Едно от местата, където живеят деца, лишени от родителска грижа, е центърът за настаняване от семеен тип в Долна Баня. От пет години негов директор е Лилия Пенова.

„През 1939 г. имотът и сградата са дарени на община Долна Баня за дом за девици – девойки, от Констанца Ляпчева“, обясни директорът на Център за настаняване от семеен тип „Констанца Ляпчева“ – Долна Баня.

Ляпчева е важно име в закрилата на децата у нас. Съпруга е на политика Андрей Ляпчев. Благодарение на нея през 20-те години на миналия век в България се създават сиропиталища, домове, дневни центрове и детски ясли.

Председател е на Съюза за закрила на децата в България, а по-късно е наградена от цар Борис III с Орден за човеколюбие – първа степен. Самата Ляпчева няма деца, но именно тя е човекът, заради когото за първи път в България през 1927 г. се отбелязва Денят на детето. Днес частица от нея продължава да живее между стените на този център.

„Базата позволява да се помещават до 20 деца и поради изискванията и критериите са създадени две услуги. Едната е за настаняване на деца от семеен тип без увреждане, който носи името на Констанца Ляпчева – на дарителката и доброволката, а пък другата е преходно жилище за деца“, посочи директорът Лилия Пенова.

Снимка: bTV

Най-голямото дете е на 17 години, а най-малкото – на пет.

„Има деца, които са тук поради раздяла на родителите, защото не се разбират самите родители и решават да се разделят и да създадат нови семейства. Децата, които са от общия брак, са неудобни за единия и за другия. Въпреки че думата "неудобни" звучи много грубо, но е точно така. Другите от причините са, че голяма част от родителите пътуват в чужбина, работят и оставят децата на баби и дядовци, които не могат да се справят с отглеждането и отново се налага извеждане на децата в центровете“, коментира Лилия Пенова.

Персоналът е от 13 души. Опитват се да създадат семейна среда, макар и да са наясно, че не могат да заменят родителите. И все пак в трудните моменти именно те са възрастните в живота им.

Снимка: bTV

„Има деца, които за пръв път отиват на море, тогава е много вълнуващо. Страх ги е от водата, страх ги е от пясъка, всичко им е много чуждо. Всичко им е много различно. За пръв път се качват в автобус, за да отидат на екскурзия. Много неща виждат за пръв път при нас. Имало е деца, които за пръв път виждат дори какво е бельо. Деца, които не са виждали какво е прибор – как да се храниш с вилица, с лъжица, с нож. Има много шокиращи ситуации и много истории, които много хора дори не подозират, че може да има такова нещо в ХХI век. В центъра има дневен режим и правила. Ходи се на детска градина и на училище. В двора има и градина, в която са засадени посеви. Тук за децата е създаден ред, който в повечето случаи е липсвал в живота им у дома“.

Едно от момичетата е в центъра от две години. Обяснява, че се събужда около 06:30 часа, а денят започва с чистене на стаите. Има графици кой къде е дежурен.

Снимка: bTV

„Първоначално не излизах от стаята, тъй като не познавах никой. Децата видяха, че съм се стиснала и че не искам да общувам с никой. Затова се запознах с едно от момчетата, той ми помогна да не се срамувам. Да общувам повече и започна много да ми харесва тук. Тук ни разбират. Първоначално си мислех, че почти никой не ме разбира, но директорката на дома не се държи с мен като директор, а като с приятел“, казва тя. Момичето смята да се занимава с готварство.

25-годишният Валентин Вичев е пример за това как трудното начало в живота невинаги означава неуспех.

Снимка: bTV

„Детството ми беше много тегаво. Като цяло съм изоставен още от бебе по домовете. На 3-4 годинки попаднах в дом за деца в Галати. То беше нещо като детска градина, тъй като всяка събота и неделя идваха родителите и си прибираха децата, а аз оставах. И много често се налагаше, за да не седя сам, самите възпитатели ме взимаха в тяхната къща и ме гледаха като свое дете, грижеха се за мен, за да не се чувствам лишаван, за което съм им много благодарен“.

Снимка: bTV

Първите и най-оформящи години за Валентин минават през институциите в Северозапада. В историята му има много моменти, в които се е отклонявал от правилната посока в живота, но всеки път някаква невидима сила го връща обратно. За пръв път се уверява в това, когато е преместен в дома за деца в Роман.

„Там се запознах с една прекрасна жена, която е директорка на дома. Ивет Симеонова се казва. Като цяло тя там наистина успя да направи детството ми малко по-цветно, тъй като аз по едно време се чувствах доста самотен, защото никой не познаваш, новото момче, постоянно си заобиколен от други хора“, коментира Валентин.

Снимка: bTV

„В Роман идваха много от родителите на децата да ги виждат и виждах как им носят лакомства, виждах как ги прегръщат, как ги целуват. Абе, общо взето изпитват тая майчина любов, която аз така и не изпитвах. И го исках това нещо и просто отидох при директорката и ѝ казах точно какво изпитвам, защо съм тъжен и т.н. И тя ми каза: „Виж, аз знам, че ето тези глухарчета – те действат като писмо. Просто изпрати писмо до майка си и тя ще дойде. И това с глухарчетата така ми остана и всеки ден духах по едно глухарче, за да може един ден тя да дойде и тя дойде. Аз бях в телевизионната зала и тогава директорката дойде и ми каза: „Вальо, имам изненада за теб – майка ти дойде да те види“. И аз като цяло не знаех как да реагирам. Видях жената, която дойде и видях, че ми носеше лакомства и като цяло се зарадвах на това, че имам някакви лакомства“.

Продължи да четеш