Предаването „Тази събота“ на bTV е на гости в регионалния етнографски музей „Етър“ в Габрово.

Музеят на открито отваря врати преди 60 години като етнографски парк-музей.

През годините се утвърждава като място, което пази духа на България.

В „Етър“ традициите са пренесени през времето и пространството, за да бъдат споделени с поколенията и преживени от посетителите.

Калдъръмът под краката напомня, че истинската красота в живота е скрита в преживяването на емоцията да се докоснеш до майсторлъка на предците ни.

Музеят е изпълнен с живот – от ранни зори майсторите отварят работилниците си и сами продават изработените пред погледите на посетителите изделия.

Проф. Светла Димитрова е директор на „Етър“ от 10 г.

„В музея има 17 работещи занаятчийски работилници – има хлопкар, куюмуджия, дърворезбар, иконописец… При нас общо взето могат да се видят всички занаяти или почти всички, които са се срещали през възраждането“, разказва проф. Светла Димитрова, директор на етнографския музей „Етър“.

По думите ѝ музеят пресъздава епоха, която е отдалечена повече от 100 години от днес. Годишно „Етър“ е посещаван от около 200 000 души.

Според проф. Димитрова отдавна е нужна реформа в музейното дело, която обаче все още не се състояла. А тя трябва да е в посока да се подкрепят от държавата и общините музеите, които работят най-много.

Международната награда „Жива“

Близо 100 представители на музеи от над 10 страни, сред които Чехия, Словения, Словакия и България се съревноваваха тази година за наградите „Жива“.

Отличието се дава в две големи категории – „Най-добър музей“ и „Най-добър паметник на културата и природата в славянските страни“.

Тази година големите победители са Регионалният исторически музей в Русе и замъкът „Блед“ в Словения.

В церемонията в Габрово участва и служебният министър на културата Найден Тодоров.

„Наградите са изключително важни за развитието на славянското културно наследство. Това е огромна отговорност. Аз съм щастлив, че тази награда дойде в български музей в един от най-добрите – Регионалният исторически музей в Русе“, обяви Тодоров.

Наградата „Жива“ е проект на фондация „Форум за славянски култури

„Жива“ означават, че сме живи. Това е комуникация, мостове между нас и за 10 години успяхме с много добри проекти. Наградата „Жива“ помагат на музеите за комуникациите с местните общности, финансирането им, защото те знаят, че са оценени от международно жури и големи експерти. Наградите подкрепят бъдещето“, коментира директорът на фондацията и бивш министър на културата на Словения Андрея Рихтер.

Как се прави кафе в джезве на пясък?

В Мотковото кафене в „Етър“ посетителите могат да опитат кафе в джезве на пясък.

„За да е хубаво кафето, то трябва да е шербетлия, каймаклия и да се пие със салтанат“, уточнява Румяна Денчева, уредник на музея.

Мотковото кафене предлага още домашна лимонада, бяло сладко, бял суджук, халва и други традиционни вкусотии.

Какво изработват майсторите хлопкари?

Хлопкарството включва изработване на ковани хлопки и лети звънци. В Габровско се изработват само ковани хлопки от желязна ламарина и поради това занаятът е известен под името хлопкарство.

Според разкази на майстори първата хлопка е донесена в с. Нова махала (днес квартал на Габрово) от търговците Георги и Цаньо Павлеви, които я дават на брат си Донко Павлев Ковачев.

В съдружие с други майстори Ковачев започва изработването на хлопки в годините след Балканската война.

Първите се наричат „траки“. Те са сплескани, оформени само със студено изчукване и нямат хубав звук. Поради това търсенето им е слабо. Друг вид са „рогатите“, но най-търсени са т.нар. „обли“ хлопки, защото имат най-хубав звук.

Къщата, в която е разположена хлопкарската работилница, е копие на построена през 1880 г. сграда в с. Нова махала. Днес в нея майстор Христо Христов изработва по оригинална технология и с традиционен инструментариум различни видове и размери хлопки.

Мутафчийството – сложен занаят, от който трудно се печели

Мутафчийството е занаят, свързан с отглеждането на кози, от които се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия. В големи количества се тъкат чували и торби за пренасяне на различни стоки, конски колани и зобни торби за коне. Между тях са и характерните за Габровско големи чували за жито и черги в естествените цветове на козината. При тъкането се използва козина в естествени цветове, която не се боядисва.

Това е динственият занаят, при който всички технологични етапи – от предварителната обработка на суровината до тъкането, се извършват от майстора в самата работилница. В историята на българското занаятчийство той остава най-консервативният. В него нищо не се променя през многовековното му съществуване. По тази причина остава слабодоходен занаят. Припечеленото от мутафчията едва стига за прехрана.

В мутафчийската работилница на музея се изработват изделия по традиционната технология: торби, дисаги, пътеки. Използват се оригинални инструменти – чекрък, вертикален стан, тарак.

„Моят етнографски свят“

Румяна Механдова е един от най-големите колекционери на етнографски материали в България.

Нейната най-нова изложба е „Моят етнографски свят“. В нея има старинни съдове, които Механдова колекционира повече от 50 г. – започва още като ученичка да ги събира. В колекцията ѝ има и много носии.