Посветиха документален филм на поетесата Данила Стоянова, която губи живота си твърде рано. Той се казва "Какъв цвят има този свят?".

Още 14-годишна тя започва да пише, а от стиховете й „крещи” тиха мъка, но и тиха мъдрост, както казва пред радио Би Би Си Петър Увалиев.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Снимка: btvnovinite.bg

Съдбата отнема възможността Данила да види сбъднати мечтите си. Едва 18-годишна разбира, че е болна от левкемия в напреднал стадий. Следват пет години борба с болестта в Париж, където през 1984 г. – на 23 години, тя умира. Оставя след себе си безброй стихове, издадени години след смъртта й.

Ралица е съученичка на Данила и до днес помни дългите момичешки телефонни разговори, в които си говорят за книги. За нея е важно, но и много трудно да пресъздаде живота на своята приятелка във филм, защото всяка снимка и всеки стих припомнят за липсата й.

Снимка: btvnovinite.bg

Талантът й обаче остава изгубен за българите. Малцина са тези, които знаят името й и познават стиховете й, въпреки че стихосбирката й е преиздавана у нас и в САЩ. Нейно стихотворение е изписано на стена в холандския град Лайден, наред с произведенията на други големи световни поети.

През обектива на Пламен Герасимов Данила застава два пъти – един път като вдъхновение в студентските години и един път като спомен след смъртта й.

Снимка: btvnovinite.bg

„Имаше някакво вътрешно сияние. Направих нейни портрети, тя много отзивчиво позираше. Изкопирах снимки и й ги подарих. През 1984 г. получих телефонно обаждане от майка й. Пълен потрес беше за мен. Помоли ме да направя портрет, който да бъде за поклонението. Цяла нощ копирах големи снимки и й ги занесох. Аз си знам какво съм чувствал през нощта, докато копирах снимките”, разказва Пламен.

"Какъв цвят има този свят?", пита Данила в едно свое стихотворение. „Пъстър е нейният цвят”, отговарят близките й в документалния филм, посветен на таланта й.

„България трябва да знае, че има такива стойностни хора”, казва Пламен Герасимов.