Последните лъчи на септемврийското слънце огряват полската шир, недалеч от сръбското село Доня Локошница. Между узрелите кукурзи блести червеното богатство на селото. Семейството на Ивица Стоилкович събира последните чушки от тазгодишната реколта.
"Селото ни се намира в Южна Моравия, на 15 км от град Лесковац. От дълго време поминъкът тук е само отглеждане на чушки. Тези чушки са ми семейно наследство. Отглеждаме този сорт само тук. Всяка есен, през септември обираме чушките, нижем ги и кичим къщите си с тях. Цялото село става червено. Сушим чушките на слънце, за да придобият специфичен вкус Никъде по света няма село като нашето", разказва Ивица Стоилкович.
През септември в селото се носи аромат на печени чушки. Ивица се върти около огъня цял следобед. От чушките ще направи айвар - най-известната сръбска разядка. Рецептата е тайна.
Семейството му е едно от 200 домакинства останали в Доня Локошница. Почти всички отглеждат чушки – 400 тона годишно. Основно за производство на червен пипер – сладък и лют.
"Имаме и люти, и сладки чушки, като моментите в живота. Като падне цената на чушките - животът става по-лют. Животът ни не е особено лек, но ако работиш много, ще имаш достатъчно… Тази година няма дъжд. Голяма суша е. Най-слабата ни година", добавя той.
Всички в селото се молят за "киша" - сръбската дума за дъжд, за да спасят годината, защото както някога, така и днес с броя на чушките се измерва богатството на едно семейство. Стотиците нанизи около къщите държат семействата заедно.
2020 г. е плодорона за домакинството на Ивица. Шестчленното му семейство успява да произведе 30 000 килограма чушки. Но заради пандемията пазарът става по-труден. Местните се притесняват, че поминъкът им замира заради хората, които напускат селото.
"Младите все повече напускат селото, не искат да работят земеделска работа, предпочитат офиси. Докато можем, ще поддържаме традицията, ако някой от децата ни остане на село, ще работим до последно, за да им помагаме, но ако не… дали ще продължим зависи и от цената, и от това дали ще има пазар, на който да ги продаваме", казва съпругата на Ивица, Виолета Стоилкович.
Цената на една връзка чушки стига до 20 евро. 1 кг се продава за 5 евро на едро и между 8 и 10 на дребно. А смленият пипер около 1 евро.
"Никой не иска на 40 градуса да работи на нивата. Аз сега уча в гимназия, след като завърша ще видим. Моите приятели не са на село, нямат представа от тази работа. Повечето биха имали възможност за работа в офис и то за малка заплата. Това тук ме е научило да се боря и да се справям и да съм издръжлив във всеки един смисъл. Благодарен съм", признава техният син Стефан.
Всяко семейство ниже средно по 400 връзки с чушки. Но чушката не се дава лесно.
"Като нижа вечер, после не мога да заспя, никак… от умора. Като си легна, в мислите ми е само какво имам да свърша на сутринта. От 50 години отглеждаме чушки, всеки ден работим. Берем – нижем. Берем – нижем…", разказва Мира Костич.
Мира и Йован Костич са отгледали две дъщери между полето и навеса. Имат вече и трима внуци. Но не са излизали от Доня Локошница.
"Имахме мегдан, където се събираха младите. Разхождахме се за един час до мегдана и после – обратно вкъщи. Такова беше по наше време. Не сме видели друг живот… не можем да работим друго. Стари сме. Не можем да отидем в друга държава, тук сме се родили, тук си работим", добавя още тя.
Има много общо между любовта и чушките, твърдят хората на Доня локошница. Точно 9 месеца са необходими, за да видят плода на своя труд.
Вижте още от "Царството на чушките" в галерията на Добромир Иванов:
