В община Гърмен продават въздуха като терен за строителство. Така върху дерето на река в село Дебрен изниква сграда, която е … във въздуха.
Може ли това да е опасно? Кой е разрешил строителството? И защо се продава въздуха над дерето?
Миналата година изненадващо в село Дебрен започва строителството на две двуетажни сгради, но не върху обичаен терен, а върху дерето, което минава през центъра на селото. Основите на постройките стъпват от двете страни на речното корито. Като сградите буквално са увиснали във въздуха над реката.
Идеята е едната къща да е хранителен магазин, а другата - склад към него, разказва Кибра Вълкова, която собственик на сградите. (снимки от проекта) Плановете й включват още магазинът да има кафене и детска площадка.
„Това е магазин за хранителни и промишлени стоки. Там е склада, тоалетното помещение, мокрото помещение. Виж колко е хубаво”, казва Кибра Вълкова, собственик на имотите.
Кибра и съпругът й получават правото да строят върху двата терена с площ от 160 квадратни метра всеки за малко над 4 хиляди лева. Община Гърмен им продават право на строеж във въздуха над дерето като терен за строителство.
Всичко започва през юни 2012-та, когато тогавашният кмет на Гърмен – Ахмед Башев, предлага на общинския съвет проект на подробен устройствен план за застрояване на въздуха над дерето.
Името на Башев беше замесено в редица скандали в Гърмен. Нашумя й след акция на ДАНС срещу проповядването на радикален ислям в общината през 2009 г. година.
Не става въпрос за застрояване на дерето, а за използване на въздуха над дерето, за това става въпрос да използваме този въздух над дерето, обяснява кметът.
Ахмед Башев твърди, че идеята му не била да се строи над дерето, а то да се покрие с временни, преместваеми обекти.
„Възникна идеята да се поставят някакви търговски обекти върху дерето, защото в района на площада, в центъра на селото имаше много и нелицеприятни будки, лавки, каравани. Да преместим тези сергии върху дерето. Защото не е нещо ново. Това съм го виждал на много места в България. И смятам, че това е добра идея”, отбелязва Ахмед Башев.
Но документите показват друго.
Подробният устройствен план, предложен от Башев, променя няколко важни неща. Първо теренът става общинско частна собственост, което дава възможност въздухът над дерето да бъде продаден. Второ превръща го в урегулиран поземлен имот, тоест върху него може да се строи до 10 метра или триетажни сгради. Въздухът над дерето пък е разделен на 8 имота, всеки с площ от 160 квадратни метра. Според този план дерето въобще не съществува, а е жилищен квартал 81.
„В изготвения проект се премълчава, че става дума за дере.… И всъщност въобще не става дума за това, че са над речно корито и засяга изключителна държавна собственост т.е общината въобще не може да се разполага с тази зона, без съгласуване с държавата, без разрешение с държавата. Те са предоставили – така наречения според тях въздух над дере, за да се изградят търговски обекти т.е са предоставили нещо, което не е тяхно, не е в техните правомощия. В случая излиза, че общината незаконно, в противоречие на закона се разпорежда с този терен”, посочва арх. Борислав Игнатов, председател на УС на Камара на архитектите.
„В тези документи, когато е отстъпено право на строеж. В договора, който е никъде не е упоменат, че има наличие на дере. Там пише отстъпено право за строеж, за изграждане на масивна търговска сграда и респективно за другия строеж, който е. Защото са два”, отбелязва и Aсен Йорданин, началник на РДНСК – Благоевград.
„В никакъв случай не съм предлагал да се строи, не съм вземал решение да се строи, не съм издавал разрешение. Гарантирам за себе си, че нито съм продавал места за строителство, нито съм издавал места за строителство, нито съм подписвал документи свързани със строителството на това дере”, заявява Ахмед Башев.
Промяната в предназначението на терена с дерето не е съгласувано и с Басейнова дирекция, която отговаря за водните обекти.
„Прескочили са ни, просто са ни прескочили, защото са счели, че това не е воден обект. А иначе имаме корекция на дере, изградени стени по ляв и десен бряг, а не го смятат за воден обект. Парадокс, категоричен е Радослав Георгиев, директор на Басейнова дирекция – Благоевград.
Според документите планът е одобрен от общинския съвет на Гърмен на 9 май 2013-та.
„На 12 май 2013 година аз съм народен представител т.е това решение не е взето по мое време”, твърди обаче Ахмед Башев.
