Лятото е време за пътешествия, а заедно с партньорските телевизии на bTV ви отвеждаме из Европа, за да ви разкажем интересни истории за туризма, местните традиции и хората, които пазят наследството на своите общности.
Днес се отправяме към Северна Словакия – в живописния район на Пиенините, където река Дунайец предлага едно от най-атрактивните преживявания за туристите – спускане с традиционен дървен сал.
Пътуването започва от мястото, откъдето векове наред тръгват саловете по реката. Именно тук местните салджии продължават да пазят уникален занаят, превърнал се от необходимост в туристическа атракция.
„Оттук тръгват саловете по Дунайец. Ще ви покажем какво е това преживяване“, разказват местните водачи, които посрещат посетителите.
Свързана новина
Маршрутът е около 10 километра и преминава по естествената граница между Словакия и Полша. Левият бряг на реката принадлежи на Полша, а десният – на Словакия. В тази част Дунайец тече изцяло по границата между двете държави.
По време на плаването водачите разказват не само за природата, но и за историята на региона.
„Дълбочината на реката е различна – на места е едва 20–30 сантиметра, а в други достига до 6–12 метра. Затова безопасността винаги е на първо място“, обясняват салджиите.
Традицията на местните жители – горали, планинска етнографска общност със силно чувство за принадлежност към своите обичаи – е свързана от векове с реката. В миналото те използвали саловете, за да превозват дървен материал чак до Балтийско море. Пътуванията им понякога продължавали с месеци.
След всяко успешно плаване салджиите добавяли мида към традиционните си шапки. Броят на мидите показвал техния опит и броя на извършените пътувания.
С времето дървеният транспорт по реката изчезнал, но занаятът получил нов живот.
Свързана новина
„Хората осъзнали, че могат да превозват не само дървен материал, но и туристи. Така започнали разходките със салове, които вече имат близо 200-годишна история“, разказва Мирослав Лайнц, собственик на компания за рафтинг.
Да бъдеш салджия по Дунайец обаче не е просто туристическа работа. Всеки водач трябва да премине обучение и да получи специален лиценз – своеобразна „шофьорска книжка“ за управление на сал.
За посетителите преживяването е свързано преди всичко с природата.
„Красивата природа е причината да се връщаме. Тук е невероятно“, споделят туристи, които за пореден път избират плаването по Дунайец.
Опитният салджия Щефан Кришак практикува занаята от десетилетия и през активния сезон често прави по няколко плавания дневно. Въпреки богатия си опит, той помни един момент, който никога няма да забрави.
„Светкавица удари толкова близо до нас, че измести сала с около 40 сантиметра. Тогава наистина се уплаших. Когато си в средата на реката и те връхлети буря, няма много какво да направиш“, разказва той.
Обикновено разходката по Дунайец продължава около час и половина и е подходяща за хора от всички възрасти. По време на плаването туристите се наслаждават на впечатляващите скални образувания и красотата на Пиенините.
Свързана новина
Недалеч от реката се намира още една забележителност – Червеният манастир, който е сред националните културни паметници на Словакия.
Името му идва от характерния цвят на покривите, тухлите и архитектурните детайли.
„Червеният цвят е отличителната черта на манастира. Именно той го прави толкова разпознаваем“, разказва Марта Михнова, служител в музея.
В миналото монасите в манастира са варили бира, а днес мястото продължава да съхранява културата и традициите на горали. В Словакия живеят около 57 хиляди представители на тази общност, основно в регионите Спиш, Орава и Кисуце.
За местните хора този край не е просто туристическа дестинация, а дом.
„Не мога да си представя да живея другаде по света. Не бих заменила това място за никакви богатства“, споделя Марта Михнова.
След посещението на манастира пътешествието отново се връща към реката. Сезонът за салджиите започва около Великден и продължава до края на октомври. Туристи пристигат от цял свят, а много от тях се връщат отново.
„Всяко плаване е различно. Всеки салджия има свой начин да разказва историите за планините, реката и скалите“, казва Мирослав Лайнц.
След час и половина по водите на Дунайец приключението завършва, но усещането за близост с природата и срещата с една жива традиция остават дълго.
За местните салджии това не е просто работа.
„Това е нашият живот. Посветили сме се изцяло на него. Дори сами изграждаме и подготвяме саловете. Правим го вече много години“, казва Мирослав Лайнц.
Пътуването по Дунайец е доказателство, че понякога най-ценните туристически преживявания се крият не в големите градове, а в малките общности, които пазят своите истории.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
