Name: Светла Несторова: За последните три месеца на 2025 г. пенсионните фондове са реализирали около 500 млн. лв доходност
Uploaded: 2026-01-22T18:03:38+02:00
Description: По думите на Несторова дългосрочните изчисления показват, че човек, който прекарва по-голямата част от трудовия си живот в динамичен фонд, може да получи приблизително два пъти по-висока пенсия

Светла Несторова от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване заяви, че пенсионните фондове в България не само съхраняват, но и увеличават спестяванията на осигурените лица, като подчерта, че инвестирането в рамките на пенсионната система не представлява хазарт, а дългосрочен и регулиран процес.

По повод твърденията за премахнати калкулатори за изчисляване на бъдещите пенсии Несторова обясни, че такова премахване няма. Единствено един калкулатор е бил временно свален заради процеса по превалутиране от лев в евро и ще бъде възстановен в най-кратки срокове, вече в евро. По думите ѝ повечето пенсионни дружества продължават да предлагат подобни инструменти, с които хората могат да следят спестяванията си.

„Втората пенсия като инвестиционна възможност“: Какво трябва да знаем за реформата?

МФ предлага три инвестиционни профила според възрастта – от агресивни фондове за младите до консервативни преди пенсия

Тя напомни, че вторият пенсионен стълб е задължителен, докато третият е доброволен и значително по-малък като обем. Интерес към третия стълб има, но основно сред хора, които са по-информирани и проявяват активен интерес към пенсионните си спестявания. Според Несторова много от българите все още не са запознати с възможностите, които допълнителното пенсионно осигуряване им дава.

В подкрепа на тезата за активното инвестиране тя даде пример с два доброволни фонда с близки инвестиционни профили, при които разлика от около 11 процентни пункта в дела на акциите е довела до 1,6% по-висока годишна доходност. По думите ѝ българските пенсионни фондове са преминали през най-големите световни финансови кризи, без да загубят средствата на осигурените лица. Напротив – приблизително една трета от всички управлявани спестявания са резултат от реализирана доходност. Само за последните три месеца на 2025 година фондовете са реализирали около 500 млн. лева доходност, а за последните три години – 5,5 млрд. лева, разпределени по индивидуалните партиди.

Несторова обясни, че предложената реформа за въвеждане на мултифондова система се води от Министерството на финансите, тъй като е свързана основно с управлението на инвестиционните портфейли, докато Министерството на труда и социалната политика има роля по отношение на изплащането и наследяването на пенсиите. Целта на реформата е да се даде по-голям избор на осигурените лица и възможност за по-висока доходност, особено за по-младите хора.

Предвижда се създаването на три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен. В динамичния фонд делът на акциите може да достига до 90%, в балансирания – до около 55%, а в консервативния – до 25%, като той е близък до сегашния модел. Всеки осигурен ще може сам да избира в кой подфонд да инвестира средствата си и да променя решението си по всяко време. Законопроектът предвижда и автоматично прехвърляне към консервативен фонд три години преди пенсиониране, с цел защита на натрупаните средства.

По думите на Несторова дългосрочните изчисления показват, че човек, който прекарва по-голямата част от трудовия си живот в динамичен фонд, може да получи приблизително два пъти по-висока пенсия. Тя подчерта, че пазарните спадове са временни и че времето е ключовият фактор, който компенсира волатилността. Според нея именно дългият инвестиционен хоризонт прави по-рисковите стратегии по-изгодни за младите осигурени.

Новият законопроект предвижда и значително повишаване на гаранциите за хората. Освен гарантиране на направените вноски, се въвежда гаранция за първата пенсия, която ще може само да нараства, но не и да намалява. Увеличават се капиталовите изисквания към пенсионно-осигурителните компании, както и изискванията за квалификация на инвестиционните екипи. Засилва се и контролът, като всички инвестиции се докладват ежедневно на Комисията за финансов надзор както от пенсионните дружества, така и от банките-попечители.

Несторова изрази надежда, че законът ще бъде приет от парламента, като определи реформата като сериозна и дълго отлагана. Според нея тя ще бъде ясен тест за политическите партии дали са готови да подкрепят реални дългосрочни промени в пенсионната система.