Реално търгът за два от въздушните терени и разрешителното за строеж за тях е издадено от сегашния кмет на общината Минка Капитанова. Тя обаче твърди, че само се е съобразила с решение на общинския съвет.
„Аз като кмет, мисля, че е правилно това строителство. Решението, което имаме, това е упоменато за едноетажна, масивна, търговска сграда. Там трябва да бъдат само търговски обекти, не жилищни. Може би трябва да попитате предишния общински съвет, как е прието, аз не съм била на тези дебати, дискусии”, обяснява Минка Капитанова, кмет на община Гърмен.
„Продажбата на въздуха е прецедент. Ние тогава се смеехме доста, защото ние сме единствената община, която продава въздух и то като общинска собственост”, отбелязва Верхат Ислямов, общински съветник.
През годините, двама главни архитекти на община Гърмен слагат подписите си под промяната на устройствения план и разрешителните за строеж. И двамата отказаха коментар.
„Аз като архитект не бих си сложил подписа под подобно нещо, тъй като то чисто и логически човек, ако не е специалист вижда, че в България няма такива сгради и такива примери. Всеки човек би се замислил, че трябва да има причина, за да няма масово такива сгради”, посочва арх. Борислав Игнатов, председател на УС на Камара на архитектите.
В крайна сметка през 2013-та общината провежда търг, за отдаването на право на строеж за двата въздушни имота. Жителите на село Дебрен твърдят, че това се случва в дните около големия мюсюлмански празник Рамазан байрам.
„Ние сме мюсюлманско село, на 100 процента и хората тогава празнуват, никой не работи. Никой не се занимава с друга работа освен да празнува. На търга са участвали само собственика и братовчеда на собственика. Това са двамата участници в търга”, обяснява жител на селото.
Жители на селото подават сигнали до всички институции за строителството над дерето. Притеснението им е, че ако цялото дере се застрои, това може да предизвика бедствие сравнимо с наводнението във варненския квартал Аспарухово през 2014-та, когато загинаха 13 души.
„Това дере всеки от селото знае, че идва толкова много вода, че при евентуално едно затапване на дерето, което може да се получи от моста, от непочистване на площадките и може всичко да дойде при нас”, смята Ахмед Купенов, който подава сигнали към институциите.
Според Минка Капитанова, кмет на община Гърмен, изобщо няма никаква опасност.
„Тука говорим за едно сухо дере, което наистина е сухо. Органите са го проверили и знаят, за какво става въпрос, достатъчно високо е коригирано”, твърди кметът.
„Уникално безочие. ..това да строиш върху воден обект, при това в противоречие със закона за водите, без разрешение за воден обект, без да е направена хидрология. И сега се питаме, колко е опасно? Може би е много опасно, след като законодателят е решил, че е абсолютно забранено”, смята обаче Радослав Георгиев, директор на Басейнова дирекция – Благоевград.
При проверката си от строителния контрол откриват редица нарушения при изграждането на двете къщи.
Асен Йорданин, началник на РДНСК – Благоевград, посочва че това е строителство, което се извършва във редица нарушения, които те са констатирали…
„Отклонения има. В завишаване на размери, в други неща. Отклонения има в стълби, в други неща. Има външно стълбище, което не е предвидено в одобрения проект”, обяснява Aсен Йорданин, началник на РДНСК – Благоевград.
Двете къщи над дерето се строят от фирма А-строй ЕООД, която често печели обществени поръчки за строителни и ремонтни дейности в Гърмен.
„Може да проверите, че всеки един обект в община Гърмен, в обществените поръчки се изпълнява от една единствена фирма…приближената на кметицата. Тук се прави детската, това е обществен проект, отново таи фирма я прави. Тези къщи, те не са обществени, но пак тази фирма ги прави”, твърди Ибраим Чолак, жител на село Дебрен.
Потърсихме управителят, но на адреса на фирмата не го открихме. Той отказва среща с вас.
Сега строителството на въздуха над дерето е спряно. От строителния контрол настояват прокуратурата да обяви строителните книжа на въздушните магазини за нищожни, а от там и самия строеж за незаконен. Така ще могат и да пристъпят към разрушаване. Държавното обвинение обаче твърди, че този казус не е в неговите компетенции. Така съдбата на въздушния проект в Дебрен остава неясна.
„И особено в този случай се вижда проблем за цяла България, който е че на общините са вменени едни огромни отговорности да решават – кое е допустимо, кое не. Но когато има грешка- волна или неволна, никой не носи материална отговорност”, посочва арх. Борислав Игнатов, председател на УС на Камара на архитектите.
