Антична работилница е обличала знаменитости като оперните звезди Мария Калас и Андреа Бочели, както и папа Франциск. На разходка из най-старата фабрика за коприна във Флоренция ни води кореспондентът ни в Италия.
Фабриката за производство на коприна, където занаятът, преживял революции, наводнения и епохата на индустриализация, никога не се отказва от своето изкуство.
Това, което продължава да съществува днес, не е носталгия или паметник на изгубеното минало.
То е доказателство, че дори старите традиции могат да бъдат полезни в съвременния свят, особено когато добрият вкус никога не излиза от мода.
В тихо кътче на бохемския квартал „Сан Фредиано“, скрита зад желязна порта от XVIII век, се намира културно съкровище на Флоренция - Античната флорентинска фабрика за коприна.
Основана през 1786 г. от консорциум от благороднически семейства, решени да защитят традициите на коприненото тъкачество в града, и до днес в нея се произвеждат скъпоценните текстилни изделия.
Филипо Ричи е наш гид в историята на италианската коприна.
„От едната страна на фабриката са полумеханични станове от средата на 1800 г. за едноцветни платове, които произвеждат от осем до десет метра на ден, а от другата са ръчните станове от средата на 1700 г., които произвеждат брокат и дамаска - само по два метра на ден. Това е един жив музей, оживена работилница, тук всеки ден създаваме невероятни платове, които обикалят по целия свят“, разказва Ричи.
Голяма част от магията се крие в архива от исторически дизайни, които продължават да се произвеждат и днес. Средновековните тъкани са прости, с малки повтарящи се флорални мотиви.
С развитието на техниките за тъкане през Ренесанса дизайните стават по-изтънчени и деликатни, с все по-сложни и динамични мотиви, разгръщащи се върху коприната.
Красотата на произвежданите тъкани се подчертава от блестящата игра на цветове и светлина.
През този период всяка от благородните флорентински фамилии поръчва отличителен текстилен дизайн.
Тези тъкани са изпълнени със символи – нар за изобилие и възкресение, акантови листа за дълголетие, борови шишарки за плодородие.
Някои от тези мотиви имат необикновена съдба - дамаската "Дория" на благородническото семейство от Генуа, например, беше носена от папа Франциск по време на литургия, отслужена във Флоренция през 2015 г.
В Античната копринена фабрика намираме и чудото на ренесансовия гений - машина за изплитане на основата, изработена през XVIII век по проект на Леонардо да Винчи, която и днес се използва за производството на пасамантерия.
С формата на гигантски вертикален барабан, монтиран върху опора, "въртящата машина" се задвижва ръчно, като при всяко пълно завъртане навива метри от основата в перфектно измерени пръстени.
Преди нейното изобретяване, измерването и подреждането на основата е било извършвано на ръка.
Революционна е и машината Жакард, чудо на началото на XIX век, която работи с перфокарти – предшественик на двоичния код. Системата работи с дупки и пълни пространства.
Всеки ред на картата представлява едно преминаване на совалката, а стотици от тях са свързани, за да създадат мотиви с изненадваща сложност.
Въпреки цялата слава и величие на копринените шедьоври, работилницата остава дълбоко човечна в своето измерение.
Много от нейните занаятчии работят там от десетилетия, предавайки знанията си на по-млади чираци, които, като самата Мария Рита, се научават да гледат на становете не като на реликви, а като на живи сътрудници.
Целите на домакините от фамилията на Стефано Ричи са две - да запазят традицията и да осигурят бъдеще на работниците.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
