Един безкрайно интересен човек, който не обича да дава интервюта, днес навършва 61. Баскетболната легенда Георги Глушков обаче не обича рождените си дни и не ги празнува. Странна привичка, заложена му от детството.

„В нашето семейство рождените дни не бяха на почит. Големите празници бяха имените дни. Дядо ми беше Георги, аз съм кръстен на него. Баща ми беше Никола. Като малък, само веднъж съм си събирал приятелчета вкъщи за мой рожден ден и тогава родителите ми не бяха у дома“, спомня си първият източноевропеец и единственият българин, играл в НБА.

Родителите му – агроном и медицинска сестра, виждат в негово лице бъдещ лекар и гордост на фамилията. А той става… баскетболист. Баскетболът далеч не е първата му любов. В Трявна, където израства, играе футбол – предимно като вратар, макар че има два гола в училищен мач. Тренира и хандбал. Опитва и баскетбол.

„Любопитното е, че като баскетболист бях най-слаб. Не впечатлявах с нищо, дори не бях най-високият“, признава легендата и настоящ президент на родната федерация по баскетбол в студиото на „Тази неделя“ по bTV, където бе специален гост.

На 15, Глушков е висок малко над 170 см. Представете си какъв растеж настъпва в следващите му тийнейджърски години, за да се извиси до внушителните 207 см.

„За мен, никога не е имало подходящ номер кецове. Носех толкова голям номер, че просто нямаше такива и играех с няколко номера по-малки. Беше мъчително и това увреди пръстите на краката ми“, разказва центърът, който получава първият си чифт истинки кецове не от кого да е, а от звездата на „Бостън Селтикс“ Кевин Макхейл.

„Бяха номер 52, само с един номер по-малки от моя крак, паснаха ми идеално“, разказва през смях българинът за срещата си американеца на Универсиадата през 1970-а. Години след това, двамата се засичат на терена в НБА, вече като съперници. „Тогава му напомних случката, много се смяхме.“

Глушков каца на летището във Финикс, щата Аризона, на 25 септември 1985 г. Тогава е на 25, не знае нито думичка английски, но е пуснат лично от Тодор Живков. За трансфера му българската държава прибира $200 000 – сума, от която Георги получава трохи.

Не всеки обиква Америка. Глушков не успява. За една година изиграва 49 мача, сваля 15 кг, за да смени игровата си позиция и да се пробва като леко крило, а накрая хваща самолета обратно към Европа, в търсене на щастието.

Открива го на Апенините. Следвайки завета на майка си, че човек никога не спира да доказва себе си, започва отначало. Прави забележителна кариера в отборите на „Казерта“, „Реджо Емилия“ и „Сиена“.

Открива и любовта в лицето на италианката Лучия. Двамата имат две пораснали вече дъщери – Андреа, която днес работи като преводач в родния град на майка си – Торино, и Никол, която завършва гимназия в София, а в момента следва биология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Семейството се мести за постоянно в София през 2008-а, от 2011-а, Глушков е президент на българската федерация по баскетбол.

Остава си все същата луда глава, прикрита зад осанката на мълчалив и кротък исполин.

„Всяка година ходя да гледам мотори. Обмислям отново да си купя мотор. Като живеех на младини във Варна, имах страхотен мотор. Качвах го с товарния асансьор до 14-ия етаж, на който живеех. Още се пазя ботушите и коженото долнище, както и две каски“, споделя Глушков, вече излязъл от студиото на „Тази неделя“ и отбил се за кратко до спортната редакция на bTV.

Снимка: Lap.bg

Питам го наистина ли е сериозен в намеренията си на 61, с разбити от стотици мачове колена и със своите 207 см, отново да яхне отново мотор?

„Е, все още се колебая. Поправих си обаче колелото. Виж, него го карам, макар, че като го спра пред супермаркета и вляза да пазарувам, щом изляза и около него е митинг от хора, които го гледат като музеен експонат. Просто е прекалено голямо. После и мен ме гледат като музеен експонат и така“, смее се рожденикът, който вече 10-а година е начело на родния баскетбол.

Снимка: Lap.bg