Една страна между очакванията за светло бъдеще и мрачното минало, между демокрацията и диктатурата, между големите надежди и крайната бедност. Добре дошли в Зимбабве!
В продължение на близо четири десетилетия начело на Зимбабве стоеше Робърт Мугабе. Неговото управление, белязано от постоянни нарушения на човешките права и ширеща се корупция, накара международната общност да наложи тежки санкции на страната. В края на 2017 г. Мугабе беше свален от власт и сега много хора се надяват, че ситуацията ще се подобри. Сред тях е Уилбърт, който работи като таксиметров шофьор. Той живее в столицата Хараре от близо 20 години.
„Преди беше трудно. Нямаше работа, но сега нещата се променят. Надявам се, че ще има повече възможности за бизнес”, казва той.
Около 70% от населението на Зимбабве живее под прага на бедността. Но Уилбърт е убеден, че няма причина да напусне страната.
„Харесвам Зимбабве. Тук има много възможности, не искам да ходя другаде. Ще остана тук с моето семейство”, категоричен е Уилбърт.
Комфорт Ниого е скулптор от Нианга – малък град на около 300 километра от Хараре. Той с гордост ни показва своите произведения.
„Тези статуетки олицетворяват нашата култура. Всяка една от тях има своята история. Имали сме изложби в Ню Йорк, Канада и на още няколко места. Ние спечелихме трето място на конкурс, който се проведе в Ню Йорк”, разказва той.
За Комфорт най-големият проблем е липсата на туристи. „Не сме доволни, тъй като в момента тук не идват никакви туристи. Страх ги е от политическата ситуация в нашата страна”, отбелязва той.
На същото мнение е и един от колегите му – Родрик Тсекила. „Ако идват туристи, ще можем да изкарваме пари. Преди продавахме свои статуетки всеки уикенд, но сега може да минат 4-5 месеца, без да продадем нито една”, признава той.
„Искаме от новия президент да отвори нашата страна за света, хората да бъдат свободни, да има и свобода на словото. Тогава ще дойдат повече туристи и бизнесът ще потръгне”, смята Родрик Тсекила.
Експертите са на мнение, че Зимбабве може да се превърне в популярна туристическа дестинация.
„Зимбабве е една от най-невероятните страни в света. Потенциалът за развитие на туризма е огромен. Едно от големите предизвикателства е инфраструктурата. Зимбабве е голяма страна и много от обектите, които биха представлявали интерес за туристите, са много трудно достъпни”, обяснява Филип ван Дам, посланик на ЕС в Зимбабве.
На по-малко от 10 минути път от центъра на Хараре се намира едно от най-красивите и интересни места в столицата на Зимбабве – паркът „Мукувиси”. Там може да видите съвсем отблизо диви животни като слонове, антилопи, крокодили и жирафи.
Саймън Пит от дълги години живее и работи в Хараре. Според него туризмът трябва да се превърне в приоритет за местните власти.
„Има потенциал ситуацията да се подобри. Миналата година всичко вървеше надолу, но сега имаме надежда за бъдещето. Това ще е добре за всички. Ако тук идват повече бизнесмени, ще бъдат създадени нови предприятия и мини, индустрията ще се развие. А колкото повече хора идват тук, толкова повече ще се увеличат и посетителите на места като нашия парк”, казва Саймън Пит, председател на Асоциация „Мукувиси”.
Доказателство за увеличаващия се интерес към Зимбабве е Нанси Хейс. Тя е от канадския град Торонто и посещава Хараре за четвърти път.
„Обичам Зимбабве. След като се пенсионирам, планирам да прекарвам колкото се може повече време тук. Искам да остана поне за 3-4 месеца. Канадската зима е ужасна и това е моето спасение. Хората в Зимбабве са прекрасни, а природата е уникална”, подчертава Нанси.
Докато хората в Нианга се оплакват, че туризмът замира, в Хараре ситуацията е различна.
„В Хараре идват все повече туристи. Има хора от Германия и Франция, идват и китайци и японци. Ако трябва да бъда честен, Хараре не е най-популярното място в страната, тъй като повечето туристи посещават водопада Виктория. И все пак броят на хората, които посещават града, се увеличава”, посочва Саймън Пит.
„Смятам, че Зимбабве трябва да развие своя туризъм. Хората доскоро се страхуваха от Зимбабве по политически причини, но всъщност това е едно прекрасно място. Препоръчвам на всеки, който има тази възможност, да посети страната”, казва Нанси.
Икономиката на Зимбабве е в плачевно състояние. Преди няколко години страната изпадна в невиждана хиперинфлация. В резултат, едно яйце например струваше 50 милиарда зимбабвийски долара. Това доведе до радикални промени.
В Зимбабве няма официална валута. Използват се американски долари. Тяхната алтернатива са бондове, за които интересното е, че нямат абсолютно никаква стойност в нито една друга страна, освен Зимбабве.
„През годините властите отпечатаха бондове на стойност от няколкостотин милиона долара. Хората ги използват масово, но не е ясно доколко е гарантирана тяхната стойност. По тази причина бондът изгуби част от стойността си спрямо долара”, пояснява Йобст фон Кирхман, ръководител на отдела на ЕС за Южна Африка и Индийския океан.
За повечето зимбабвийци доларите са символ на стабилност. На това мнение е и Джонатан – местен търговец от Хараре. „Винаги предпочитам доларите. Това са истинските пари. Ако отида на летището, за да отида в чужбина и искам да обменя пари, това няма как да стане с бондовете”, отбелязва той.
Големият въпрос е докога Зимбабве ще продължи да бъде без официална валута. На този етап отговор няма как да бъде даден.
„Това зависи от правителството. То трябва да реши дали ще започне да печата нова валута, или ще продължи да използва американски долари”, допълва Йобст фон Кирхман.
Ситуацията е особено тежка извън Хараре. Показателен е фактът, че по-малко от една трета от жителите на Зимбабве имат достъп до електричество. Много хора в провинцията живеят в крайна бедност. Сред тях е Примроуз. Тя обаче не се оплаква от своята съдба.
„Да, тук ми харесва, защото прекарвам много време с баба ми, а тя ме учи как да бъда по-добър човек”, казва жителката на Джулиъсдейл.
И все пак Примроуз не крие, че ако има възможност, би искала да емигрира. „Всъщност, не ми се живее в Зимбабве, бих искала да отида в чужбина, може би в Холандия”, допълва тя.
Зимбабве се опитва да стабилизира своето икономическо състояние, като увеличава износа на различни продукти. Един от тях е тютюнът.
Алек Тчакауи е на 30 години и е израснал в Джулиъсдейл. Според него младите хора трябва да бъдат по-инициативни.
„Ние искаме по-добро бъдеще за всеки един от младите хора в нашата общност. Искаме да можем да се издържаме сами, да имаме работа, а не да зависим изцяло от нашите родители”, заявява той.
За да изпълнят своята цел, Алек и неговите приятели решили да вземат нещата в свои ръце.
„Ние основахме клуб, като всеки член трябва да плаща по два долара месечна такса. Сумата постепенно нарасна на 5 долара, после стана 10. Нашата цел е да имаме средства, които да отпускаме на други хора, искащи да развиват своя бизнес. Разбира се, печелим и от продажбата на земеделските продукти, които отглеждаме”, пояснява Алек.
В момента той може да се похвали, че неговият клуб вече разполага с капитал от няколко хиляди долара.
Икономиката на Зимбабве се намира в много тежко положение. Затова не е изненадващо, че страната зависи изключително много от международна помощ.
Европейският съюз и Съединените щати са най-големите спонсори на Зимбабве. В началото на април еврокомисарят за международно сътрудничество и развитие Невен Мимица посети Хараре и даде старт на две програми на обща стойност 23 милиона евро. Те имат за цел да подобрят достъпа до здравни услуги и условията на живот. А официалната церемония беше повече от колоритна и включваше театрална постановка и музикално представление.
„Щеше да е хубаво, ако можехме да посочим само един проблем, с решаването на който да бъдат преодолени всички икономически, политически и търговски предизвикателства пред Зимбабве. Истината е, че проблемите са много”, признава Невен Мимица.
Сред най-сериозните предизвикателства пред Зимбабве е здравеопазването. В страната постоянно избухват епидемии от опасни болести, като холера, малария и коремен тиф.
„Най-важното нещо, което трябва да се знае за болести, като тиф и холера, е, че те няма как да изчезнат, докато имаме райони без канализация и без достъп до чиста питейна вода”, подчертава Дейвид Парирениятва, министър на здравеопазването на Зимбабве.
Друг голям проблем са болестите, предавани по полов път. По официални данни близо 14 процента от населението на страната, или близо милион и половина души, са болни от СПИН.
Според Невен Мимица условията за работа в сферата на здравеопазването трябва да се подобрят. Много е важно да се помогне и на младите хора, живеещи в страната, да разберат какъв риск представляват болестите, предавани по полов път.
„Нашето министерство осъзнава какво трябва да се направи, но нямаме необходимите ресурси. Най-важният ресурс са хората. Искаме нашите специалисти, докторите, медицинските сестри да бъдат доволни от техните заплати и условията им на труд”, казва още здравният министър на Зимбабве.
„Мбаре” е един от най-старите и най-бедни квартали в Хараре. Там живеят около 15 хиляди души. Местната болница е изправена пред сериозни проблеми, като недостиг на персонал и лекарства.
„Всеки месец тук се раждат по около 500 бебета. Освен това полагаме медицински грижи за още около 300 души. Нашата работа е много трудна, но ние правим всичко по силите си, за да помагаме на нуждаещите се”, казва лекарят Клеменс Дури.
През юли в Зимбабве ще се проведат избори за президент и парламент. Вотът се очаква с голям интерес.
Еврокомисарят Невен Мимица подчертава, че изборите трябва да бъдат мирни, прозрачни и в тях да вземат участие колкото се може повече хора. По думите му това ще даде важен политически импулс за извършването на реформите, от които страната се нуждае.
„Всичко зависи от хората в тази страна. Те трябва да решат с каква скорост ще извършат необходимите икономически и политически реформи. Ние, разбира се, сме готови да помогнем. Надяваме се, че Зимбабве ще успее да си върне доверието на международната общност”, коментира посланикът на Ес в Зимбабве Филип ван Дам.
Да се прогнозира какво ще се случи със Зимбабве е трудна задача. Проблемите са много, но все пак надежда за по-добро бъдеще има. Основната причина за това са хората, живеещи в страната. Те често са определяни като нейното най-голямо богатство. Гостоприемството и оптимизмът им са впечатляващи. А ако ги попитате дали са щастливи, повечето веднага ще ви отговорят с „Да”. Дори и ако живеят в крайна бедност. И ще ви обяснят, че за тях щастието няма как да бъде измерено с пари.
