Засега в България няма регистриран случай на атипичен хепатит при деца, съобщи здравният министър Асена Сербезова в „Лице в лице“.

„Досега са регистрирани 169 случая в 12 страни членки на ЕС. Едва при 5 от дечицата се е наложила чернодробна трансплантация. Етиологията на заболяването е все още неизвестна. Събират се детайли по самото лечение и справяне със заболяването. Министерство на здравеопазването разпрати през регионалните здравни инспекции писма до болничните лечебни заведения как да процедират, ако се натъкнат на съмнение за такъв хепатит, а именно трябва да изпратят изследването в Националния институт по заразни и паразитни болести. Превантивно е създадена организация“, каза Сербезова.  

„Трябва ни цялостна концепция за здравната грижа за децата“

„Заварих едно, така мога да го определя, тежко наследство по отношение на сагата с детската болница. Несъмнено ние трябва да имаме като държава а чиято медицинска грижа и здравна грижа трябва да започва от най-малките граждани, тоест децата, трябва да имаме интегрирана грижа за децата. Несъмнено сградата на детската болница е част от тази цялостна концепция, но не е единственото, което е необходимо. Тоест ние следва да имаме една цялостна концепция за развитие на детско и майчино здравеопазване, интегриране на нуждите на медицинските специалисти“, заяви здравният министър.

Що се отнася до строежа на детската болница, „предлагам да оставим това в ръцете на специалистите по геодезия, в ръцете на хората, които се занимават с това, защото именно това беше и една от основните причини да променят борда на инвестиционната компания, защото именно част от проблемите бяха, проблеми на градоустройствения план“, каза здравният министър.

„Ако процесът е от няколко етапа, ние започнахме, да кажем,  от средата. Затова ние направихме една работна група, за да може действително да се заложат здрави основи“, посочи Сербезова.

По думите ѝ тя очаква скоро доклад на работната група, която разглежда и други места за строежа на педиатрията, а не само предложението за разполагането ѝ в болница „Лозенец“.

Сербезова е категорична, че незавършената сграда не отговаря на изискванията за детска болница и се е обсъждало нейното събаряне, но там може да възникне проблем за околните здания.

„За момента се обсъжда всякакви варианти“, отбеляза здравният министър.

„Революционно увеличение на средствата за доболнична помощ“

„Тези 604 милиона лева, които са в повече (в анекса на рамковия договор), са едно революционно увеличение, защото за първи път има такова лечение в извънболничната помощ и профилактика“, каза Сербезова.

През последните 2 години свикнахме да говорим предимно за COVID пандемията, страховете, свързаните с нея, недостатъците на здравната система, които някак си така изскочиха като остри камъни“, но „хроничните заболявания не са си отишли“, отбеляза Сербезова.

„Отделно от тези процеси, за които сега говорим, българинът е най-болен, независимо че ние имаме свръххоспитализация, че имаме добра осигуреност с лекари от повечето специалности. Регионално те не са разпределени според нуждите, но като цяло сме добре осигурени с повечето медицински специалности. Независимо от всичко това българинът живее със седем години по-малко средностатистически от европейския гражданин и боледува повече от него“, посочи Сербезова.

„Затова логично се насочихме към профилактиката на редица социално значими заболявания и там увеличението е с над 30%. Включително профилактираме с тези пари при деца“, каза Сербезова.

„Сега ние сме обвързали тези посещения при личните лекари с конкретни медико-диагностични дейности, също така увеличаваме грижата за детско и майчино здравеопазване, различни видове профилактични прегледи за бременни“, каза Сербезова.

„Електронното здравеопазване ще засили контролът"

Чрез обвързването с определени медико-диагностични дейности ще се засили и контрола на пациентите, смята здравният министър.

„Вече има електронна рецепта, използват се електронни направления. Всичко ще се качва в система и това е друга форма на контрол. Ние взимаме всички решения на базата на обективната реалност и на анализите. Безотговорно е да не се отложи въвеждането на електронната рецепта, докато не се запознаем детайлно с всички внесени предложения. Въпреки това въвеждането ѝ няма да се отложи с повече от 2-3 месеца“, увери тя.

Вижте целия разговор във видеото.