Доц. Тони Димов: 80% от законопроектите ни не отговарят на стандартите за качество

От края на 2016 г. у нас започва най-голямата в съвременната ни история регулаторна реформа. Тя е свързана с нови правила за оценка на въздействието на закони и обществени консултации в процеса на създаване на закони. Какво се случи с ролята на регулаторите и качеството на законодателството ни оттогава?

„Ние сме постигнали някакви сериозни успехи. Промените, които станаха в Закона за нормативните актове в края на 2016 г. не бяха самоцелни, не ги правихме защото е много добре да имаме европейско законодателство, а заради това, че по-доброто регулиране води до по-добър живот“, каза доц. Тони Димов от Центъра за оценка на въздействието на законодателството.

И обясни, че сега е времето за равносметка дали тези неща, които сме въвели за по-добро регулиране, в действителност за оказали позитивно влияние върху качеството ни на живот.

„Отговорът е не по една много проста причина, която се доказва с данни и факти, защото темата за оценката на въздействието означава винаги да говорим само с данни, факти и доказателства“, заяви доц. Димов.

Само 20% от законопроектите са тези, които отговарят на стандартите за добро качество. Те са внесени от Министерския съвет. Останалите 80% са внасяни от народните представители, където може да се каже, че действа „сивата зона“ – това е т.нар. „сиво законодателство“.

Данните, на които се позова доц. Димов, са от последните изследвания на Националния център за парламентарни изследвания.

Той поясни още:

„Разликата е такава, че когато се въвеждаха тези инструменти се стигна до непредвиден от никой от нас дуализъм в режимите – тоест двоен стандарт. Имам предвид, че правилата и изискванията за високо качество в законодателството бяха скъсени, бяха ограничени в Народното събрание, в момента, в който се приемаше Законът за нормативните актове. Народните представители сами си облекчиха правилата за собствените закони в сравнение с тези, валидни за МС, за да им е по-лесно“.

По думите му Общата нормативна уредба изисква всяко ново законодателство да подлежи на оценка на въздействието и на обществени консултации.

В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание депутатите са дерогирали това им задължение с аргумент, че Народното събрание трябва да остане „бързата писта“.

Обществените консултации сами по себе си изискват време – минимум 30 дни, което забавя процеса за внасяне на нови закони.

Какво още коментира доц. Димов вижте във видеото към материала.