Той е първият син на големия актьор Петър Слабаков. Наследява таланта му на творец и голямото му сърце. Красимир Слабаков живее от странджанското село Фазаново, занимава се с дърворезба и споделя хляба си с хората. Буквално.
Приликата с баща му, актьора Петър Слабаков, не е само външна. От Слабака, Красимир наследява откровеността си. И помни добре уроците на баща си, въпреки че не е прекарвал много време с него: „Той като един прям и честен човек, той го доказа в целия си некратък живот – да не премълчаваме истините. Той затова не беше долюбван и от управи и там разни началници не за друго, а защото истината хората се обиждат като я чуят”.
Наследява още нещо – любовта към изкуството. От години се занимава с дърворезба.
Със съпругата му Мария, също художник, се запознават на кандидатстудентските изпити. Скоро отпразнували 40 години семеен живот. Общият им път обаче започнал с трудно решение – да емигрират в Съединените щати. Случило се в началото на 90-те.
„Започна нещо да се противи в мен, започнаха мутренските времена и като се върнах след 6 години без да съм се връщал, имах един разговор с баща ми и той вика "Чудесно направи, така ми олекна!". Викам "Защо, бе?!", "Че се махна!". Викам "Как ти ще го кажеш, ти – такъв българин!". И вика "Като те знам какъв си шантав – или щяха да те утрепят, или ти щеше да утрепеш някой и да лежиш в затвора!". Идиотско време”, спомня си днес Красимир.
В Америка, съдбата не просто му се усмихва – още първите месеци започва работа в компания, която е наета да направи дизайна на дома на Джани Версаче: „Уникален творец!....Аз видях един гениален художник! Всъщност, специалността му е сценография. Много грамотно направено абсолютно всичко, проектите всички сам ги правеше. Работех просто там, той си дострои обсерватория към една сграда – наистина уникално място!”
Единият от двамата обаче трябвало да има сигурен доход. И Мария забравя за четката и платното: „60% от времето в Америка аз лично съм работила абсолютно всичко, което може, но предимно съм работила в казино. Научих и тая професия и съм много горда, че можех и това да правя, защото много по-добре се плащаше”.
Красимир е откровен за живота на твореца: „То е циганска лотария – днес има, утре няма. Вземеш един хубав проект, свършиш го и после стискаш стотинките до следващия. Целият ни живот е в подобен стрес. Аз имам 2 дка и половина дърворезба зад гърба си, а ще се пенсионирам сигурно на 105 години със 170лв социална пенсия”.
След 20 години живот в Америка, носталгията по странджанското село Фазаново надделява. И решават да се върнат. Днес Красимир и Мария са сбъднали мечтата си - имат арт ателие в Лозенец. Правят обаче и още нещо - всяка седмица споделят хляб с малкото постоянни жители на Фазаново.
Красимир и Мария се обещали пред себе си, че докато са на този свят, ще споделят хляба и изкуството си с хората. Тук, в сърцето на Странджа.
