В Международната организация на криминалната полиция, известна като „Интерпол“ членуват над 190 държави. Основната  й цел  е взаимодействие и подпомагане в борбата им с престъпността.

По думите на бившия шеф на „Жандармерия", НСБОП и НСО ген. проф. Румен Миланов, България е един от учредителите на „Интерпол“. 

Една от основните функции на организацията е издирването на избягалите от правосъдието  престъпници. С червена бюлетина в момента се търсят 7484 души, извършили тежки престъпления. От тях  - 46 са българи. Според експерти, това е внушителна цифра за мащабите на държавата ни.

Снимка: btvnovinite.bg

„Ако тези 46 ги съотнесем със страни от региона, става ясно, че Сърбия има наполовина, Северна Македония има двама, а Великобритания има по-малко от нас. Броят на издирваните е нараснал, помня години с по 10-15 човека“, казва Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

Всички издирвани с червена бюлетина имат над пет годишни присъди и са автори на тежки престъпления- убийства, наркотрафик, трафик на хора, фалшифициране, контрабанда. Някои от тях са избягали веднага след извършването на престъплението, други по време на досъдебната фаза, а трети – по време на съдебния процес. От повечето няма и следа. А местонахождението на други е известно, но няма да изтърпят наказанието си заради отказ да бъдат екстрадирани.  

„Това означава, че системата за техния контрол, най общо казано, има пробойни и по тази причина тези хора могат да напуснат страната, да се укрият от правосъдието. Явно този въпрос трябва да ни накара съответните фази на тяхното преследване трябва да бъдат внимателно разследвани. Винаги ще избяга някой, но това трябва да е минимален брой“, казва ген. Румен Миланов.

Снимка: btvnovinite.bg

„При всяко положение ще има хора, които ще се отклонят – дали по време на съдебния процес, дали след неговото приключване, и до привеждане на наказанието в изпълнение. Системата няма как обективно да е в състояние да елиминира всички тези казуси на хора, които са се отклонили. Със сигурност обаче има случаи от тези, които показват някакъв проблем при разглеждането на конкретния казус от съдебната система“, отбелязва адвокат Андрей Янкулов, който е и бивш прокурор.

Според Тихомир Безлов една от хипотезите е, че твърде много хора успяват да се укрият от българската съдебна система. „Знаем за много случаи на рискови лица, които съдебната система освобождава – дали прокуратурата, дали съдът, но това което виждаме са брутални случаи – убийства на няколко човека, а в един момент когато излезе присъдата  е напуснал страната“, казва Тихомир Безлов. 

Вече девет години „Интерпол“ издирва с червена бюлетина Ангел Христов и Пламен Галев, публично известни като братя Галеви. Делото срещу тях започна през септември 2009 г. Двамата бяха признати за виновни за организиране, ръководене и участие в група за принуда, изнудвания, извличане на облаги чрез внушаване на страх. Получиха 7 и 5 години затвор от Софийския апелативен съд, а Върховният  касационен съд ги на намали на 5 и на 4 години лишаване от свобода. Но двама вече се бяха укрили.

„При тях политическото влияние и сътресения бяха по големи, това са хора работили с българските служи. Имаше интересни дискусии, как въпреки знанието за влияние върху Дупница, българската съдебна система и дори политици, ги пазят от преследване. Беше една дълга сага на разследване, на повдигане на обвинения, на задържане, освобождаване и в крайна сметка на първа инстанция бяха оправдани, на втора бяха осъдени в София и тогава всъщност успяха да излязат извън системата за лишаване от свобода през възможността  да се явят на местни избори като кандидати. Това беше основанието да ги освободят и тогава изчезнаха“, припомня случая Безлов.

Снимка: btvnovinite.bg

А Андрей Янкулов посочва, че има давност за всяко наказание и когато изтече, то не може да бъде приведено.

При тях съвсем реалистична е хипотезата, че могат да се приберат след това и няма да могат да бъдат задържани, смята той.

Давността за изпълнение на наказанието при Ангел Христов и Пламен Галев ще изтече след 5 години, показа наша справка. За момента няма никаква следа от тях.

„Онова, което правим е по споменатите канали да искаме от съответните компетентни органи информация за местоположението на тези лица, но до момента такава не е потвърдена“, отбелязват от ГДНП.

