Войната в Иран навлезе в четвъртия си месец, без яснота дали американският Конгрес ще успее да се намеси във взимането на решения. На този фон Доналд Тръмп за трети път се измъкна от нападение, за да посрещне с всички почести британския крал.
Чарлз III пристигна със сложната мисия да умилостиви Белия дом след отказа на Европа да се включи в конфликта в Близкия изток.
Какво да четем между усмивките и речите – коментар на професор Дейвид Шулц, един от най-уважаваните политолози в САЩ.
– Професор Шулц, докъде ще стигне политическото насилие в Съединените щати с оглед последната стрелба на събитие с участието на президента?
– Администрацията на Тръмп както през първия, така и през втория си мандат използва език, който е разделящ, поляризиращ и често заплашителен. На 6 януари 2021-а, въпреки че не каза директно на своите поддръжници „отидете и започнете щурм на Капитолия“, той на практика ги насърчи. Така се създаде усещането, че езикът започва да се връща като бумеранг. Има огромно разочарование сред хората от всички страни на политическия спектър. Правителството не реагира, Съединените щати не успяват да постигнат целите си, хората са много ядосани.
През 60-е години на XX век един от лидерите на движението за граждански права – чернокожият активист на име Малкълм Екс, беше известен с две фрази. Едната беше „с всички необходими средства“, която някои тълкуваха като призив – ако е нужно насилие, използвайте го. Но другата фраза, която той използва след всички убийства през 60-те – на Мартин Лутър Кинг, Джон и Робърт Кенеди – беше: „пилетата се броят на есен“. Тоест ако подхранваш насилие, не трябва да се изненадаш, ако то се върне при теб. До голяма степен това е, което се случва с Тръмп.
– По горещата тема – войната в Иран, има ли шанс за положителен изход, как би изглеждала според вас една американска победа?
– Преди повече от 30 години генерал Колин Пауъл формулира доктрина: "никога не влизай в конфликт, ако нямаш ясни цели – какво искаш да постигнеш, конкретни задачи и ясен план за излизане". А администрацията на Тръмп не прави нищо такова. В началото звучеше, сякаш става дума за ядрените способности на Иран. Но фокусът се измести към какво ли не – към Ормузкия проток, достъпа до петрол, към "ужасния" режим. Понякога дори се питам до каква степен нападението срещу Иран е било продиктувано от Бенямин Нетаняху и желанието му да бъде преизбран, за сметка на американските интереси.
В най-добрия случай Тръмп би имал късмет да ни върне на нивото, на което беше администрацията на Обама, когато имаше споразумение с Иран. Но дори дотам няма да стигнем. Излизаме от тази ситуация по-слаби. Тръмп се опита да привлече съюзниците от НАТО, но те му отказаха. Така допълнително разцепи съюзите по света. Тръмп ще се опита по някакъв начин да обяви победа. Но от обективна гледна точка, ние вече загубихме войната.
– Какво е влиянието на войната върху американското общество? Историята показва, че недоволството расте, щом последствията ударят джоба на американския гласоподавател.
– Абсолютно сте прав. Средният американец не се интересува особено от международното право или от хуманитарната криза в Иран, нито от това колко цивилни загиват. За повечето американци това не е водещият въпрос. Средната цена на бензина в Съединените щати вече е над 4 долара, а на някои места достига 6–7 долара. Това е увеличение с около 25 до 40 процента в сравнение с периода преди войната. Американците още преди това бяха изправени пред проблема със скъпия живот, защото митата на Доналд Тръмп вече бяха повишили значително цените на много основни стоки в страната.
– Тогава как цената на живота ще повлияе на предстоящите междинни избори за Конгреса тази есен?
– И двете камари в момента се контролират от републиканците, но в Камарата на представителите разликата в партийния контрол е най-малката от 30-те години на миналия век насам. Обръщане на само три места от едната партия към другата ще смени контрола. За момента всички прогнози сочат, че демократите ще си върнат Камарата на представителите. По традиция партията на президента се представя по-слабо на междинните избори. Сега заради инфлацията това изглежда почти сигурно.
Има обаче едно голямо „ако“. В Съединените щати Конституцията изисква на всеки 10 години да се провежда преброяване на населението, за да се установи къде живеят хората, и на тази база да се разпределят местата в долната камара.
Видяхме първо в Тексас опит за преначертаване на районите в полза на републиканците. След това Калифорния направи същото, както и други щати. Сега и Флорида обмисля подобни действия. На практика това означава следното: знаейки как гласуват хората и къде живеят, се прерисуват границите така, че да се облагодетелства една партия за сметка на друга.
– А какъв знак са комплиментите между Чарлз и Тръмп по време на държавната визита тази седмица на фона на обтегнатите отношенията между Вашингтон и Лондон?
– Тръмп има слабост към кралските особи. Но за съжаление, той няма да взаимодейства с краля, а с министър-председателя. А това е съвсем различен тип отношения. Така че в краткосрочен план може би визитата ще изглади донякъде връзките.
Но и още нещо. Преди 250 години предците ни водят Американската война за независимост, за да се отделят от Обединеното кралство, защото се страхуват от злоупотреба с власт от страна на краля. А сега кралят идва в Съединените щати и ни изнася лекция за злоупотребата с власт от страна на силните фигури – има нещо дълбоко иронично в това.
Професор Дейвид Шулц ще бъде сред основните лектори на конференцията „Истина под натиск“, организирана от Световния прес институт в София на 14 май.
