Едно момче на 18 години, което е един от първите доброволци в „Пирогов“, ВМА и Столичната община.
Всеки ден Кирил Балдев облича предпазния костюм и влиза в най-опасните зони в болница „Пирогов“. Той дезинфектира помещенията, за да бъда намален рискът от разпространение на коронаивируса.
„Не се страхувам, дори, ако аз се заразя, не еме страх и ще го приема нормално, защото в момента вярата в Господ ще ни спаси най-вече“, твърди младежът.
Болката не му е чужда. На 7 години губи баща си. Има майка, но с нея не поддържа връзка. Част от детството му минава в домове за деца.
„Нямал съм близки, не съм имал всичко това, което съм искал от живота, не съм имал и пари. Бил съм без пари на училище, нямал съм хубави дрехи, ходил съм с най-старите дрехи, които съм имал и това най-много ми е останало в миналото като спомен, защото не съм бил като другите деца. Всичко това, което съм виждал в домовете – побоища, изнасилвания и много, много гледки, които съм преживял и ми остават в главата“, коментира 18-годишното момче.
От тогава иска да посвети целия си живот на хората. Започва да се включва в най-различни доброволчески инициативи. Преди извънредното положение работи в детски център за организация на рождени дни. Сега продължава да помага на децата като санитар в детска урология на „Пирогов“.
Доброволец е и към Столичната община – пазарува на възрастни хора и раздавам хранителните продукти.
Кирил Балдев в момента живее при свои близки и познати. Надява се, че след като завърши, ще може да се погрижи за своя подслон и напълно сам. Вярва, че след края не епидемията го чака по-добър живот, мечтае за свое семейство.
