Представяме ви една разходка сред умовете на великите учени. Кое ни кара да бъдем любопитни и как душевното ни спокойствие може да се обясни чрез клетка пълна с маймуни ще ни разкаже известният писател, комик и водещ по Би Би Си Робин Инс.

- Здравейте, Робин, доколкото разбирам с пристигането си в България преоткривате нова страст. Защо решихте да фотографирате входни врати?

- Да. Често ми се случва да се озовавам в различни градове и от момента, в който пристигна просто се оглеждам за най-любопитното наоколо. Конкретно за вратите в София ме насочи синът ми. Преди да тръгна ми каза, че една огромна част от тях са нарисувани с графити и са като някакъв символ на града. Но не си мислете, че просто правя снимки на всяка втора врата, мисля, че където и да си трябва просто да се оглеждаш.

- Тези малки открития свързани ли са с начина ви на работа и изследването на мисловния свят на великите учени?

- Вижте, не се впечатлявам от всичко. Най–хубавото е, че не съм експерт по конкретна наука, по скоро съм малко като онези превъзбудени деца, които се скитат навсякъде и дърпат ръкавите на родителите си Виж! Виж и тук, и там. Да определено е свързано, защото аз освен че се впечатлявам се питам и защо: защо този камък има тази форма, защо този червей се движи по този начин, все се чудя и от момента, в който нещо ме учуди идват и десетките въпроси свързани с него.

- А къде са скритите отговори за Вас?

- Хубавото е, че отговорите не са най–важното нещо за момента, те се крият по–нататък. В началото най–важно е да можеш да генерираш възможно най–много въпроси, именно така работят добрите учени. Тук винаги се сещам за романа на Дъглас Адамс „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Той вмъква шегата „42 е отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало“ и от тогава хиляди хора губят години от живота си, за да създадат теории защо Адамс избира точно това число.

 

Но знаете ли 42 е добър отговор, защото ако имаме точен отговор например как функционира нашето съзнание, или точно как се е създало човечеството, ами много ще е скучно, така че тук важното не са отговорите, а всички въпроси и пътуването да стигнеш до отговора.

- Но когато търсите тези отговори какъв е вашият подход, от общото към частното или от частното към общото?

- Мисля, че се вглеждам в общата картина. То е като с биографията, не обичам биографичните подробности: през 1932 направил това, през 1934 направи онова. Не, харесва ми биографията да обобщава истинското съзнание на дадения учен. Да се върнем в училище, където децата учат дати, тоест отговорите им се дават наготово, но знаете ли истинската история се крие в мечтите на учените, колко рядко се запитваме: защо през хиляда шестотин и някоя година ученият е погледнал през прозореца и се е запитал как така това там е така. И вярвайте ми никой от тях не си е казвал ето сега, веднага трябва да намеря единицата, с която да измерваме скоростта на светлината. Всичко започва с едно учудване, един поглед към улицата, отсрещната ферма или небето „О тва тук е красиво, чудя се защо се е създало точно така“.

- Любопитство?

- Да, просто любопитство

- Водите едно от най-известните поредици по Би Би Си, защо решихте тя да се казва „Безкрайната клетка на маймуните“?

- Аз го измислих, защото Би Би Си искаха да го кръстят доста глупаво Топ Гиър тъкмо бяха напуснали телевизията и за да заместят тях искаха да ни кръстят „Топ гик“ - най–ужасното заглавие, което бях чувал някога.

Още същата вечер се прибрах и написах около триста различни нови вариации, голяма част от тях не ставаха за нищо, но аз не спирах да пиша и изведнъж бам „Безкрайната клетка на маймуните“, хем казва много, хем нищо не казва, от любопитство и си включил шоуто. Все още дори получаваме писма, ама какво искате да кажете с това, че всички ние сме маймуни че всички които се занимават с наука са маймуни и т.н. Няма конкретно значение, всеки може да интерпретира.

- Добре клетката остава, но да правиш комедия с наука не е ли трудно, според мен трябва да си доста запознат, за да не изглеждаш смешно?

- Права сте, не можеш ей така да си правиш научни шеги и да си мислиш, че публиката ще схване, не можеш и да си правиш елитни шеги, защото публиката пак няма да схване, както ти, така и публиката трябва да разбира с какво и с кого се шегуваш. Аз все си пиша домашното. Непрестанно чета, търся нова и нова информация. източници. Няма извинение просто четеш, четеш и четеш.

- Кой е ученият, с когото обичате да си правите най-много шеги?

- Бих казал Нилс Бор, защото той дава планетарната форма на атома. Когато като млад физик той представя модела пред група възрастни учени те му казват „не“, а той им отговоря „да“, защото е достатъчно лудо дори за помисляне, харесва ми тази увереност.

Имал е дори подкова, закована на централно място над бюрото му. И често пъти, когато някой е влизал там му казвал „Нилс, ти си учен, рационалист“ защо имаш късметлийска подкова, а той отговарял „Аз не вярвам в нея“, но е факт че и да вярваш и да не вярваш тя носи късмет.

- Специализирате също и в ментално здраве, защо е трудно да се говори за душевното ни състояние?

- Ние сме единствените същества поне засега във вселената, които имат  невероятната смесица между външен и вътрешен свят. Да, умеем да се презентираме по възможно най–добрия начин, но вътрешно може да сме съвсем различни. Например в този момент сме изключително спокойни, просто си говорим за част от големите въпроси, но задните ни мисли може да са съвсем други „по дяволите защо споменах за Нилс Бор“, що за идиот съм, а пък Вие си мислите „с какво ли да е свързан следващият ми въпрос, какво да кажа сега“.

Често след шоуто идват хора да си поговорят с нас. Веднъж до мен дойде един зрител и ми каза: наскоро ме диагностицираха с аутизъм все по–често се случва особено при жените да открият аутизма в доста напреднала възраст, или пък други идват и споделят за суицидни мисли. Те се откриват пред мен, споделят най–съкровените си проблеми и когато спрат да споделят нещо, което винаги им казвам е: знам, че когато излезеш от зави врата ще започнеш да се питаш защо пък сега казах това, чувствам се като идиот, познавам го просто от радиото, екрана. Казвам им: само искам да знаеш, че съм благодарен за тази история, не изгуби от времето ми.

- Тоест споделянето е вашия най–голям съвет за емоционална стабилност?

- Да, не скривайте мислите си в небитието, ако стигнете до депресия вече сте истински откъснат от желанието за живот, ако може да се отпуснете навреме, да видите малките знаци, да ги напишете на лист хартия дори или да кажете „ами не, всъщност не съм толкова добре колкото усмихнат изглеждам“ тогава си си свършил работата. За мен живота е прекалено кратък за да си причиняваме излишна болка.

- Благодаря Ви Робин за това интервю и споделянето на вашите мисли.

- Благодаря и аз.