Една от най-дискусионните теми, които белязаха тези евроизбори, бяха мигрантите. Преди години България подава ръка на един сирийски лекар, роден в Алепо – градът, който се превърна в символ на разрухите от войната. Д-р Набил Хаят работи в Александровска болница.
„Медицината избра мен, а не аз нея”, разказа в „Тази неделя” д-р Набил Хаят. Не само той, а и всичките му братя стават лекари, следвайки стъпките на баща си.
„Той ме съветваше винаги да правя всичко възможно, за да помагам на хората”, допълни д-р Хаят.
За последно в Алепо е бил през 2010 г. Признава, че градът е голяма рана за него. Детството му минава безгрижно.
„Сега обаче нещата са много различни. Почти целият град е в разруха, цели квартали са изравнени със земята”, разказва лекарят, признавайки, че се чувства ужасно от това.
„Имам приятели, които все още са там и се борят, защото искат да останат, въпреки всичко. Живеят трудно, с голям страх всеки ден”, разказа още д-р Набил Хаят.
„Никога не съм искал да оставам в България. Първоначалният ми план беше да се върна в Сирия, след като завърша медицина и да специализирам там. Имах разговор с баща ми след дипломирането. Той категорично ми забрани да се върна, тъй като войната беше започнала. Няколко месеца бях объркан, без план за бъдещето”, каза още хирургът.
По-късно попада в Александровска болница и сега се чувства полезен и желан в България, помагайки на много хора.
„Познавам българите като добродушни и толерантни хора. Но когато дойдоха бежанците в България видях и другото им лице. Обикалях бежанските лагери и видях много негативни настроения срещу бежанците. Хората ги беше страх от тях”, разказва д-р Хаят.
Той среща и бъдещата си съпруга у нас. Има и дъщеря на 4 годинки. Чувства се щастлив в България. За семейството си иска спокойно бъдеще без страх и грижи.
Казва, че ще гласува днес, защото иска да живее в една светска Европа – обединена и толерантна.
