История за една жена в униформа. За избора на пагона, за мотивацията за равенство с мъжете и за силата на мъжкия дух в женско тяло - среща със старши сержант Мирела Иванова, която е четвъртокурсничка в Националния военен университет "Васил Левски" във Велико Търново.
Режим по часовник в дни разграфени до минута. Дрескод – камуфлаж, коса скрита под фуражка. Физарядка, строева подготовка, издигане на знамето.
От четири години за старши сержант Мирела Иванова денят започва по този начин. И за миг не съжалява за направения избор.
"Не ми харесваше начина на живот, който може би щеше да бъде в София, просто търсех нещо различно. Някъде, където всички ще бъдем равни. Всички започваме на един старт, на едно ниво и съответно се развиваме заедно“, казва Мариела Иванова.
"За да работиш нещо, просто трябва да се чувстваш добре и да знаеш, че сърцето ти иска да бъде там. Доста цивилни думи се забравят и се включват военни термини в речника ти. Трудно“, споделя още тя.
Мотивацията обаче е по-силна.
Но мотивацията е по-силна. Може би, защото е лична.
"Баща ми е починал и е бил служител на МВР. Но тъй като той е починал прекалено млад, смятам, че заслужава шанса някой друг - съответно дъщеря му, да доизслужи неговия дълг и това, което той не е успял да предаде на родината си", казва Мариела Иванова.
Четири години след прекрачването на военния университет тя е по-добрата версия на себе си. Стреля еднакво добре и с думи, и с оръжие. Потенциалът си на жена също използва разумно и на място.
Само една смяна на кубинките с обувки за танци и старши сержант Иванова отново е момичето Мирела. Тя обича народните танци.
В свободното си време не спира да чете. Обича да наблюдава хората и да ги разгадава. Отдадена е и на благотворителни кампании и не спира да въвлича в тях последователи под пагон.
Мирела Иванова мечтае не само за световен мир, но и за мир между хората.
