Талантът си е талант, но има една група певци, които особено много респектират с постоянството и силния си дух.

Те не чуват, някои от тях трудно говорят, но когато излязат на сцената - омагьосват публиката и дават нова дефиниция на клишета и глупави етикети като "невъзможно".

Група за синхронно пеене и танци "Жестим" отпразнува 25 години от своето създаване.

Стотици песни, концерти, фестивали и толкова много награди в България и чужбина. И артисти, които публиката познава от 25 години и винаги ще помни.

„Изключителен талант е и страшна работа, това е египетски труд, да се накарат тези деца, които аз познавам от деца, сега вече големи госпожици, някои от тях вече са майки.. нещо невероятно е да ги накараш те да пеят и да музицират все едно те са изпели тази песен. Това е т. нар. синхронно пеене или както сега го наричат липсинг”, обясни Етиен Леви.  

„Когато дойде моментът за сцената, винаги се притеснявам, но мигът, в който чуя музиката, усещам вибрациите, затова за нас е важно и тонколоните да са близо. Музиката дава много интересен заряд. Цялата ни група сме леко притеснени, защото ние трябва да следим ритъма, който ни се подава от нашия ръководител. Имаме непрекъснато значи, които ни подпомагат, за да може песента да излезе добра и красива. Има и моменти на гафове. В едното ухо имам слухов апарат, с другото съвсем не чувам“, казва Адриана от групата.

„Те са страшно ритмични, никога човек не би предположил, че тези хора в момента не чуват това, което ние чуваме. Но те явно са на друго измерение, което ние пък не можем да достигнем“, споделя Румяна Георгиева от група "Супертрик".

Мария Атанасова е ръководител на „Жестим“. Тя си спомни как се е запознала с уникалните творци.

„Отидох да преподавам в училището за деца с увреден слух в "Павлово" и там се запознах с тях - те бяха едни малки сладури - не можеха да говорят, не можеха да чуват, но пък бяха много забавни, весели, в междучасията ги наблюдавах по двора, че са много живи, много будни. Много обичат да танцуват, така както на тях отвътре им идва. И тогава реших да ги събера.
Няма да забравя и първата ни песен - "Похвали се зайче на своето майче", спомня си Мария Атанасова.

„Бих искала да кажа, че на нас и на мен ни е трудно, всъщност ние много разчитаме на артикулацията на чуващите хора, за да можем да разберем човека, който ни говори отсреща, имаме нужда да видим неговите устни и артикулацията на устните“, споделя Албена.

„Аз започнах да ги занимавам с това що е музика, що е то тонова стълбица, как се вземат високи тонове, каква е физиономията при ниските тонове на певците. Случвало се е да им подавам ритъма, като ги хващам за рамото и като ги хващам за ръцете“, споделя Атанасова.

Тези изпълнения, концертите, вълнението и блясъкът в очите на тези артисти нямаше да го има ако не беше техният ръководител -  Мария Атанасова.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!