Северна Македония отбелязва 35 години независимост тази седмица. България е първа в света признава новата държава, след като Скопие след референдум се отделя от някогашна Югославия.
За пътя през очите на свидетел на промените и на връстник на младата държава разказва Йовица Пауноски.
Свързана новина
„Граждани и гражданки на Македония, позволете ми тази вечер... да ви честитя свободна, суверенна и независима Македония!“, казва Киро Глигоров, първи президент на Македония.
Докато в онази септемврийска нощ през 1991 година фойерверките осветяваха небето над Скопие в чест на независимостта, в градския родилен дом започваше още един живот. Християн Проданов влезе в историята като първото бебе, родено в суверенна Македония.
„За мен е чест да ме наричат детето на Македония или първото дете в Македония“, казва Християн Проданов, първото родено дете в независима Македония.
Но 35-годишният път на държавата, в която израсна Християн, още от самото начало беше надпревара с препятствия. Само четири години след неговото раждане, под силно гръцко ембарго и международен натиск, Скопие трябваше буквално за една нощ да се откаже от Звездата от Вергина.
Задачата набързо да нарисува новото слънце получи архитектът Мирослав Гърчев.
„Беше сигурно, че запазваме червения цвят на знамето. Че мотивът върху знамето трябва да бъде слънце - някаква графична интерпретация на слънцето - и че то естествено трябва да бъде жълто или златно“, казва Мирослав Гърчев, автор на македонското знаме.
Три десетилетия по-късно неговата рисунка се вее на всеки пилон, но авторът признава, че знамето е останало недоизпипано именно заради страха от промени.
Свързана новина
„Всички държави ги усъвършенстват, обновяват ги. При нас съществува страх да се пипне. Аз не казвам да се променя мотивът, а графично да се усъвършенства и да се разработят неговите приложения“, посочва Гърчев.
Според Гърчев същият този страх и днес отново държи страната блокирана пред конституционните промени - цена, която по думите му плаща развитието на обществото.
„И до ден-днешен отново сме в международна блокада заради спора около българските искания и рамката с протоколите. Това са безсмислици, защото ние губим времето за изграждане на институциите, за осигуряване на дълготрайността на всички основни обществени блага в родината“, коментира Мирослав Гърчев.
А поколението, което тръгна по този път заедно с държавата, днес има своя собствена перспектива. Християн е инженер и музикант, но и страстен бегач, който привлича вниманието по време на маратони, облечен като супергерой.
„Определено ни е хванало някакво схващане около 30-ия километър, ако говорим за цял маратон, но мисля, че ще дойде някой отстрани с гел и ще ни помогне да избягаме докрай“, казва Християн Проданов.
Еуфорията и фойерверките от септември 1991 година отдавна утихнаха, оставяйки след себе си реалните километри на живота, кръстопътите и трудните решения. И ако знамето остана недоизпипано, а развитието – схванато в крамп, остава желанието да измине пътя към Европа докрай.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
