Преди 70 години за първи път от хилядолетия, зимното слънце огрява невижданото съкровище от Панагюрище. Замръзналата земя край тухларната разкрива едно от чудесата на древния свят – седем ритона, амфора с митични сцени и фиала от чисто злато.
Археолозите вероятно още дълго ще спорят дали антиките са заграбени от имперския наследник на Александър Македонски и заровени при бягство или са били собственост на тракийския цар Севт III.
Всички обаче са единодушни в едно, че в света няма друго съкровище, което да се сравнява по блясък и слава с антиките от Панагюрище. То не е най-древното, не е най-голямото, не е и най-ценното. Но е най-красивото и най-скандалното злато, което още от откриването си крие тайни и ражда легенди.
Датата е 8 декември 1949 г., когато тримата братя Дейкови – Павел, Петко и Михаил копаят глина край старата тухларна в Панагюрище, когато съвсем случайно се натъкват на изключителна находка. Мария Дейкова е била дете, когато баща ѝ и двамата ѝ чичовци намират златото.
„Така го увил в една рубашка и така го носи, все едно, че носи зайче. Излизаме вънка. И той оставя рубашката. И като лъснаха всичките съдове от златното съкровище. И те отидоха да се обличат с чичовците вкъщи.
И аз като седнах край тях и ги гледам – от всички страни. Оттук го гледам, оттам го гледам – прерових ги. И те ги сложиха в една пазарска чанта. И отидоха да ги носят в околийското управление тогава”, разказва жената.
Братята не са си и помислили да скрият златните съдове, разказват наследниците им. Спомнят си, че целият град е отишъл да ги види. Още тогава - в деня, когато е съкровището е намерено, в рода на братя Дейкови се ражда и първата легенда за ритоните – че съкровището има очи.
В очите на ритоните, по-силно от златото блестели брилянти, разказват потомците.
„След това го взеха в София и Людмила Живкова го понесе по света и казваше, че са го намерили археолози. Това най-тегнеше на татко – че археолози са го открили и това им беше най-тежко.
Историята за ослепялото Панагюрско съкровище е само една от легендите, създали магичен ореол на античното злато.
„Предполага се ,че те са били инкрустирани със скъпоценни камъни, но за съжаление те липсват или в древността са изгубени, или когато са измити в реката Мерул при откриването, никой не може да каже”, коментира Васил Кацаров.
След откриването си, съкровището е вписано в пловдивския археологически музей и именно там, през 1956 г. е заснето на кинолента за първи път. Кадрите са изключително ценни, твърди един от наследниците на братя Дейкови. Павел Цветанков е защитил докторат за панагюрското злато и твърди, че държавата е злоупотребила с едно от най-ценните си антични съкровища.
„Панагюрското златно съкровище след 1956 г. пътува няколко пъти, включително пак до Париж – без документи. Тоест – отнето е практически незаконно, откраднато е от Пловдивския музей още през 1956 г.
След това е откраднато легално през 1974 г, като заповедта на Людмила Живкова гласи, че то трябва да бъде вписано в Националния археологически музей към БАН’, каза Цветанков.
Златото обаче не отива в музей, а през 1970г. на миналия век заминава за САЩ, разказва професорът по културология Евгений Сачев. Според него, съкровището е дадено на един от наследниците на Рокфелер срещу обещание за инвестиции.
„На 29 април 1975 г. с частен самолет Рокфелер пристига на летището в София и в знак на добро намерение му дават Панагюрското съкровище да го отнесе в САЩ в музея „Метрополитен” – за да могат там да го оценят и да го видят – без каквито и да са документи, само на една честна дума”, коментира Сачев.
Липсват документи къде и как е пътувало по света в онзи период Панагюрското златно съкровище. Но е факт, че именно тогава музеят „Метрополитен” в Ню Йорк получава ексклузивни права да произвежда копия и реплики на Панагюрското злато.
„След това се оказва ,че в „Метрополитен” са направени няколко копия на съкровището и то се връща в България. По време на проверките – дали е истинското или не е, избухнаха скандали между колеги, които са се занимавали с опазване на културните и историческите ценности, включително и обвинения за фалшифициране и т.н.”, посочи Сачев.
Така още през 70-те години на миналия век плъзват слуховете за това, че съкровището е подменено с фалшификат. А съмненията упорито се подхранват от разликите в размерите и теглото на златните съдове.
„При откриването му е измерено – приблизително от 7,5 кг. Измерването е направено от Петър Горбанов, първото измерване.
Той е човекът, който е завършил археология във Виена и е работел в този момент в Панагюрище в читалището-музей в центъра на града. Той датира и съкровището – около 400 години преди Христа. Неговата датировка никога не е оспорена. Обаче теглото – да”, уточни Цветанков.
7,5 кг тежи съкровището в деня на откриването си в Панагюрище. 6,165 кг е теглото му днес. И още – един от ритоните с глава на елен след 60 години е станал с 11 грама по-тежък.
Каните са пораснали на височина с по 5 см и с по 3 см, диаметърът на фиалата също се е увеличил с 2 см. Това показват данните, извадени от регистрите на държавния музеен фонд, Пловдивския музей и Националния исторически през периода 1949 – 1983 г.
„Все пак предметите от съкровището са престояли в земята 2300 години. В резултат, на което в тях са попадали частици. Те попадат не само по повърхността, но и в някои от кухините, а също и в тези елементи с обратен релеф.
И в различно време – от тези първоначални частици от глината са падали. Което довежда толкова години да се намали теглото с някакъв грамаж. Но той е съвсем минимален, в сравнение с цялото количество”, обясни Гавраил Лазов.
Експертите определят като абсолютно несъстоятелни всички твърдения за фалшификация на съкровището. С болка ги приема археологът Гавраил Лазов, който повече от 30 години е отговарял за златото и е пътувал с него по целия свят.
От НИМ винаги са били категорични, че съкровището е автентично и е паспортизирано през 1996 г. в лабораториите на института по криминалистика към МВР от един от водещите български физици – професор Георги Меченов.
„То е било при мен 1996 г. Аз съм заснел една картинка и сега вече мога да кажа. И сега, и утре, и след 10 години, ако някой не го унищожи, мога да кажа да, тези предмети или този предмет, е същият като онзи от 1996 г. дето съм го заснел. Но като него, като този от 1996 г. А не като IV – III в. пр. не.”, коментира Меченов.
През 2014 г. след серия дела, заведени от наследниците на братя Дейкови, съкровището се озова в епицентъра на скандал. И тогава беше назначена специална експертиза за автентичност, а тестовете на златото бяха направени в независима лаборатория.
Пробите от съкровището са донесени през 2014г. под номера в лабораторията. Екипът ни видя, но не засне как изглежда античното злато на микронно ниво заради тайната на експертизата. Увериха ни обаче, че е уникално и не може да се подправи.
През 2015 г. официално – държавата обяви, че съкровището е истинско на базата на публикуваната в специална книга експертиза.
Важно е държавата да създаде система, по която да пази безценните находки, които разнасят славата на страната ни навсякъде по света. Колкото до тайните – всяко съкровище като Панагюрското – ще ги разкрива във времето една по една.
А според експертите, като научаваме повече за него, за древните му майстори и за уникалното злато, от което е сътворено, разкриваме собственото си минало и собствената си история като народ.
