Преди близо век България е въвлечена в най-кървавия световен конфликт на XX век.
Забравена заповед и закъсняла награда припомнят една потънала в прах история за човешкото в човека.
През пролетта на 1944 г. България вече три години воюва на страната на Тристранния пакт, в който участват Германия, Италия и Япония.
След смъртта на цар Борис III се чувства политическа нестабилност. Развитието на войната също не е в полза на българските съюзници. България преживява опустошителни бомбардировки от Антифашистката коалиция. Черно море и река Дунав са осеяни с мини.
Евдокия Алексиева играе на улицата заедно с други деца във видинското Ново село. Родната ѝ къща е разположена на брега на Дунава.
„Много деца бяхме и чуваме някакъв взрив. Влезнахме в нас, погледнахме оттук и видяхме кораба, който пуши и предницата надолу, със задната част се издига и потъва”, разказа жената.
„Видях, че корабът е във въздуха. И почва да потъва. И аз там и стана страхотен водовъртеж. Потъва корабът. Потъват хората. Какво да правиш!”, спомни си друг очевидец Цонко Филипов.
Според военните архиви минирането на река Дунав започва на 8 април и продължава до октомври 1944 г.
Още гледайте на 3 март във филма на bTV Репортерите „Писалката”, веднага след централните новини.
