Хора от цяла България се обединиха, за да построят най-високо разположения храм в страната ни - "Св. Св. Николай и Пантелеймон". Святото място е изградено в памет на загиналите алпинисти и туристи в централната част на Стара планина. Негов вдъхновител е Петко Илиев от Сопот.

През 2003 г. лавина отнема живота на сина му в Стара планина. Петко обаче успява да трансформира страданието си. От загубата му се ражда място, което да лекува стотици човешки души, изпитали болка като неговата.

Снимка: btvnovinite.bg

„Да загубиш детето си е едно от най-страшните неща. Времето не лекува, болката си остава. Ако не се мобилизираш да правиш нещо, ти си загубен”, казва Петко Илиев.

През зимата на 2003 г. синът на Петко Илиев остава завинаги в прегръдките на Стара планина. От тогава досега всяка година там намират смъртта си средно по двама души. А след някой от тях дори не остава и следа.

Снимка: btvnovinite.bg

Няколко месеца след трагедията Петко намира сили да трансформира болката си в добрина. Започват първите копки за най-високо разположения храм в България, на няколко метра от хижа „Рай” в Стара планина.

"Връзката ни беше много силна, между баща и син и трябваше нещо това 24-годишно момче, което правеше стъпки в живота си да остави нещо след себе си, а той не можа. За да активирам съзнанието на хората, които са страдали за близки в планината и го нарекохме да бъде в памет на загиналите алпинисти и туристи в централната част на Стара планина, като се надявахме, че всички хора. Но трудно се издържа…" - споделя Петко

До завършването на святото място ще изминат цели 15 години.  Мястото е трудно проходимо. До там се стига само пеша или на кон. Всички материали за храма са изнесени на конете на Пейо, който по това време работи към хижа „Рай”. Зарежда я с провизии и е водач на планински преходи с коне.

Снимка: btvnovinite.bg

„На конете пренесохме сичко, което е нужно за една сграда – камъни, пясък, цимент, филц, греди, ламарина, покриви. Абсолютно всичко-шпакловки, мазилки -  няма какво да не са карали, абсолютно всякакъв вид материали. Всички се възхищаваха и се чудеха как става на това недостъпно място. Всичко на гръб, самари на коне. Радваха се хората и всеки с каквото можеше помагаше”, разказва Пейо.

В каузата се включват доброволно стотици хора от цяла България.

Снимка: btvnovinite.bg

„Българинът има голямо сърце и душа. Всеки един човек, който е идвал там, има нещо с душата си. Бяхме си разпределили работата по райони. Имаше отговорници за Русе, Пловдив, Пазарджик, които да търсят спонсори и хора, които да помагат и работата тръгна. Иво Танев занесе на гърба си каменния кръст, който тежи около 40 кг”, разказа още Петко Илиев.

Снимка: btvnovinite.bg

Камък по камък, ден след ден храмът е построен.

„Всеки един вече, който е донесъл камък, съм го снимал. Дори тези, които са носели камъни и мен ме е нямало, са ми оставяли с бележки от кого е. Камъни се донесоха от много места, не само от България – от Алпите, Мусала”, допълва Петко.

Снимка: btvnovinite.bg

За 9 дни храмът е и изрисуван.

"Какво му е коставало мисля, че само той си знае. Не позволи болката да го смачка, изгради храм. Това е велико. Това е страхотен пример, че човек има и възможността, и силите, стига да ги потърси в себе си. Човек може би има нужда от всеки по-тъмен миг в живота си, за да трансформира. Да превърнеш слабостта в сила. От нещо трудно, мъчно, тъмно и неясно - ти да се надигнеш и да сътвориш нещо прекрасно. Мисля, че в това е смисъла на човешкия живот." - казва иконописецът Мария Минева 

"Докато бяхме там виждахме как хората влизат вътре и стихват. Вътре не ти се говори, чуваш себе си, изчистващо е. Аз мисля, че това е част от магията точно на този храм. Действа пречистващо, изважда доброто" - добавя Теодора Балакова

Така на 27 октомври 2018 г. той отваря врати. Освещава го пловдивският митрополит. Храмът винаги е с отворени врати, а на това високо място днес се правят сватби и кръщенета.

Снимка: btvnovinite.bg

Рамо до рамо с Петко Илиев през годините на построяването на храма е и Милена Стойкова, която работи по създаването на документален филм за храма. Той носи работното име "Щастливите камъни" и за да бъде завършен е необходимо да бъдат събрани още средства.

Снимка: btvnovinite.bg

Храмът също има нужда от финансова подкрепа, за да продължи да се поддържа. Който иска да помогне  с дарение, може да се свърже с Петко и Милена:

Петко Илиев – 0877234249, iliew1947@abv.bg

Милена Стойкова – 0897296377, turandot_films@abv.bg