Част от храните, които ядем в България са с по-ниско качество и по-високи цени в сравнение с тези в Западна Европа. Подозрението, с което живеем години наред, беше доказано от българското Министерство на земеделието, което направи проверка за двоен стандарт като сравни храните у нас с тези в Германия, Чехия, Италия, Австрия.
Проверката беше направена сред 53 продукта в 5 големи търговски вериги. При 20% от изследваните храни има разлика в етикетите, а при 42% - цената е по-висока в България.
В рамките на пазарна икономика държавата не може да направи много по отношение на цената, призна в студиото на „Тази неделя” председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Той отбеляза, че обяснението може да е както в желанието на търговец и вносител да постигнат по-голяма печалба на гърба на потребителя, така и в наличието на по-популярни и евтини български аналози, промоции и други различия в пазарите.
Регулация няма и за това, че 1 от 5 закупени продукта има едни съставки на Запад и други – у нас. Това обаче ще се промени и ЕС ще наложи на търговците при разминавания в етикета да не използват една и съща търговска марка. „Създават се предпоставки потребителят в държава като нашата да бъде заблуден, че купувайки един реномиран продукт, той ще притежава същото качество като в държава по на Запад от нас”, коментира Маргаритов.
„Не е виновен този, който е изял баницата, а този, който я е дал – храните се различават, защото законите се различават”, посочи кардиологът д-р Сотир Марчев. Той даде пример с трансмазнините, които у нас са разрешени, в Австрия и Дания са ограничени до 2% от всички мазнини, а в САЩ вече даже продажбата на храна с тях е федерално престъпление.
„Ходете в магазина с очила за четене и четете. Ако има в един продукт трансмазнини, най-добре не го купувайте. Обикновено на етикета са „частично хидрогенирани мазнини”, посочи медикът. По думите му именно тя, заедно с обездвижването и добавената захар (или, още по-лошо, глюкозо-фруктозен сироп) в напитките са основните неща, които ни убиват.
Подсладените напитки са по-вредни от захарта в сладкиша, защото захарите веднага се усвояват от организма и в крайна сметка не засищат, а разяждат.
Д-р Марчев призова потребителите да осъществяват регулация на търговците с портфейлите си – даже и да се продава нещо вредно, което все още не е спряно от разпоредбите, ако то не се купува, рано или късно ще изчезне от пазара.
