Този коментар започва с рефрена „Рим е гол”. Разбира се тази метафора се отнася към днешния свят и към днешния ден. Разпада се първо духа, след това тялото, накрая обществото.
Духът се разпада от плявата, тялото от нервите, обществото от бесовете, недоверието и липсата на посока.
Глобално дойде моментът, в който нишката и на малкото останало доверие между власт и общество започва тотално да се къса. Американците наказаха политическия си елит с избора на Тръмп, италианците повярваха на хора, чиято предизборна кампания премина основно по социалните мрежи, с прецизно таргетиране към недоволството в по-бедната, южна Италия. Фалшиви новини се насочват към хората в цял свят. Те се настройват едни срещу други, което е предпоставка за бъдещи безредици в различни точки на света. И това време не е далеч.
Повсеместно богати хора да използват бедните като политическо оръжие. Но бедните не стават по-богати, докато едрият бизнес става все по-крупен. На планетарно ниво политиците все по-често безкрупулно лобират в полза на избрани малцинства от милионери и милиардери. Те получават данъчни облекчения, нови пазари, опрощават им се дългове. Те пазаруват медии, но не за да печелят от медиен бизнес, а за да служат на основния им бизнес.
В днешния свят милиони крещят виртуално и милиони се лутат реално. Без никаква мисъл за промяна и без видима алтернатива. Давим се във фалшиви новини и все по-трудно различаваме истинските новини. Зад всяка дума прозира съмнение. Простете ми, че от две години толкова често ви го повтарям, но това наистина ескалира и убива посоката на едно общество и ни настройват едни срещу други.
Обществото няма много инструменти, няма други инструменти. Освен да седи и да гледа сеир, фалшиви новини и да псува всички и всичко.
Така дойде моментът, в който и в България начинът, по който работи демокрацията е фатално повреден. Решенията се взимат толкова задкулисно, че публично няма как да бъдат обяснени логически и аргументирано.
Това къса връзката с нормалните човешки възприятия и ражда отвращение – толкова старо и толкова познато. И тогава започват борбите – на калния фронт.
Още повече объркване и още повече тиха ярост. Все още виртуална, но натрупваща се.
Всяко едно решение, на която и да е институция е белязано от тежки съмнения и недоверие. Дори и зад него да седят добри намерения, те потъват в съмнения.
Защото сигналите, които получава обществото от политиците, са пълни със зависимости и несправедливост. Но когато границата бъде премината, ще изгори цялата политическа класа. Не знам как и кога, само знам, че ще стане. Всяко общество минава през своя катарзис. И това ще се случи рано или късно.
Просто такова е времето. Единственото универсално оръжие си остава истината. Но какво вече е истината? Всеки чете и гледа своята истина. Защото тя му се предоставя на тепсия, таргетирана за шепа стотинки във „Фейсбук”.
Идва времето на хаос и никой не знае какво може да роди той. Хаосът е нашето дете.
