Изолацията доведе до това да не можем да мислим много често рационално. Не може да бъде разбрано защо поставянето на една игла е толкова травматично преживяване. Това каза в предаването „Тази събота” психоаналитикът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” доц. Моника Богданова.
По думите й това не е просто една игла, която трябва да ни набоде.
„Това е нещо, което субективно човекът може да преживява като насилие, като разпад на личността, като изнасилване, ако щете. И ако кажем – стегнете се, няма страшно, това е просто едно убождане, рискуваме да засилим съпротивата на всички онези, които казват – не, аз имам стара история с това. Защото отдавна е ясно, че отвъд реалността има и нещо, което се нарича несъзнавано”.
Тя припомни какво се случи в началото на COVID:
„Изведнъж всички регресирахме до едни деца, 2-3-годишни, затворени вкъщи, без възможност да излезем, без възможност да мислим, без да можем да сме критични, защото тогава никой не знаеше какво се случва. И всеки преживя тази ситуация по начин, по който му е възможен.
Малко след това, с промяната на ситуацията, с тази видимост какво се случва, какво е COVID, вече стана ясно, че има COVID. Безразсъдно е да се твърди, че няма. Има. Въпросът е кой как преживява въпросът за живота и за смъртта. Някак си в това изолиране се анулира чисто човешкото ни преживяване като хора. Тази връзка, която правехме помежду си със себе си, тя се наруши”.
На въпроса защо в един момент у нас животът се е оказал неценност, психоаналитикът каза:
„Дали не е именно, защото животът изведнъж стана свръхценен, дали не е защото изведнъж се вкопчихме в живеенето и това да се нарушат съпротивите всъщност означава, че нещо преди това се е случило, за да може човек да се съпротивлява. Когато говорим за психичното, знаем, че колкото повече някой е притиснат, толкова повече оказва съпротива.
И всъщност сега сме свидетели на нещо, за което г-н Фройд е писал преди години за съпротивата и за защитата. Кой как приема една ситуация зависи първо от неговата лична история, второ от националната ни история и от едно общо несъзнавано”.
Вирусологът доц. Любомира Гломб даде за пример Германия:
„Спомням си, че когато в Германия имаха около 100 починали Ангела Меркел излезе и каза, че те като общество не могат да си позволят толкова смърт и се наложиха мерките, но тогава беше във време, когато ваксините не бяха достъпни. А сега, когато имаме нещо, което определено показва, че пази от смърт, да има такова недоверие срещу природните закони, просто не мога да си го обясня".
Експертът по комуникации Даниел Киряков коментира инфодемията, в която според него има и положителни, и отрицателни герои.
„От една страна имаме официални източници на информация, към които трябва да се обръщаме, имаме политици и лидери, които трябва да дават някакъв пример, и същевременно имаме и обратният пример – хора, които по една или друга причина, лична, историческа, не вярват или са пропуснали определени етапи от своето образование, за да разберат всъщност тази наша цивилизация на какво се дължи", заяви Даниел Киряков.
По думите на експерта, когато дойде пандемия, трябва да сме готови с някакви оръжия, а тези оръжия не са бабините илачи, а са готовите медикаменти и съответно ваксини.
Даниел Киряков каза още, че няма такова нещо, като алтернативен факт в науката.
„Ако имаш теория, която може да обори предишна такава, извървяваш изключително дълъг път”.
Гледайте цялата дискусия във видеото.
