Зов за справедливост: Шест месеца след трагедията в Кочани

В Северна Македония с един също толкова емоционален разказ. Изминаха шест месеца от трагедията, последвала пожара в дискотеката в Кочани. Шест месеца, през които близките на загиналите продължават да задават въпроси - без да получават отговори.

„Определете цена за децата си“: Буря от гняв след думи на Мицкоски към родители на жертвите от Кочани

„Тези думи ще отекват завинаги в сърцата ни – като още една смърт, смъртта на достойнството ни“, написаха родители във Фейсбук

За „Маршът на ангелите“ и призивите за справедлив процес - репортаж от Кочани на Йовица Пауноски.

„21 години, тъкмо трябваше да живее...“, казва Драги Стоянов, баща на Томче.

Шест месеца по-късно отново се срещаме с Драги Стоянов, който в пожара загуби своя единствен син.

„Шест месеца минаха и нищо. Няма нито съд, нищо. Топката си я прехвърлят помежду си. Гледат да направят виновни тези, които не са виновни. Изглежда, както и за всичко друго, ще пострадат само невинните хора, а големите ще си останат на свобода“, заяви Драги.

Шест месеца на гърдите носи снимката на Томче, казва, че така е най-близо до сърцето му.

„За съжаление ще излезе, че те са виновни, задето са отишли на дискотека, а ние ги изпратихме тази вечер да отидат да се веселят. Да се наслаждават на дискотеката, да се наслаждават на живота... Когато трябваше да живеят в младите години, да се веселят, да се сприятеляват и да допринасят за тази държава, за съжаление ги уби, а убийците ще останат ненаказани“, обясни още Драги.

За 7200 лева е бил издаден фалшив лиценз на фаталната дискотека в Кочани

Установено е, че пиротехниката е била внесена от музикалната група и е била закупена незаконно

От пепелта на трагедията се роди вик. Всяка събота по улиците на Кочани се провежда „Марш за ангелите“. Ритуал на болка и протест непокорно на семействата, които загубиха своите деца.

„Децата ми останаха без баща. Голямото дете казва: „Тате, сега ли ще те гледам умрял“, малката се държи в себе си, постоянно идва при мен, не ме пуска до терасата да изляза, къде е правдата? Няма правда!“, казва други потърпевши.

Снимка: bTV

Сред тях е и майката на 25-годишния футболист Андрей Лазаров.

„Ако искаме това никога да не се повтори, трябва да искаме истинска справедливост. Трябва да искаме промяна. Тази трагедия не е само на семействата, които изгубиха, това е трагедия на цялата държава. Да превърнем тази болка в сила, в сила за промяна, в сила за справедливост, в сила за бъдеще, в което младите няма да ходят в клубове, които се превръщат в гробници“, казва Васка Лазарова, майка на загиналия футболист.

Над 200 младежи оцеляха, но и до днес носят по ръцете си белезите на трагедията. Пазят ги от слънцето, за да защитят новата кожа.

Днес това е всичко, което остана от дискотеката „Пулс“. Паметник от пепел и метал, който свидетелства за нощта на 16 март, когато в огнената стихия угаснаха 62 живота, от които шест бяха детски.

Това е сградата, която се наричаше дискотека, и прилича на гараж. Полицията я охранява 24 часа в денонощието и всеки ден напомня на жителите на Кочани за трагедията отпреди шест месеца.

Снимка: bTV

Прокуратурата за тежки престъпления срещу обществения ред ще съди 34 лица и три компании. Но мнозина смятат, че липсва главният виновник. Призиви за отговорност и от централния площад в Скопие, където беше направено звездно небе по повод шест месеца от трагедията.

„Ние сме тук, за да напомним, че гражданите не прощават това. Днес този мълчалив протест ще бъде изпълнен с тъга, но и с гняв. От утре вече няма да мълчим. Докога ще чакаме този случай да има някакъв развой? Това е най-голямата трагедия, която се е случила. Много мои връстници загубиха живота си и мисля, че трябва да се държим така, както подобава на ситуацията“, заяви Анастасия Павловска, инициатива „Кой е следващ?“

Докато правната битка едва започва, оцелелите все още се лекуват. Семействата все още чакат. А гражданите все още питат. Питат защо системата е позволила импровизирана дискотека да работи без разрешителни. Защо институциите са мълчали. Защо никой не е предотвратил трагедия, която е била предизвестена.

Държавата изпраща послание към младите да се изселват, да бягат от държавата.

Думите крещят от болката, с която сърцето не може да се помири.