Николай Иванов е женен за украинка и вече 8 години живее в Киев. Имат и син на 1 година. В първите дни на войната те правят неуспешни опити за бягство и прибиране в България.
От няколко дни Николай е доброволец към украинските военни, за да защитава града чрез контрол на възлови точки.
„Имаше телефони на автобуси, които евакуираха, но или линията беше заета или никой не вдигаше телефона и просто се отказахме. Към този момент оставаме в Киев“, разказва Николай.
Последствията от военната ситуация описва като все по-тежки.
„Храна почти вече няма, банкоматите не работят. Парите се теглят само от касите на магазините, те служат като банкомати. Директно ще Ви го кажа – дояждаме това, което има вкъщи“, споделя нашият сънародник.
По думите му храната ще стигне за „ден-два, може би“, а след това „не знам, нямам отговор на този въпрос“.
Казва, че не би правил опит да се прибере в България сега „с това, което се случва в момента“.
„Тук ситуацията е доста напрегната, много е опасно по пътищата. Разстрелват коли със семейства, това са основно диверсанти или мародери, които се опитват да вземат колата и честно да Ви кажа, няма да рискуваме да тръгнем по пътя“, казва Николай.
Наблюдавайки случващото се, Николай не остава безучастен. Вече няколко дни той се включва като доброволец в украинските нощни патрули, които пазят града. Движи се в група от няколко човека, с поне един въоръжен.
„Системата е такава – 4 часа работа, 12 часа почивка и после пак. Основното е организация и контрол на населението, т.е. проверка на документи, за да не попаднат диверсанти, да не носят случайно боеприпаси или оръжия в със себе си или в личните си вещи. Евентуално задържане на мародери, които правят не малко бели и пакости, и то не само в Киев. Районът, в който се намирам, е малко по-спокоен днес и последните няколко дни. Аз самият съм удивен от обстановката. Чуват се удари понякога, засега са малко. Основно започват да се чуват привечер, през нощта и рано сутрин“, разказва Николай.
Не така е било предишните дни.
„Всяка вечер и всеки ден се чуват гърмежи и бомбардировки, особено през нощта. Основната маса са мародери, бягат, гонят се за тях, защото не е много приятно да си оставиш къщата или апартамента, отивайки на по-спокойно място, те да влязат и да те оберат“, казва нашият сънародник.
А на въпроса има ли страх, споделя: „Кой не е страхува?! Само че това не го правим от хубаво, това го правим, защото се налага“.
Притеснен от руската пропаганда Николай отправя важно послание към българските си сънародници.
„В Украйна няма фашисти, неонацисти, бандеровци или хората, които вървят по улиците и режат ръце и уши. Няма такива хора и никой не потиска украинското обикновено население. Гражданите никой не ги малтретира и те не са под репресия“, категоричен е нашият сънародник.