Иван Шумков е българин, който е завършил 4 и преподавал в 7 университета сред които Харвард, създал е академия с над 100 000 студента, работил е по проекти за сгради и градове на 5 континента включително и с Обединените Нации и Световната банка, и е участвал в над 100 световни конференции, владее 9 езика, но когато се представя казва само: Аз съм Иван Шумков – архитект, преподавател и предприемач.
Животът му е като мост между архитектурата, градоустройството, предприемачеството, научните изследвания, академичните среди, лидерството, и служба на обществото. Той демонстрира нетрадиционния житейски и професионален път и подчертава широкия потенциал в областта на архитектурата, академията, и предприемачеството, а неговите творби са широко публикувани и представени на конференции и изложби в САЩ, Швейцария, Кения, Филипините, ООН в Ню Йорк и много други.
Понастоящем Иван живее в София и работи и в Столичната Община където се занимава с архитектура, градоустройство и системи за планиране във връзка с инвестиционната политика на града, но не винаги е било така. След 7 години като студент във Флоренция, Мюнхен, Цюрих, Барселона, и Париж, той заминава за Америка през 2006г за да учи в престижния университет Харвард със стипендия Фулбрайт, откъдето се дипломира с магистратура по архитектура и градоустройство. Скоро след това заминава за Ню Йорк където довършва докторската си дисертация в Колумбийския Университет и го защитава през 2010 в Политехническия Университет на Каталония в Барселона.
Така той се превръща в един от малкото хора на Земята, които до 29-годишна възраст завършват 4 магистратури и докторат, в едни от най-престижните световни университети.
„Това беше началото на моето американско пътешествие и след това се случиха много други неща. В Америка имах няколко различни кариери. Първата ми беше тази на изследовател. Втората, паралелно с изследователската си дейност, преподавах в много различни университети. Започнах в Харвард, след това в три от водещите университети в Ню Йорк: Пайсънс, Прат Институт и Ню Йорк Юнивърсити. Третата ми работа бе тази на предприемач. Успехът ми дойде след като направих фирмата ми Build Academy в Ню Йорк. Тя се занимава с образование и решения в архитектура, недвижими имоти и градоустройство. С тази фирма успяхме да работим с Обединените нации, Световната банка, правителства, да построим училища, жилища, сгради, квартали, инфраструктура. Много от тях бяха построени на места като Индия, Непал, Бангладеш, Филипините, и Латинска Америка. Това да тръгнеш от една идея и от нуждата да решиш един огромен проблем, който човечеството има и да постигнеш много повече от това е наистина нещо уникално.“
Иван обаче не се спира до тук, той неусетно се е превърнал във визионер, който има желанието да променя заобикалящата ни реалност и да създава блага за хората:
“За мен архитектурата е създаване на бъдеще, на едни пространства, които по някакъв начин са синтез на енергиите на настоящето, миналото и бъдещето, на едно място, в едно време. Моето призвание е това да създавам градове и пространства на бъдещето. Работата в обществения сектор е идеалната среда това нещо да се случи. Приемам за лична мисия изграждането на нов град или както в случая с София – преосмислянето и като мегаполис. Как можем да изградим нова инфраструктура, как може съществуващите квартали да бъдат подобрени, как може старите сгради да бъдат реновирани, така че да бъдат по-полезни на хората и как можем да построим едни нови сгради, паркове, квартали.“
През 2020, когато започва цялата пандемия с COVID и Ню Йорк се превръща в един град, който замира в продължение на месеци Иван се замисля: „Добре, аз защо съм тук?“. Той започва да си задава вечните екзистенциални въпроси – какъв е смисълът на живота ми, какво е призванието ми, къде аз мога да допринеса най-много до хората - и отговорът, който си дава е, че мястото, където може да допринесе най-много за хората, е в България. Така Иван се среща с екипа на Bulgaria Wants You, пред който споделя и своите впечатления за промяната у нас:
„Винаги съм оптимист, но виждайки промяната, която се е случила в България в последните 20 години и която се случва в момента, ставам огромен оптимист. Сигурен съм, че вървим в една добра посока и че нещата ще се подобряват. Надявам се и други хора да споделят оптимизма ми, защото да, оптимизмът е заразен, но ако е толкова заразен, колкото един вирус и ако можем всички да се заразим с оптимизъм, тогава мисля, че ние ще започнем да работим по-задружно в това да направим това по-добро бъдеще на града и държавата ни реалност.“
