Обикновените хора обикновено казват, че нямаме държава, след което гласуват за същите, които би трябвало да са държава, ама не са. Защо така – много просто, защото обикновените хора на всяко равнище от обществото гледат криминално да се възползват от това, че няма държава, законите не се спазват и съдопроизводството не работи. Това коментира в студиото на „Лице в лице” философът Деян Кюранов.
„За повечето от нас в България е изгодно да нямаме държава, освен това е много добре светски да си говори „Ах, няма държава, колко лошо!” – ама това не съм аз, дето краднем’ на дребно като при соца или по-едро, ако съм по-нагоре, а това е „Те” – държавата”, подчерта той.
Според него целият процес е базиран на „смигване”: „По-големият нека краде повече, при условие, че ме остави аз да крада колкото мога на моето равнище, по същия начин аз ще оставя тоя под мене и той да си свърши работата”.
Кюранов е на мнение, че всичко това се изживява с нарастване на социалната и политическата култура и не можем да очакваме бърза промяна. Личности като отишлият си преди година Кристиан Таков могат да забързат процесите, а отсъствието на такива хора пречи да вървим напред.
„За разлика от много юристи, Кристиан Таков съумяваше да въведе правото в обществения контекст, а то е спаведливост. Той умееше да се изразява по начин, който да е достъпен до всеки и на всеки да стане ясно какво говори и какво иска”, коментира и друг от приятелския кръг на преподавателя – бившият съдия в Европейския съд по правата на човека Здравка Калайджиева.
Една от каузите на Таков беше съдебната реформа – тема, която през последните месеци сякаш изчезна от публичността у нас.
„Откак съществува идеята за разделение на властите, тази идея означава правосъдие, съдии които са независими, които са безпристрастни, които са отдалечени от властите, а не са им подчинени. Извършването на реформа, която да изведе съдилищата извън политическото влияние, е в ръцете на тъкмо онези, които трябва да зависят от съда, които трябва да бъдат страни пред него, когато това е необходимо”, коментира Калайджиева.
Според нея у нас са се размили представите какво прави съдът и какво прави прокуратурата, а не са малки и усилията за дискредитирането на Темида. „Не можем да се сърдим на съдилищата, които като гледат доказателствата и неясните обвинения, връщат делата или оправдават поради липса на доказателства”, подчерта тя.
Калайджиева обаче също коментира, че у нас се сещаме за липсата на правила и законност чак когато се окажем ощетени: „Стремежът към законност е основна характеристика на демократичното общество. Този стремеж не е толкова характерен за българските хора, свикнали сме с мисълта, че нещо може да се уреди”.
