В поредицата „Личностите“ с Кристина Газиева ни среща ексклузивно с негово превъзходителство Хисаши Мичигами - посланик на Япония в България.
В първото си телевизионно интервю за българска медия, посланик Мичигами коментира не само двустранните отношения между двете държави, но разкри много лични преживявания.
- Ваше Превъзходителство, г-н Мичигами, благодаря Ви, че приехте нашия екип в посолството на Япония у нас. Вече три месеца сте посланик на Япония в България. Това е кратък период, но същевременно и напълно достатъчен, за да натрупате впечатления за нашата страна. Любопитно ми е да разбера, кое е първото нещо, което Ви впечатли в България, когато дойдохте през октомври миналата година?
- Първото, което направих, когато дойдох в България, е да посетя античния комплекс „Сердика“. Намирам столицата ви за един красив, европейски град с дълга и многопластова история. Това е първото нещо, което ме впечатли. В същото време намирам хората тук за доста интересни. Някои хора не носят усмивки на лицата си, но пък впоследствие откривам, че носят много топлина и приветливост в сърцата си. Ето това ми се стори интересно и може би това ви отличава от останалите западноевропейски народи. Така че колкото повече опознавам България, толкова повече я заобиквам! И искам да науча още и още за нея.
- Знаехте ли нещо за страната ни преди дойдете тук?
- Да, до определена степен. Първо, България е много разпознаваема страна в Япония. Не само защото имаме дългогодишни приятелски отношения между двете държави, а и заради киселото мляко. Всеки японец знае откъде идва млякото, затова смея да кажа, че всички японци са чували за България. Освен всичко това, имаме и много сходства – и двете държави имаме дълга история, и двете държави сме търсили мястото си между Изтока и Запада, и двете държави се радваме на многообразие от етноси.
- Имахте ли възможността да посетите и други български градове?
- Да, посетих Варна. Красив морски град. Първоначално мислих, че ще видя малко градче. Оказа се много по-голям от първоначалните ми очаквания. И хората бяха прекрасни. Всички ми казаха, че непременно трябва да посетя Варна и през лятото, тъй като сега я посетих през зимата. Определено трябва да я посетя и през лятото.
- Зад гърба си имате над 40-годишен опит като дипломат. Кажете ни, кое е най-важно във Вашата работа?
- Труден въпрос. Винаги казвам, че да бъдеш честен и в същото време да знаеш много, е най-силната страна на дипломацията. Нашата работа включва срещи с много хора, независимо от това дали човекът е министър-председател, учител или пък ученик. Така че, обменът между хората е най-ценното в нашата професия.
- Да бъдете честен. Този отговор много ми хареса. Кажете ми, какво прави един посланик в свободното си време. Вие имате ли хобита?
- О, да. Обичам да спортувам. Играя голф, тенис, карам ски, плувам, карам колело. Така че, очаквам с нетърпение пролетта, за да играя голф. Също така много обичам да се занимавам с калиграфия. Ето, погледнете. Това е най-голямото ми хоби всъщност.
- Виждам една много красива творба на стената. Споменахте, че е Ваше дело.
- Да, точно така. Както ви казах, калиграфията е едно от моите най-големи хобита. Това го направих аз. Тук пише: „Отвъд облаците винаги има красиво небе“. Или с други думи - понякога трябва да изчакаме облаците да се разсеят, за да видим красивото, необятно синьо небе.
- Разкажете ми и за Вашето семейство. Видях вече няколко семейни снимки наоколо.
- Моето семейство живее в Япония, в Токио. Съпругата ми и двамата ми синове - единият е на 30 г., а другият е на 28 години. Ето ги, на тази снимка – това е много отдавна. Тук те са малки - на 2 и на 4 години.
- През 2024 година, България и Япония отбелязват тройна годишнина от установяването на двустранните отношения. Кажете, в кои сфери отношенията ни вече са достатъчно добри и къде трябва да поработим още?
- Мисля, че във всяка сфера имаме отлично развитие - в бизнеса, в културната сфера, студентския и академичен обмен. Във всички тези области имаме отличен напредък, но аз искам да го развия още повече. И мисля, че това е съвсем възможно, защото потенциалът е налице.
- Проведохте срещи с много представители на властта тук в България. Чувам да казвате: „Япония не е остарял епизод“. Какво имате предвид?
- Имам предвид, че всички говорят много мили и позитивни неща за Япония, благодаря за което, но понякога откривам, че хората нямат достатъчно актуален поглед върху Япония сега. Япония през XXI век. Често чувам да казват: „Обичаме Япония. Родителите ни имаха касети от Япония, слушаха японско радио“. Аз често отговарям: „Благодаря ви много, но това е нещо, случвало се преди 40-50 години! Япония не е минало. Япония има високо научно и технологично развитие, както и икономическо“. Иска ми се България да оползотвори силната роля, която Япония има на световната карта. И искам да допринеса за това“.
- Коя е личната ви мисия в България?
- Личната ми мисия? Благодаря ви за този въпрос. Мисията ми е да съживя двустранните отношения между двете държави. Имаме много, много потенциал за това. Надявам се, че и лидерите на Вашата страна имат същото виждане. Сега е времето да разширим двустранните отношения. България трябва да бъде центъра на иновациите на Балканите, а в Япония да бъдем фактора, който дава стабилност на страната ви в това. Звучи смело, но в Япония искаме да направим всичко възможно, за да подкрепим едно такова начинание.
- Споменахте, че сте били посланик в много други държави преди България. Видях ваши снимки и от Микронезия, където сте били посланик в продължение на две години. Там изглежда наистина много екзотично. Трудно ли ви е да се напасвате към толкова различни култури в различни държави?
- Истината е, че културите не са чак толкова различни. Да, климатът е различен в Микронезия, например. Температурата там не пада под 28 градуса през цялата година, вали всеки ден. Самата държава е много малка, а хората там са много трудолюбиви. Правителството прави всичко възможно да развива страната си, а Япония ги подкрепяме напълно в това.
- Тъй като това е поредицата „Личностите“, искам да ви попитам – има ли личност, която ви вдъхновява?
- Да, мисля, че имам. Името му не е познато в България, той е японец. Това е г-н Фуджино, на когото аз дълбоко се възхищавам. Той е бил учител преди повече от сто години. Преподавал е и на известния китайски писател Лу Шун, познат като бащата на съвременната литература в Китай. Лу Шун е учил в Япония и е говорил перфектен японски. Оставил е зад гърба си невероятни творби и нерядко е писал за своя учител – г-н Фуджино. И искам да цитирам какво е написал Лу Шун в една от неговите известни творби: „Има ли надежда в света?“. Означава същото, ако зададеш и въпрос: "Има ли път на земята?". Много философски израз, защото теоретично, някога в миналото не е имало пътища, а сега сме пълни с тях. И защо са ни пътища? Защото има много хора, които да вървят по тях. Заради хората. Така е и с надеждата. На пръв поглед, може и да няма надежда в света, но ако хората имат нужда от нея, ако се борят за своето светло бъдеще, ще намерят надеждата по пътя. Затова се възхищавам на Фуджино, учителят на Лу Шун.
