Посветиха документален филм на поетесата Данила Стоянова, която губи живота си твърде рано. Той се казва "Какъв цвят има този свят?".
Още 14-годишна тя започва да пише, а от стиховете й „крещи” тиха мъка, но и тиха мъдрост, както казва пред радио Би Би Си Петър Увалиев.
Съдбата отнема възможността Данила да види сбъднати мечтите си. Едва 18-годишна разбира, че е болна от левкемия в напреднал стадий. Следват пет години борба с болестта в Париж, където през 1984 г. – на 23 години, тя умира. Оставя след себе си безброй стихове, издадени години след смъртта й.
Ралица е съученичка на Данила и до днес помни дългите момичешки телефонни разговори, в които си говорят за книги. За нея е важно, но и много трудно да пресъздаде живота на своята приятелка във филм, защото всяка снимка и всеки стих припомнят за липсата й.
Талантът й обаче остава изгубен за българите. Малцина са тези, които знаят името й и познават стиховете й, въпреки че стихосбирката й е преиздавана у нас и в САЩ. Нейно стихотворение е изписано на стена в холандския град Лайден, наред с произведенията на други големи световни поети.
През обектива на Пламен Герасимов Данила застава два пъти – един път като вдъхновение в студентските години и един път като спомен след смъртта й.
„Имаше някакво вътрешно сияние. Направих нейни портрети, тя много отзивчиво позираше. Изкопирах снимки и й ги подарих. През 1984 г. получих телефонно обаждане от майка й. Пълен потрес беше за мен. Помоли ме да направя портрет, който да бъде за поклонението. Цяла нощ копирах големи снимки и й ги занесох. Аз си знам какво съм чувствал през нощта, докато копирах снимките”, разказва Пламен.
"Какъв цвят има този свят?", пита Данила в едно свое стихотворение. „Пъстър е нейният цвят”, отговарят близките й в документалния филм, посветен на таланта й.
„България трябва да знае, че има такива стойностни хора”, казва Пламен Герасимов.
