Кой закриля децата - родителите, училището или държавата? Отговорът е ясен – всички заедно. Но докато институции, учители и родители си прехвърлят отговорността, опасностите пред децата растат – видими и невидими, онлайн и офлайн. В „Лице в лице“ председателят на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) Теодора Иванова очерта тревожна картина на детството у нас – изпълнено с рискове, липса на комуникация и нужда от повече подкрепа.
„През последната година рисковете за децата са хиляди – от вейповете и райския газ до синтетичната дрога. Виждаме тежки родителски конфликти, опасни игри онлайн, катерене по кранове за селфи. Понякога дори не можем да повярваме какво могат да си причинят децата“, казва Иванова.
Към тази тревожна картина се прибавят и нови тенденции – хранителни разстройства, емоционална изолация и страх от изкуствения интелект. Според нея децата днес имат повече канали за комуникация, но по-малко доверие към възрастните.
Националната телефонна линия за деца 116111 се превръща в спасителен канал – не само за малките, но и за възрастните, които търсят съвет. „От началото на годината имаме над 22 000 обаждания. Около 10 000 са от възрастни, 5000 – от деца. Това показва, че и двете страни имат нужда да говорят“, посочва Иванова.
Телефонът работи 24 часа в денонощието. Зад него стоят обучени консултанти и психолози, които не просто изслушват, а реагират при реална опасност – чрез сигнал до 112 и уведомяване на социалните служби. Само тази година са подадени 1740 сигнала за деца в риск.
Децата искат по-малко екрани – и повече внимание
ДАЗД работи и с така наречения Съвет на децата – младежки орган с представители от всички области. Точно там, по думите на Иванова, децата сами са заявили, че искат телефоните да се извадят от класните стаи. „Те се страхуват от първия досег с изкуствения интелект. Искат възрастови ограничения в социалните мрежи – дори по-строги от предложените от министъра“, казва тя.
Това идва в момент, когато в обществото се води разгорещен дебат – дали ограниченията ще предпазят децата, или ще ги направят още по-любопитни и бунтарски настроени.
Ранните бракове
Една от най-болезнените теми остава детското майчинство. „През 2023 г. две 11-годишни момичета станаха майки. През 2024 г. – четири на 12 години. А при 13- и 14-годишните случаите се увеличават драстично“, предупреждава Иванова.
Затова агенцията започва национална кампания срещу ранните бракове – с фокус върху градове като Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Ямбол и Кюстендил. В нея се включват здравни и образователни медиатори, пастори, местни власти. Целта – не само да се информират родителите, но и да се промени мисленето. „Няма как ранното майчинство да се третира като традиция. То води до отпадане от училище, здравословни проблеми и изолация от пазара на труда“, категорична е Иванова.
„Закрилата на децата не е работа на една институция. Тя започва у дома, минава през училището, държавата, медиите и цялото общество“, подчертава Теодора Иванова.
Но зад тези думи стои тревожен извод – ако всички са отговорни, значи никой не носи пълната отговорност. А докато спорим кой е виновен, децата продължават да живеят между опасностите на екрана, улицата и мълчанието вкъщи.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
