Напрегнато очакване в Близкия изток. Съединените щати продължават да струпват огромна военна сила в близост до Ислямската република,... докато тече ултиматумът, който президентът Тръмп постави на Техеран за постигане на сделка по ядрената програма. В Оманския залив вече е самолетоносачът „Ейбрахам Линкълн“ с прилежащата му група кораби. Палубата му е дълга 333 метра или повече от три футболни игрища.
На борда на „Ейбрахам Линкълн“ има общо 90 самолета и хеликоптера. Сред тях – три ескадрили F-18 „Супер Хорнет“. Това са свръхзвукови многоцелеви изтребители-бомбардировачи.
Освен тях има бомбардировачи, разузнавателни самолети и атакуващи хеликоптери.
Както и една ескадрила многоцелеви изтребители F-35. А екипажът на самолетоносача е 3200 души.
„Ейбрахам Линкълн“ е флагман на голяма военноморска група. В състава ѝ влизат 6 разрушителя, чието предназначение е защита на групата. Както и 5 ракетни крайцера, способни на самостоятелни бойни действия в морето.
Военната мощ е съпоставима с тази на приближаващата се нова група начело с най-модерния самолетоносач в света „Джералд Форд“. В региона Съединените щати разполагат с военни бази в Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн и Катар, откъдето също би могъл да се нанесе удар по Иран.
Те искат световните лидери да чуят гласа на тези, които остават заглушени от властта в Техеран. На площада в Мюнхен се събраха близки на протестиращите по улиците на Иран. Като Насин и Масуд. В ръцете си притискат портрет на млад мъж, убит по време на януарските протести.
„Той беше мой племенник – Оман Сабах на 37 години по професия индустриален инженер. Участва в мирна демонстрация в Лайджан и беше застрелян. Повече от два часа властите са го оставили да лежи на улицата без възможност за първа помощ. По-късно, когато е откаран към болницата, умира по пътя. Когато започнаха демонстрациите, се опитвах да се свържа с близките. Всеки ден пишех, но нямаше никакъв отговор. Научих за смъртта му 10 дни по-късно чрез познат от Канада“, заяви Насин Заба.
Насин и Масуд напускат родината си преди повече от 40 години малко след революцията през 1979 година, когато монархията е свалена и на власт се възкачва религиозният лидер - аятолах Хомейни.
Семейството никога не се връща в Иран, но не спира да следи, какво се случва в родината им.
„Когато тази власт е толкова брутална с протестиращите, трябва да си зададем въпроса: Какво ще се случи при следващ протест?! Това, което разбрах, е, че толкова голям гняв се е насъбрал у хората. Не е необходимо да говорят. Те се гледат и се разбират с очи. Толкова са гневни! Толкова са гневни! Спомням си нещо, което каза брат ми: В тази революция, за да стане промяна, много хора ще бъдат убити. Иранците вече са безкрайно гневни. Не мислете, че заради потушените протести, те ще се примерят и ще замлъкнат. Няма да стане така. Този път няма да стане така. Този път те искат да изкоренят лошото и да го изгорят“, казва Масуд Заба.
На сцената в Мюнхен е и Саба Разай. Родители ѝ напускат Иран през 1989 година.
„Това е лятото, когато стотици хиляди хора са екзекутирани само за няколко месеца. Един от тях е моят чичо. Той е бил на 32 години - завършвал е медицина. Задържан е и екзекутиран без съдебен процес. Баба ми умира от мъка. Майка ми е принудена заедно с баща ми да напуснат страната. Бягат в Пакистан, а след това успяват да стигнат до Канада. Аз съм родена в Канада. Никога не съм била в Иран и моята надежда е един ден да се върна у дома“, споделя Саба Разай.
Саба следи протестите - не само тези от януари, но и онези на жените преди 4 години, които избухнаха след убийството на Махса Амини, която отказва да носи хиджаб.
„Това, на което се надяваме, е този режим да падне. Искаме свободен демократичен Иран, където народът на има избор и да гласува свободно и демократично. Да избере правителство, което те искат.“, казва Саба.
Възможно ли е това?! Видяхме какво се случи през януари.
Разбира се, че е възможно. Имаме съпротива в Иран, която се организира. Това, на което се надяваме и искаме от международната общност, е да подкрепи и признае тази съпротива- хората, които всеки ден са там и се противопоставят на режима. Хиляда хора бяха убити, хиляди са арестувани, много са ранени, но народът все още се бори. Ние искаме международната общност да признае това и да потърси отговорност на иранския режим. Да затвори иранските посолства в цяла Европа и света.
На метри от протеста на Мюнхенската конференция по сигурността синът на последния шах на Иран призова за международна подкрепа.
„Намесата е начин да се спасят човешки животи. Това е хуманитарна намеса и нещо, което може също така да доведе до нашето освобождение. Много иранци с нетърпение очакват тази намеса“, смята Реза Пахлави - син на последния шах на Иран.
През януари Пахлави подкрепи протестите и поиска смяна на властта.
„Нямам лични амбиции. Не търся власт. Не искам корона на главата си или титла. Но мисля, че трябва да ме възприемат като мост към тази цел, а не като крайна цел.
Но не всички иранци в изгнание припознават Пахлави като бъдещ лидер на страната“, обясни Реза Пахлави- син на последния шах на Иран.
Ден по-късно в Мюнхен, на най-големия протест на иранската общност в Европа, го посрещнаха с противоречиви реакции.
През последните 40 години Насин и Масуд не са се връщали в родината си, но се надяват това да се случи и отново да видят семейството си в Иран.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
