Историята не е просто документи, тя е съдбата на стотици хиляди хора, част от които и в момента са живи. Техните наследници със сигурност са живи. Това каза в предаването „Лице в лице“ журналистът Иван Георгиев попитан какво би казал на политиците относно Северна Македония.
„Историята е записана, тя е запазена. Пазят я освен книгите и документите, пазят я и живите свидетели на тези събития, защото говорим за едни процеси, които се развиват в рамките на изминалите 70 години“, заяви журналистът.
Той разказа история, когато е гостувал преди години на свой приятел в Струмица.
„Преди да отидем в дома му, където съпругата му ни нагости, минахме през гробището в Струмица, където трябваше да мажем мраморните плочи с кал, за да видим как българските имена са изчукани отгоре на окончанията ов са изписани с ки в опит да бъдат променени идентичностите на българите, загинали в този район.
И тогава си спомням, в дома на този човек, няколко дни преди най-светлите християнски празници той ми разказа една история за това как като дете е гледал футболен мач в дома си заедно с баща си между отборите на Югославия и България. Правил съм си труда да погледна, много пъти са играли футболните отбори на Югославия и България в миналото, така че не съм сигурен точно за кой период става време, Но така или иначе България отбелязва гол. Бащата на този човек подскача да се зарадва, че България е вкарала, все пак да кажем на нашите езици, че става въпрос за хора, които живеят в рамките на Титова Югославия в този период, вижда, че децата се около него и го гледат, и сяда на стола без нищо да каже в опит да ги предпази“, допълни Иван Георгиев.
Иван Георгиев каза, че тогава е мислел, че тази история е малко преувеличена:
„Но няколко години по-късно, когато с екип на bTV отидохме да снимаме на Голи Оток, който е най-зловещият концентрационен лагер по време на Титова Югославия и на място, и от оцелели свидетели разбрах, че на този остров, който е част от територията на съвременна Хърватия, са изпращани българи само заради това, че са получавали писмо от свои близки в България и разбрах, че този разказ никак не е преувеличен“, разказа Иван Георгиев.
По думите му разказите са много и зрителите и политиците трябва да знаят, че това, което нашите западни партньори, което много политици наричат история, всъщност е съдбата на стотици хиляди наши сънародници от двете страни на границата така, че зад историята и зад фактите стоят всъщност истински хора и имена.
„Ще си позволя да разкажа още една история, още едно име. Преди няколко години имах удоволствието и честта да се запозная с един човек, чието име означава много в историята на Македония. Това е господин Христо Матов. Той носи името на своя чичо, той е племенник на Христо Матов, баща му Милан Матов. Тези хора са от Струга, едни от основателите, едни от иконите на ВМРО, организатори на Охридско-дебърското въстание. Те са оставили имената си със златни букви в историята на региона.
Никога няма да забравя как след едно посещение до Скопие, където отидох и влязох в новопостроения музей на македонската борба, отидох и влязох и му купих един албум, в който имаше и снимка на восъчната фигура на неговите баща и чичо, и я занесох в дома му, за да му я покажа. Никога няма да забравя неговата реакция и неговите думи, че всъщност това е едно изключително извращение, което се случва с паметта на неговия род и на всички онези стотици хиляди българи, които са избивани, гонени, затваряни, преследвани, изселвани от територията на съвременна Северна Македония по време на Титова Югославия. Техният брой е над 130 000“, каза още Иван Георгиев.
