Не е необходимо Велико народно събрание, а и не е много възможно при сегашната ситуация, коментира в предаването „Лице в лице“ проф. Янаки Стоилов от БСП. Той е преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет, депутат в Седмото Велико Народно събрание и един от авторите на Конституцията.
Според него с предложението си за свикване на Велико народно събрание (ВНС) и промени в Конституцията, Бойко Борисов прави неочакван ход, с който разчита, че политически ще има пространство за маневриране.
„Той е събрал идеи, част от които неблагоразумно организаторите на протеста подхвърляха без да знаят, какво точно искат да постигнат. Когато в политиката не се подготвен да поставиш истинските въпроси, някой друг може да ги използва“, коментира проф. Янаки Стоилов.
Той обясни, че от тези идеи виждаме, че има от инициативата на Слави Трифонов, както и разни поостарели идеи на СДС в годините.
„Повечето въобще не изискват ВНС, защото част от тях могат да бъдат осъществени от обикновено народно събрание“, посочи проф. Стоилов.
Според него БСП по-рано е трябвало да изрази по принцип позиция, както към политическата криза, така и към протестите и своите позиции какво тя предлага при развръзката на тази ситуация.
Ако става дума за намаляване на броя на депутатите, тази промяна трябва да бъде обоснована с броя на българското население, което намалява, смята още проф. Янаки Стоилов за предложенията на премиера.
Подаване на оставка на Борисов включва конституционната процедура за излъчване на ново правителство от този парламент, обясни проф. Стоилов.
„Ако се намери мнозинство, което да подкрепи това правителство, то ще бъде избрано в този парламент. Правителството може да продължи да управлява в оставка, докато се изчерпи конституционната процедура, която може да стигне или до ново правителство, излъчено от парламента, или ако това не се реализира, да бъде назначено служебно правителство“, уточни той.
По думите му, ако се влезе в процедурата за свикване на ВНС, действащият парламент продължава да работи до провеждането на избори за него. „Хипотетично може да се окаже, че следващите избори ще бъдат по-късно от редовните избори за парламент през пролетта“, посочи професорът.
