От Ладислав Цветков
Неговите спектакли са забележителни, но и водените от него семинари не им отстъпват.
Няма нищо случайно в това, че Зия Азази има толкова много почитатели, а представленията му оставят ярък спомен. За суфизма и танца на дервишите е писано много. Самият Зия Азази е давал много интервюта и е разказвал за този път към божественото посредством „зашеметяващото” въртене и пътя към нашето подсъзнание.
Танцът на дервишите обаче е само „атрактивната” страна и техника за нещо, което е далеч по-важно и дълбоко.
Самият артист и преподавател ясно казва на аудиторията, че няма намерение и не желае да прави от хората „пумпали”. Ако отидете на негов семинар, ще поемете по път, който преминава от смирен и задълбочен разговор, който да ви накара да мислите отвъд стереотипите, през специална подготовка на вашето тяло и едва накрая идва танцът.
Срещата със Зия Азази дава много повече от един спектакъл, дори в чисто човешки план. Открито сърдечно присъствие на един одухотворен човек, който знае и умее да ви накара да погледнете дълбоко в себе си, за да бъдете по-уверени да излезете от рамките на общоприетите стереотипи. Разбира се, стига да искате и да сте готови за това.
Вижте интервюто на Александра Кръстева със Зия Азази
За близо 20 години Зия Азази е обиколил повече от 40 държави и е изнесъл над 450 представления, а през 2012 г. участва в откриването на Олимпийските игри в Лондон.
„Дервишът е човек, който е пиян от любов към Бог”, казва той.
Името му означава „светлина”. А светлината носи чрез танц, който повече прилича на мистичен ритуал.
„Никой не отделя време да погледне себе си. Всички бягат от себе си”, казва Азази.
Роден през 1969 г. в Турция, със сирийски корени, ориентът е част от генетичния му код. От дете обичал да се движи и въпреки инженерската си диплома на 20 решава, че ще стане танцьор. И започва да се учи – на гимнастика, балет, джаз, съвременен танц: „Усещах, че трябва да потърся свой собствен танц. Това беше началото, което се сля с интереса ми към минимализма. Чиста случайност беше, че по време на една хореография, която правех, започнах да се въртя. Това беше началото”.
Да се научи да се върти отнема време: „Извън разбирането за физическата част от въртенето, чрез ученето на различни движения постигаш и нови изживявания, започваш да виждаш живота различно. И започваш да осъзнаваш, че много от нещата, които смяташ за важни в живота си, са само балони. Че не са ти нужни. И започваш да избираш. А това те води към един по-различен живот. Променяш се”.
„Това, което практикуваме през целия си живот е гравитацията – стремим се към пода, към посока надолу. Това се променя, защото с въртенето трябва да се стремим в посока навън. Усещанията ти започват да се променят – вече не падаш надолу, а излизаш извън себе си. А това те кара да усещаш всичко различно. Друг ефект е това, че вече не можеш да виждаш всичко около себе си по същия начин, защото се движиш бързо. Образите вече не са статични, стават размазани. Всички течности в тялото ти започват да се движат. Всичко това е нова информация за мозъка. И мозъкът трябва да преработи тази нова информация. Трябва да приемете тази информация и да оцелеете с нея. Тя може да ви направи любопитни или да ви накара да се страхувате”, казва Зия.
- Не е ли това твърде интимно преживяване, за да го споделяте с толкова много хора?
- Смятам, че трябва да сложим интимността под лупа и да погледнем какво точно значи. Интимността се е развила заедно с цивилизацията. Превърнала се е в продукт, който можеш да продадеш – както можеш да продадеш телефон. Ако кажеш на непознат – това е нещо интимно, то е твое, не го споделяй, това се превръща в нещо важно и интимно наистина. В реалността обаче сме свързани един с друг. Ако погледнем какво може да даде всеки човек на някой друг, започваме да осъзнаваме, че интимността далеч не е само това, което разбираме. Да заплачеш пред друг човек, да споделиш трудност, да помогнеш на някой – това са най-добрите начини да бъдеш човек.
Дервишкото въртене e част от церемония, наречена сема. Според поета-философ Руми танцът с въртене около собствена ос е начин духът да се освободи от тежестта на телесното и да се устреми към божественото.
-Какво е Бог за вас? Любов ли е?
- Бог е любов, Бог е празнота, Бог е всичко – космос, квантова физика, частици, които подскачат във всички посоки, аз, ти, пространство, въображение. Всичко заедно.
Дервишите са наричани още танцуващите мъдреци.
- Човечеството има голям дълг към любовта, към човечността. Трябва да си спомним, че сме за малко тук, на Земята. След това ще изчезнем. Това, което правим с живота си е да се опитваме да напъхаме хората в малки обеми, в по-ниски скорости, да ги превърнем в машини, обслужващи системата. Това е грешно. Всеки е способен да израства повече, да прави повече и всеки иска да има повече. Имаме право да притежаваме повече и да преживяваме повече. Вече няма нужда от бизнес, от семейство, от успех. Вече няма Америка, Турция, България. Това е човечество. Ние сме една раса в този дом, наречен свят. Трябва да работим за това. Една цивилизация, ресурси за всички, знание за всички - ако мислим по този начин, може би ще имаме възможност да се придвижваме напред.
- Каква е първата ви мисъл сутрин?
- Зависи от състоянието ми. Понякога се чувствам като нещастно момче, понякога – като привилегирована личност. Понякога съм стар, друг път – изгубен, а понякога глупав.
- Какъв е смисълът на живота? За вас?
- Да бъда тук и сега, да давам шанс и пространство за всичко, за да мога да чувствам повече, да мисля повече, да се наслаждавам повече. Всичко, което разбирам - да мога да облека в думи и да предам на другите, да ги накарам да го видят. Или това, което те са видели - да имам време да чуя. Не виждам по-голям смисъл на живота от това.
