Българското „Фейсбук“ общество тази седмица имаше своята взривяваща тема – изкуство или не е опакованата Триумфална арка по проект на Христо Явашев – Кристо. На тази тема в студиото на „Тази неделя“ спориха журналистът и пиар Соня Момчилова, медийният специалист доц. Георги Лозанов, богословът и журналист Явор Дачков, режисьорът и политически пиар Нидал Алгафари.
„Изкуство е това, което може да привлече хора да си платят немалка сума пари, за да го видят и да остане по някакъв начин в историята. Да се говори за него в културните среди, независимо дали е приемано. Аз познавам много хора, според които картините на Пикасо са драсканици, но те струват милиони“, смята Алгафари.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Според Момчилова Кристо се смее на дебата, който е предизвикал с изкуството си. „Той никога не се е опитвал да обяснява своето изкуство. Тези „килоти“, както ги нарекоха френски инфлуенсъри, този сакрален скут на френското величие, което той много отдавна е имал желание да опакова, се превърна в мизансцена на нещо много интересно. Това е задачата на този тип изкуство – да провокира“.
Дачков посочи, че според него от толкова много провокации през годините, тя вече се е изтъркала и в проекта на Кртисто той вижда „загрозяване“ на Тримфалната арка. А според доц. Лозанов конфликтът не е естетически, а политически – ченгесарско-мутренската асамблея срещу либералната демократична общност.
„Много бързо се излиза от Кристо и от Тримфалната арка. В тази разправия започва един стар сблъсък на една либерална общност, която 2016 г. разпозна Кристо и го върна към българската култура покрай Плаващите кейове. Тогава се излезе от този ченгесарски модел, че Кристо не иска да има нищо общо с България. Той не иска да има нищо общо само с комунистическа България, защото тя му пречи да си прави изкуството“, обясни доц. Лозанов.
Според него обект на тази агресия е т.н. „градска десница“ и Кристо е поредният начин ценностите на тази общност и това, което тя защитава, да бъдат атакувани.
Алгафари не се съгласи, че изкуството може да бъде в центъра на някаква политика или обратното. По думите му Кристо е успял, защото е наложил стила си и е станал разпознаваем творец.
„Арката от Кристо е Асен Василев и Кирил Петков, която открадва града от „градската десница, защото Париж, според мен, е малко грозен и ако съм отишъл там за 5 дни и трябва да видя Тримфалната арка – няма да я видя, защото тази нова мода заслепява всичко. Това ще се случи и на предстоящите избори, защото новият проект е прицелен именно в сърцето на „градската десница“ и ще я унищожи, каза Дачков.
Примерът на журналиста предизвика нов дебат в студиото – за действията на бившите служебни министри на политическата сцена и очакванията към „Продължаваме промяната“. На какво мнение са коментаторите вижте във видеото!
Историята помни и други проекти на изкуството, предизвикали противоречиви реакции. Пример е артистът Марсел Дюшан и неговият фонтан, който представлява обърнат писоар.
През 2009 г. пък България беше изобразена като тоалетна от Давид Черни. У нас също има подобни примери – Паметникът на съветската армия неколкократно беше оцветяван в различни цветове, предизвиквайки дебат – това градско изкуство ли е или вандализъм.
