Американският президент Доналд Тръмп заяви, че няма да има никаква сделка с Иран, освен при „безусловна капитулация“. Според международния анализатор Мартин Табаков това показва колко амбициозни са целите на Вашингтон в настоящия конфликт.
„Това на първо място ни подсказва колко амбициозен е в своите цели американският президент. Ние помним, че когато започна този конфликт, той постави като основна своя цел смяна на режим“, посочва Табаков.
От смяна на режима към промяна на поведението
По думите му още в първите дни на войната американските цели са претърпели известна промяна. Първоначалната идея за директна смяна на режима постепенно е била преформулирана в по-конкретни военни задачи – унищожаване на ракетната и ядрената програма на Техеран, както и отслабване на военноморския му потенциал.
Въпреки това поставянето на цел като безусловна капитулация изглежда твърде амбициозно.
„Вече шести ден от военните действия режимът в Техеран не подсказва с поведението си, че е склонен да приеме такъв тип риторика – даже тъкмо напротив. Всичко, което виждаме на този етап, е в посока на допълнително втвърдяване на режима“, казва Табаков.
Той обаче уточнява, че има индикации, че Иран все пак търси контакт със САЩ.
„Има индикации, че Техеран желае да води преговори с американската страна и че се е опитал да установи контакт с тях – нещо, на което не е било отговорено. Но това, че Иран иска да води преговори, не означава, че ще ги води, съгласявайки се на безусловна капитулация.“
Възможен ли е компромисен сценарий
Според Табаков е възможно Вашингтон да приеме резултат, който не включва падане на режима, а промяна в поведението му.
„Това, което е важно за американците и което те могат да приемат като успешен резултат, е по-скоро промяна на поведението на този режим“, обяснява той.
Анализаторът прави паралел със ситуацията във Венецуела, където международният натиск беше насочен към смяна на лидерството, но не и на цялата система.
„Това ни отвежда към сценарий, който вече познаваме от Венецуела – където де факто режимът беше съхранен, а беше сменен само човекът, който да го лидира. Въпросът е, че Иран не е Венецуела и е много по-трудно да се осъществи такъв тип политическо инженерство.“
Различните цели на САЩ и Израел
По думите на Табаков съществува съществена разлика между стратегиите на Вашингтон и Тел Авив.
„Амбициите на Тел Авив са много по-сериозни – в посока на това, че те са готови да водят тази война колкото трябва по-дълго във времето.“
Според него САЩ са по-прагматично ориентирани и биха прекратили военните действия при промяна в поведението на иранския режим.
„За Доналд Тръмп едни такива преговори, ако завършат с промяна на поведението на режима, биха били достатъчни той да преустанови бойните действия.“
За Израел обаче целта е по-радикална.
„Това не е задължително вярно за Израел, който се амбицира не просто да бъде унищожена ракетната и ядрената програма на режима, но и самият режим – като абсолютна гаранция, че политиката на тази държава ще бъде различна.“
Колко дълго може да продължи войната
Според информация от Белия дом активната фаза на военните действия може да продължи между четири и шест седмици.
„Това ни подсказва в какъв период от време САЩ ще имат най-малкото военната готовност да водят този конфликт, защото става дума и за логистични съображения и за наличието на боеприпаси.“
Табаков подчертава, че военният резултат вече е видим, но политическият – не.
„Военният успех на Израел и на САЩ вече е факт. Въпросът е, че политически още не е налице. Ако има проблем с тази кампания, той е в това, че технологичното преимущество на Тел Авив и Вашингтон на този етап не се претворява в политически успех.“
Иран и стратегията на икономическото изтощение
Според анализатора Иран се опитва да компенсира военните си загуби чрез разширяване на конфликта и икономически натиск.
„Целта е внасяне на допълнителен хаос и разширяване на конфликта, превръщането му в регионален.“
Той посочва, че Техеран плаща висока цена в човешки и материални ресурси и се стреми да накара и противниците си да понесат подобни щети.
„Иран чудесно знае, че плаща изключително висока материална и човешка цена. Единственото, което му остава, е да накара своите противници също да започнат да плащат такава цена.“
Затварянето на Ормузкия проток вече създава сериозни проблеми в енергийните доставки.
„Самият факт, че Ормузкият проток е на практика затворен, създава изключително големи проблеми в дистрибуцията на петрол и природен газ, засега най-вече за Азия.“
Китай и Русия също усещат последствията
Табаков отбелязва, че Китай – основният купувач на ирански петрол – оказва дипломатически натиск върху Техеран.
„Индикациите са, че Пекин оказва силен дипломатически натиск властите в Техеран да допускат танкерите с ирански петрол, предназначени за Азия, да преминават.“
В същото време Русия има двойнствена позиция.
„Самият факт, че се вдигат цените на петрола, автоматично е в полза на режима на Путин.“
Според Табаков страните от региона едва ли ще окажат сериозен натиск върху Вашингтон.
„Честно казано, не мисля, че този сценарий е много реалистичен.“ Той подчертава, че държави като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства нямат желание да участват активно във войната.
„Нито Абу Даби, нито Рияд имат особено желание да влизат в този конфликт в активната му фаза.“ Причината е, че малко преди началото на конфликта те са нормализирали отношенията си с Техеран.
„Те бяха нормализирали отношенията си с Техеран – нещо, което сега, за съжаление, е замразено заради случващото се.“
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
