Инвалидна количка и баскетболна топка. Тези две неща са неразривно свързани в живота на едно момче, което продължава да мечтае. Цветомир Цветков е роден с раздвоен гръбначен стълб. Това е вродено заболяване, което се състои в непълното изграждане на гръбнака по време на бременност. Новороденото е с прекъснат гръбначен стълб.
Прикован на количка, едва на 8-годишна възраст Цветомир открива своето нещо: оранжевата топка, от която не се разделя вече 8 години. А началото за него е една голяма изненада.
"Влязох в залата благодарение на майка ми. Тя беше инициатор на това аз да тренирам нещо. Доведе ме на една тренировка и оттам започна всичко. Не знаех къде отивам. Не ми беше казала нищичко. Беше голяма еуфория. Един от треньорите ми каза да стоя и да гледам настрани. След няма и 10 минути бях на терена, пречех им, но това не ме интересуваше. Искам да съм на терена! Определено беше любов от пръв поглед. Хареса ми, че това е динамична игра. Че има блъскане, падане, ставане.“, спомня си 16-годишният Цветомир за първия досег с баскетбола.
По пътя му на развитие паметна остава 2012 г. Тогава получава специално внимание и вдъхновение от американската баскетболна звезда Денис Родман.
"Бяхме на Мача на звездите. Той се състоеше в "Арена Армеец". По едно време някой ме извика от хората, които работят в залата. Заведоха ме в средата на терена и дойде един грамаден човек, уникален беше. Подаде ми топка, сложи ми я в скута и я подписа. После ми даде една тениска, подписа и нея. Снимахме се. Може да се каже, че има някаква стойност за мен. Заради този човек – в немалка степен, съм останал да играя баскетбол.“, признава момчето за срещата с петкратния шампион на НБА.
След нея усилените тренировки за Цветомир Цветков продължават. Едва 16-годишен, той получава възможност да стане част от националния отбор на България по баскетбол на колички.
"Да бъдеш в този тим е чест и отговорност. Много съм благодарен на треньорите, че ми дадоха тази привилегия да съм част от националния отбор. Бях част и от европейското първенство (трета дивизия), което се проведе в София. Беше много специално, много вълнуващо. Никога не бях виждал толкова много хора на едно място. Най-малко пък съм очаквал, че ще играя баскетбол пред тях. Беше уникална емоция. Аз се почувствах горд, че изобщо съм българин и има хора, които ни подкрепят.“, споделя Цветомир Цветков за преживяванията си с националната фланелка.
На 16-годишното момче му предстои нова битка. Битка, в която се включват и съотборниците от клубния му отбор – "Левски". По идея на капитана на тима – Димитър Костов, се стартира дарителска акция за набирането на 9000 лв. за закупуване на специализирана инвалидна количка. Самият Димитър допринася, като за своя рожден ден събира повече от 1200 лв. в помощ за каузата. Набраните средства вече са повече от половината нужни.
"Идеята е изцяло на нашия капитан – Димитър Костов, защото Цеци е един от малкото от националния отбор и от "Левски", който не е с подменена количка. Това е изключително важно за нас и нашите състезатели. Количката не е като маратонките. Количката е нещо строго специфично, строго индивидуално. Смятаме, че вече дойде моментът, в който да намерим средства за количка, която наистина да отговаря на неговите качества“, показва своята подкрепя и капитанът на националния отбор – Владимир Искров.
Да бъдеш капитан, не е единствено обвързано с качествата ти на терена. Свързва се с лидерство, с даването на пример в чисто човешки план.
Нещо, което Димитър Костов показва в пълна степен: “Искам да помогна на едно момче с бъдеще в баскетбола. Да може да се развива с една професионална количка, която заслужава. Той е само на 16 години и пред него предстоят много хубави моменти с баскетбола. И се надяваме един ден да бъде пример за други деца, за хора с увреждания, които могат да сбъднат мечтите си в спорта.“
А точно 4000 лв. разделят 16-годишното момче от това да сбъдне още една своя мечта: да има специализирана баскетболна количка, с която да продължи да се развива там, където се чувства най-комфортно: на баскетболното поле. Чуйте думите му. И се замислете върху тях. Носят послание. Силно, емоционално. И истинско.
"Подигравали са ми се, че не мога да ходя. И какво като не мога да ходя? Аз съм човек. Какво, като се придвижвам по различен начин? ОК, такъв съм. Не мога да го променя. Но мога да играя баскетбол. А много хора, които са прави, не могат."
Мечтата на Цветомир можете да подкрепите чрез HelpKarma ТУК.
