„Понижаващата се инфлация прави пътя ни към еврозоната по-бърз и по-сигурен. Ние вече сме под средната за еврозоната инфлация на годишна база. Не изпълняваме все още Маастрихтския критерий за инфлацията за влизане в еврозоната. А той представлява трите държави с най-ниска инфлация плюс 1,5%. Ние сме на 0,4% разлика, все още по-високо. Надявам се, че през следващите месеци инфлацията в България ще продължи да спада.“

МФ: Законът за еврото може да бъде гласуван до края на лятото от парламента

Очаква се България да покрие критерия за инфлация до края на годината, каза зам.-министърът на финансите

Това каза в предаването „Лице в лице“ икономистът Румен Гълъбинов.

„Към средата на тази година, когато отчетем инфлацията през юни, мисля, че ще сме стеснили тази разлика съвсем. А може дори да сме изцяло в изпълнение на критерия. Ако междувременно получим този така наречен Конвергентен доклад, който чакаме, а той трябва да дойде буквално следващите няколко седмици, и ако този доклад хване едни периоди, които са малко по-назад, то тогава той ще отчете, че ние сме по-високо. Обаче можем да поискаме втори Конвергентен доклад“, обясни още икономистът.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

По думите му от гледна точка на макроикономическите критерии ние имаме предимство:

„Нас ни улеснява валутния борд, фиксирания курс към лева, лихвените проценти, които са стабилни, бюджетния ни дефицит. Ще изпълним и критерия за инфлацията. Икономически и финансово имаме готовност за влизане в еврозоната, но трябва да се проведе една много по-голяма кампания – информационна за гражданите и фирмите“.

Инфлацията у нас за първи път падна под средната за ЕС

В България през април е 2,5%

Според Румен Гълъбинов влизането ни в еврозоната ще донесе много ползи за обществото.

„Намалява транзакционните разходи - за хората, това е една друга координатна система в техните парични взаимоотношения, защото еврото е валута на близо 400 млн. европейци, които я използват под един или друг начин. Тук от голямо значение е политиката по доходите да продължи, тоест хората да се убедени, че няма да обеднеем, когато влезем в еврозоната. В Хърватия също имаше такива опасения, обаче не стана“, обясни икономистът.