Друг търсен с червена бюлетина и също изчезнал по време на съдебния процес е Илиян Тодоров. Навръх Великден през 2009 г. след скандал пред дискотека „Соло“ той пробожда смъртоносно 21-годишния Кирил Въжаров, вратар на националния отбор по хокей на лед и 24-годишния Васил Александров. Тежко е ранено и трето момче - Кирил Димитров. Илиян опита да се укрие още в нощта на убийството и се предаде едва след като беше обявен на национално издирване. Две години по-късно той беше оправдан на първа инстанция и освободен. Тогава изчезна безследно. 

„Там има оправдателна присъда на първа инстанция той остана без мярка, оправдан е но съд се е произнесъл, отменя му се мярката и оттам насетне той има възможност да се укрие както се случва. Горните инстанции връщат присъдата, Апелативният съд я обръща, Върховният я потвърждава – това е типично проявление на случаите, при които при оправдаване на лицето, то има възможност да се укрие, дори и по нататък да бъдат прочетени осъдителни присъди“, припомня Тихомир Безлов.

„Една много известна съдийка, която бе извадена от системата, сега е политически активна – участва в оправдаването му. Интересното е, че един адвокат и народен представител му беше защитник и след това как изчезна от страната. Баща му беше политически влиятелен човек в Перник, според мен това беше възможност да се влияе на съда през адвоката, в крайна сметка този човек писа до главния прокурор как е невинен и изчезна след това“, обяснява Безлов.

Според ген. Румен Миланов тези случаи стават с помагачи. „Даже, ако приемем хипотеза за зелена граница, някой трябва да го преведе, да го посрещне, да се намери начин за превозването му през КПП и да навлезе в друга страна от ЕС, където контролът е друг - Румъния, Унгария, възможностите  нарастват и трябват по-нови и бързи технологии“, казва още ген. Миланов.

Бегълци от правосъдието, търсени с червена бюлетина са и други двама младежи, осъдени за убийството на студента Стоян Балтов. Фаталното нападение и побой стават през 2008 г. година до дискотека „Амнезия“. За убийството, извършено с особена жестокост, бяха обвинени трима. Получиха по 18 години затвор от Върховния касационен съд. Съдебният процес се проточи 6 години и в неговия край се оказа, че двама от тях - Светлозар Стоилов и Вили Георгиев липсват.

Според адвокат Андрей Янкулов това наказателно производство е пример за един друг аспект. „В определен случаи, когато много се разтегли във времето едно наказателно производство, мерките за неотклонение, които са наложени, дори да няма основание за тяхната отмяна, както когато има оправдателна присъда, се отменят. Особено, когато има и преклузивни срокове, трябва да се отмени. За съдебната фаза дългото разглеждане на делото води до отпадане на изначалните опасности и репресията спрямо задържания вече става прекомерна на фона на това, че държавата не е съумяла да проведе наказателния процес в разумни срокове. Получава се нещо като бонус за лицето, срещу което се води наказателното производство – да остане с по-лека мярка, което води до обективната възможност да се укрие“, обяснява адвокат Янкулов.

„В повечето от случаите, които имаме, съдебният процес продължава години, изненадващо дълго, но дори и при кратки процедури, се излиза от законовия срок, в който може да се държи обвиняемият и след като няма механизъм да бъде задържан, се възползва от възможността си. Това обикновено важи за хора с ресурси, не за социално слаби психопати“, посочва Тихомир Безлов. 

Преди четири години се появиха информации, че Вили Георгиев е бил арестуван в Южна Африка. Държавата ни изпрати искане за екстрадиция, но резултат липсва и до днес.

„С Южна Африка проблемът е нежеланието да се сътрудничи, не нямат интерес от сътрудничество“, смята Безлов. 

Друг българин, издирван с червена бюлетина и с ясно местонахождение, е банкерът Цветан Василев. А най-пресният пример е Евелин Банев- Брендо.

Снимка: btvnovinite.bg

Соченият за кокаинов крал преди месеци беше арестуван в Украйна. От полицията в Киев съобщиха,  че той е бил част от криминална група за пране на пари и разпространение на наркотици на територията на Европейския съюз. Бил е с фалшиви документи са самоличност, а при обиски в дома му е  открита наркооранжерия, казват киевските власти.

„Бяха открити нарколаборатория и насаждения на марихуана и въз основа на този факт следсвието вече е стартирал. В ход е разследване, при което ще бъдат установени лица, имащи отношение към организиране на нарколабораторията. Също така прокурорите от Святошинска окръжна прокуратура на град Киев са подготвили и  внесли в съда молба за прилагане спрямо задържания мярката за задържане с по-нататъшна процедура за екстрадиране“, отбелязва Наталия Калиновска от Националната полиция на Украйна.

