Село Илинденци е разположено в полите на Пирин, близо до границите с Гърция и Северна Македония. По земите в района са регистрирани жители още от Неолитната епоха. Гордост за Илинденци днес е най-голямата мраморна кариера на Балканите, както и най-голямата в България скулптурна изложба на открито.
Улиците на това село ухаят на липи, а зад оградите на всеки дом се подават плодови дръвчета. Примамени от райските градини, вкусно вино и изкуство 17 чуждестранни семейства избират село Илинденци за свой дом.
"Много харесвам хората тук. Те са много спокойни, трудолюбиви, доброжелателни, но може би са малко бедни Старите хора работят по цял ден на полето и в градината. Няма млади хора, няма училище и затова е проблем." - споделя рускинята Олга.
Семейството на Олга е сред тези 17, които избират село Илинденци за свой втори дом. В Русия тя е работила като университетски преподавател по Икономика на природните ресурси. Дълги години е била и директор на най-голямата бизнес школа в Москва. От 5 години с мъжа и децата си живее в това село.
"Знаете ли, когато ние бяхме на летището в Москва и чакахме там около 40 минути за такси, беше много смешно, защото съпругът ми Алекси каза, че само за 10 минути ние видяхме повече хора отколкото за цяла година в Илинденци. През първата година аз бях малко ядосана, защото всичко е много бавно. Двете първи думи, които аз научих бяха: "спокойно" и "чакай малко". След една година свикнах" - разказва Огла.
В двора на Олга освен банани растат още маслини, кайсии, фурми и ябълки. Животът й тук е истински рай. Сметките, които плаща тук са много по-малки отколкото в Русия.
Колко пари плащате за вода?
Олга: Сравнение с Русия нищо.
Англичаните Кати и Иън са тук от 13 години. Докато бяхме в дома им пристигна джакузито за градината им. Селската им къща се е превърнала в луксозен дом. Стандартът на живот тук им носи огромно спокойствие. Дори не знаят колко пари плащат за вода.
Каква сума заплащате обикновено за вода?
Иън: Не знам, нямам представа.
Знаете ли, че има проблем с цената на водата тук?
Иън: Да, поговорихме с хората в селото. Всички са много ядосани. Не разбирам каква е политиката зад това, защо това се случва. За хората, които използват водата, за да поливат градините си и от това да се изхранват - за тях ще бъде много притеснително, ако цената на водата се вдигне.
Във Великобритания Кати работела като медицинска сестра, а работното място на Иън било в общината на Ковънтри. Тук са редовни посетители на фестивалите за изкуство в Арт центъра, както и на винения фест през февруари.
"Много харесваме българско вино и е тъжно, че много малко от това вино се изнася за Великобритания." - споделя Иън.
Според Кати и Иън животът на българските семейства в селото е доста труден.
"Много е различно от нашия начин на живот. Много малко хора във Великобритания отглеждат свои собствени зеленчуци, още по-малко от тях отглеждат животни – нямат кокошки, овце или кози." - казва Кати
"Мисля, че животът на хората е труден. Те трябва да разчитат на това, което отглеждат в градините си, за да преживеят годината. Разбираме ги и ги ценим много точно заради това. Те изкарват стада с овце в гората и винаги някой трябва да остава с тях и да ги наглежда цял ден. Това е тежка работа, във Великобритания никой не прави това." - споделя Иън
"Тук е тихо, има още едно английско семейство, но има и други националности - руснаци, германци. Страхотно е. Хората са чудесни. Не бихме могли и да си представим по-добри съседи." - добавя Кати
Заради красивата природа германци, англичани, руснаци и естонци избират да живеят точно на това място. Селото прилича на райска градина, но не такова усещане имат местните.
С какво се гордеете най-много от това място?
Люба: От нищо не съм горда от селото.
Защо?
Люба: Ами, ей така. Селото не ми харесва.
Пенсията на Люба е 250лв. Едвам успява да я разпредели, за да покрие всички месечни разходи.
" Седемдесет лева за лекарства, хляб да си взема и нещо ядене да си купя, друго нищо не.
15лв. за кабелната и по 10лв за водата давах, но сега искат да ни я увеличат водата, ама няма нужда да ни я увеличават. Пенсията няма да ми стигне." - казва Люба.
За територията на общ. Струмяни, към която е и село Илинденци отговаря отговаря ВИК-"Стримон" или поне до преди 6 месеца. През 2014г. лицензът на дружеството е отнет, но то продължава да оперира до 2018г. Затова от началото на тази година водното обслужване на общ. Струмяни предминава към Вик – Благоевград. Това, обаче налага и поскъпване на питейната вода, тъй като цената в населените райони е различна. Затова жителите не плащат сметки вече 6 месеца. А през седмицата излизат няколко пъти на протест.
"Това ли е нашата държава? Сега ще ги върнат ли тези пари, за които ги хванаха с къщичките. Когато върнат те парите, тогава ние ще си платим водата. Това е положението." - казва Мария.
Според Кирчо водата е много варовита. Той също не плаща сметките си от 6 месеца. А за Маслина би било непоносимо, ако цената на водата се увеличи, тъй като се грижи за две градини със зеленчуци, които са основната й прехрана.
"Тук не е градът - вечер да си вземеш два домата и две чушки, тука не си ли произведеш. Ако стане толкова скъпа, какво да правиш? Скъпа - не скъпа, ще се борим пак. На село сме, не сме в града. Тук, ако не си произведеш, няма..." - споделя Маслина.
И докато чужденците в село Илинденци се увеличават и не усещат разликата в цената на водата, жителите на селото броят всяка стотинка и се надяват този път държавата да си спази обещанието проблемът им да бъде решен в най-кратки срокове.
"Имаме природа хубава, селото ни е много хубаво. Някои живеят много добре, някои не живеят." - казва Люба.
"Мисля си, че хората не осъзнават всъщност колко красиво е тук. Ако на всички им пукаше само малко повече, щеше да е дори по-красиво." споделя Иън.
