Никога не съм бил зависим от алкохола. Никога не съм изпитвал нуждата да пия постоянно. След като си употребил (б.р. алкохол) и се е случило, хората си мислят, че си зависим. Просто не понасям алкохол, не мога да го разграждам. Това ми е проблемът. И наистина трябваше да кажа по-рано: „Щом не можеш, недей да го правиш“. Но сме винаги по-умни след случката.

Това заяви ексклузивно пред Мария Цънцарова Андре Токев от затворническото общежитие в Казичене.

Известният кулинар призна вината си, след като през ноември бе арестуван за шофиране в нетрезво състояние с 1,9 промила алкохол в кръвта. От януари излежава ефективно наказанието си, като тогава заяви пред bTV, че осъзнава вината си и ще си поеме отговорността.

Какво е чувството, когато животът тече зад решетки?

Няма голяма промяна, защото за мен дали съм зад решетки, или извън решетките животът продължава. Човек трябва да се амбицира, да използва максимума от времето си, а не да зарови главата в пясъка. Разбира се, съм безпомощен в това да мога да помогна на моето семейство или на моя отбор в ресторантите. Това най-много ми пречи. Не мога да се видя с близките. Това е наистина един неприятен момент, но все пак съм тук по наказание. Нещо човек трябва да усети, за да може следващия път да се получи да не прави лоши крачки.

Спомняш ли си какви мисли те връхлетяха когато чу присъдата?

Не мога точно да си спомня. Беше ми неприятно, все пак човек винаги си мисли за времето, когато е можел да предотврати нещата, но не ги е предотвратил. Присъдата беше по споразумение със съдията и с прокурора, така че знаех предварително и се бях подготвил за това нещо, така че не беше шок. Разбира се, е неприятно.

Помниш ли последната нощ, когато беше вкъщи преди да събереш нещата си тук да дойдеш в Казичене.

Да, съвсем нормално. Бях два месеца под домашен арест и психически успях да се настрои да се нагласа за това нещо. Както се казва, донякъде съм и по собствено желание. Споразумях се да дойда тук, за да си отлежа наказанието. Много е важно човек вътрешно да е готов за това нещо, да се примири, че не го очаква 5-звезден хотел, все пак отиваш в затвора.

Сам ли си в стая?

В момента сме по двама или трима, зависи.

А с какъв човек делиш дните си сега?

С много приятен, горе-долу сме на една възраст. Много обича да чете книги. Аз обичам да чета книги и дискутираме. Не знам за какво лежи, не съм се и интересувал. Поли се казва. Има си минало, което е, но той си е променил коренно мисленето, има идеи, след като приключи тук, много добре да се развива напред.

За какво си говорите с Поли?

За най-различни неща от живота, за книгите, които той чета и аз чета. Сега точно прочетох една книга, която се казва „Как да работим 4 часа в седмицата“. Просто е интересно наистина как човек с по-малко време, но много по ангажирано да се развива напред.

Как минават дните в затворническите общежития?

Всеки ден се случва нещо. Идват нови хора, тръгват си. Отиваме да си вземем парите, които ни изпращат. Ходя всеки ден на фитнес, има закуска след това обяд, вечеря. Разхождаме се на плаца. Хубавото на затворническото общежитие е, че можеш да се разхождаш, когато искаш, като в затвора, там имаш само определени часове. Отиваме на шопинг да си купим вода, имаме лафка, от която пазаруваме.

Помагаш ли в кухнята?

Засега още не. Чакам да ми разрешат, ще видим кога ще стане. Но момчета някой път ме питат за съвет и аз им казвам. Храня се всеки ден в столовата. За тези продукти, които имат, готвят добре. Но идеята ми е, ако наистина да работя, за да мога да съкратя времето. В момента не работя. Кандидатствал съм за работа, но трябва да минат комисии.

За каква работа кандидатстваш?

В кухнята, аз това мога и мисля, че ще допринеса много повече, ако мога да помогна на момчетата да се научат някои неща как могат по-лесно да се готвят. Няма да можем да направим чудеса, защото рецептите са определени и няма много креативност с пет продукта. Ако работиш целия месец, горе-долу 13 дни се намалява от присъдата.

Кое е най-голямото наказание от времето, което прекарваш тук?

Наказанието е, че не можеш да се видиш с близките, не можеш да им помогнеш, когато се нуждаят от такава. Много съм доволен от моя отбор, който работи в ресторантите, защото те се справят много добре. Тази безпомощност, че не може да излезеш и да помогнеш боли най-много. Не мога да си видя внучката. За тези неща се ядосваш, но не мога да ги променя. За мен това е шанс да рестартираш отново машината по друг начин.

Имаш ли вече твоя отговор на въпроса как стигна дотук?

Просто човек влиза в тунел и може би тази безпомощност за последните две години с пандемия, с кризи, човек някой път трябва да излезе от това нещо и да го погледне по-отгоре, аз просто бях влязъл и не поглеждат отгоре какво се случва. Почваш да правиш движения, които не са правилни.

Как започна деня, който завърши с кадрите, които всички ние видяхме?

С писане на новото меню за моя ресторант.

И как продължи този ден?

Вие видяхте как продължи и как завърши. Няма смисъл да коментирам, не искам и да го повтарят. За мен е минало. Нещо, което е минало, мога само да се поуча и да се боря да станат нещата по добра, но аз съм такъв човек, че не се връщам назад. Живея днес, планирам за утре какво може да се случи, но днес е най важно и вчера вече е минало.

Всички, които гледахме кадрите се питахме къде е бил преди това? Какво е правил?

В село Петърч, писах менюто.

Какво и с кого си сипахте докато писахте менюто? Помниш ли какво пи тогава?

Сам. Хората си мислят, че пия количество алкохол, а при мен е обратното. Не мога да разграждам алкохола правилно. Може би е трябвало преди години да спра да пия алкохол, защото пия два или три пъти в годината по-количествено. Ензимът, който разгражда алкохола при мен е по-слаб. Пих вино, бях взел една бутилка червено вино да дегустирам. Не си спомням как съм тръгнал с колата.

Накъде беше тръгнал?

Сигурно за вкъщи в София. Колкото и да звучи нали бърнаут и така нататък, просто изключих и някои неща не си спомням.  Спомням си вече като ме взеха полицаите от колата. Седях на Околовръстния път, видях, че съм в колата, полицаите дойдоха. Викам защо колата не се движи и видях, че е без джанти, но не можех да си обясня защо. Отидох, направихме проверката, видяха, че има алкохол, взеха ми кръв – нормалната процедура, която се случва навсякъде. За мен е важно човек да бъде коректен и да де кръв. Направил съм нещо, което не е редно и другото го знаете от видеа и медии. Сега съм тук.

Какви мисли те връхлетяха, когато вече беше в ареста в тази абсолютно сурова среда, която казваш, че те е посрещнала там?

Казваш си защо не успях преди това да направя нещо, но после казах добре окей, случило се. Не можеш да върнеш часовника назад по никакъв начин, продължаваше напред. За семейството не беше лесно и не беше и приятно. Човек винаги трябва да премине през трудни неща, за да се усъвършенства и да стане по-добър

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!