Евелин Банев има три ефективни присъди. В Италия е осъден на 20 години затвор по така наречената афера „Кокаинови крале“. В Румъния получава 10 години и половина затвор за трафик на 51 килограма кокаин.

Делото му у нас продължи 12 години. То беше за участие в престъпна група и пране на пари. Окончателната присъда на върховния касационен съд  е 6 години затвор и беше постановена преди три години. Тогава се установи, че Банев, който беше с мярка подписка и забрана да напуска страната, е изчезнал. Вероятно няма и бъде екстрадиран у нас, въпреки усилията на прокуратурата.

Снимка: btvnovinite.bg

„Доколкото ми е известно, поради особеност на украинската правна система, свързана с придобиването на гражданство, Евелин Банев няма да бъде екстрадиран. При придобиване на украинско гражданство се счита, че той е само украински гражданин и поради тази особеност на тяхната правна система, той няма да бъде екстрадиран“, обяснява Стефан Джолев - началник в сектор „Издирване“ на ГДНП.

Брендо неслучайно се е отправил именно към Украйна с ясната цел и - да получи защита и гаранция, че няма да бъде екстрадиран.

 „Някой хора с добро материално състояние стават инвеститори в подобни държави и това прави сложно връщането им. Има няколко случая, когато съдът вижда и казва: Няма основание за екстрадиция. Нещата не се раелизират, но е въпрос на координация между всички структури“, смята Миланов.

Един от последните случаи на обявени за издирване с червена бюлетина е от края на 2019 г. Бизнесдамата Станка Марангозова е застреляна в автомобила си в столичния квартал „Младост“. Убиецът спрял с мотоциклет до колата й, извадил букет с изкуствени цветя и почукал на стъклото й. Зад цветята държал пистолета със заглушител. За екзекуцията, на съд са предадени четирима души, сред които и служител на НСО.  А соченият като поръчител на убийството изчезва.  

Снимка: btvnovinite.bg

„В рамките на наказателното производство той е с променена мярка за неотклонение. Обичайната ситуация, може би заради това, че наказателния процес е продължителен. В един момент съдът променя мерките в по-леки и успява да се укрие“, посочва Джолев.

„Има случаи, в които, ако предварително изтече информация към лицето, то предприема съответните действия, за да не бъде задържано. Те показват дефицит по веригата, особено, ако се касае за такова протичане на оперативни действия към лицето“, отбелязва и Янкулов.

Според него дефицитът е навсякъде по веригата – полицията, органът, който наблюдава и ръководи съответното разследване в прокуратурата, ако по нататък евентуално може да се търси причини за такива неудачи на наказателното преследване.  

Най-вероятно всички издирвани са зад граница. И са избрали точно определени държави. Където имат гаранция за сигурност, твърдят експертите.

Според Миланов най-вероятно са си намерили оазис- Африка, Южна Америка. „Без да казвам, че няма полицейски системи, те избягват да влизат в полезрението на полицията, но това става с помагачи. Може и цели колонии да създават. Интерес представлява къде са, ако не мога да бъдат привлечени към правосъдие, поне да бъдат установени, а в днешния свят това не е трудно“, смята ген. Миланов. 

Според него те да се укрият на места, където могат да се потопят – да не предизвикат интерес. „Например отива дори и сключва брак, чужди документи за самоличност, нов начин на живот започва да води. Всеки намира различен начин да продължи живота си и начина на укриване“, казва още ген. Румен Миланов.

Понякога сигнали идват не само от партньорски служби и по международните полицейски канали. Но и от бдителни граждани.

Според ген. Румен Миланов обаче няма случай някой да дойде и да каже: Видях лицето „х“, и това да доведе до установява не издирвано лице. „Обикновено хората се припознават, вадят образ и казват кого са видели, а ние го проверяваме, колкото и несериозно да звучи“, обяснява той.

Не са редки случаите, в които откриваме у нас търсени в червена бюлетина. Последният случай е отпреди дни. Издирван за убийство в Турция е арестуван в Казанлък. Той ще изтърпи наказанието си - доживотен затвор в Стара Загора. Но, несъмнено един от най-добрите удари на нашите служби е залавянето на сръбския наркобос Сретен Йосич у нас. Арестуван е през 2002 г. в столицата. Предлага да покрие външния ни дълг срещу свободата си. Подготвя се и неговото бягство от затвора.

Сръбският наркобос обаче е успешно екстрадиран в Холандия. А неуспешното му бягство от затвора има кървави последствия. Няколко души са показно разстреляни при едно от най-масовите поръчкови убийства у нас. 

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!