През 2008г. в Естония oколо 50 000 души се обединиха, за да изчистят цялата страна само за 5 часа. Звучи невероятно, но всъщност не е.

Един ден, една планета, една цел – на 15 септември милиони хора, от 150 страни, ще чистят заедно - пътища, паркове, плажове, гори и реки. Зелената вълна започва в Нова Зеландия в 10ч. сутринта местно време, преминава през всички часови зони и приключва 36 часа по-късно на Хаваите. Ще чистим и в България.


Aкцията "Да изчистим България заедно" е част от световното движение "Нека го направим". Идеята за голямото чистене се ражда като местна инициатива в естонската столица Талин. През 2007г. малка група ентусиасти се събират с голяма и амбициозна цел – да изчистят Естония за един ден. Тогава Райнер Ньолвак създава кампанията "Нека го направим", а първото голямо чистене се случва година по-късно.


„Започнахме, водени от необходимостта. Аз обичам да се разхождам в гората. Случи се така, че след разпадането на Съвестския съюз повечето гори бяха пълни с боклук. Идеята на "Нека го направим" се роди като последно средство. Мислехме, че ако не успеем, това ще се превърне в нещо нормално и ще свикнем с тези отпадъци. Отказахме се от всичко, което правехме и решихме да организираме почистване на цялата страна”, каза Райнер Ньолвак, основател на кампанията "Нека го направим".

Сега Ньолвак живее на почти безлюдния естонски остров Хииюма. И всяка година чисти около дома си. „Живея на място, където почти няма животни и има много малко хора. Но получавам боклук от различни части на света. Няма да повярвате, но на моя бряг идват неща от Тайван, от Италия. Не съм виждал нищо от България. Но всичко плува в един гигантски миксер. И от време на време се появява в нашето малко море. Боклукът е универсален. Ставам свидетел на това след всяка буря”, допълва Райнер.

От 2008 г. насам над 100 страни провеждат свои собствени дни за почистване.
В България чистим от 2011г. bTV Media Group организира кампанията за осма поредна година.

„Според естонците, статистиката и информацията, която споделят с целия свят, 10 000 тона отпадъци, изчистени от доброволчески труд, се равняват на 3 години работа на институциите. В България са събрани 86 000 тона отпадъци само за седем години – доброволците в България са си помогнали толкова много, колкото институциите не биха могли за 24 години да променят страната ни”, коментира Мария Лазарова, ръководител на "Да изчистим България заедно".

20 милиона души по света се включат в еднодневните доброволчески акции на инициативата "Нека го направим". Световният рекорд за най-висока активност е от 2014 г. в Тутракан, когато участват 57% от населението на града. На 16 септември миналата година отборът на българските доброволци става вицесветовен шампион по численост с над 305 400 участници.

„Виждам смесени резултати – позитивни и негативни. Виждам, че сме привлекли вниманието на много хора, почистили сме перфектно някои места, някои страни в Европа са много по-чисти. Естония е много по-чиста. В България е много по-добре и това ме прави щастлив. Но от друга страна, ако погледнем колко много опаковки за еднократна употреба използваме, какво се случва в югоизточна Азия в момента, в Африка и Южна Америка. Мисля, че положението се е влошило. Тази битка все още не спечелена”, заяви Ньолвак.

В Естония, откъдето започва всичко, усилията не спират всеки изминал ден. В близко до Талин селце – Йолахтме живее ръководителят на чистенето в страната и местната доброволка Лийс Труубан. Наричат околностите на Йолахтме "Вълшебната гора". Като в приказка, между вековните дървета се случва магия, която обаче не е с положителен знак. Всяка година Лийс участва в почистването на района. В момента, в който доброволците си тръгнат, гората отново потъва в боклук.

“Много е близо до две населени места и център за рециклиране, и е територия, на която никой не живее. Затова е много лесно да дойдеш тук, да изхвърлиш боклук от колата и да си тръгнеш. И вероятността някой да те види е много малка. Ако вземем тези мебели – в момента са три, но ако бяха например 10 от един вид, ще струва около 10 евро в центъра за рециклиране. Не знам защо го правят, може би не знаят, не искат да плащат или смятат, че трябва да е безплатно”, допълни Лийс.

„Може да е депресиращо, ако трябва да изчистиш нещата, които откриваме тук. Когато срещнеш естонец, едно от трите основни неща, които ще чуеш е, че ние се гордеем с нашата красива природа – че е много чиста и много автентична. Но можем да я запазим такава, само ако не я замърсяваме и чистим боклуците, които вече са тук”, каза Раймо Матвере - ръководител на кампанията "Нека го направим" в Естония.


„Йолахтме е най-проблемният район за нас. Работим с властите. Когато открием кой е хвърлил боклука, той получава глоба или почиства. Но когато не знаем кой е, собственикът на земята е длъжен да изчисти всичко. И ние го правим. Това струва пари. Плащаме стотици хиляди евро годишно за почистване на горите. Събираме средно до 250 тона отпадъци на година, а това е много боклук. Чувствам се зле заради тези доброволци, които идват и чистят, и знаят, че след година това ще се случи отново” Айгар Калас - ръководител на Държавната агенция по горите.


Докато доброволците се готвят за голямото чистене на 15 септември, в офиса на организацията подготвя т.нар. „Мръсна карта на света”. Всички замърсени места се отбелязват на виртуална карта на боклука.

„За да знаем къде да отидем, за да почистим, трябва да знаем къде е боклукът. Да разберем каква е ситуацията в целия свят. Защото отпадъците пътуват и това е глобален проблем. В Йолахтме има много боклук. Отбелязани са между 20 и 30 места. В Танзания за две седмици бяха отбелязани 20 000 замърсени места. Това означава, че през това време хората са излезли и са търсили боклук с мобилните си телефони. Невероятно е – за толкова кратък период. В Габон една жена маркира цял град - набеляза около 3000 замърсени места”, посочи Кадри Марипуу, ръководител на програмата за маркиране.
 

България има собствен софтуер за маркиране на замърсените места. „Нашето ноухау и това, което искаме да дадем на света и на Естония е добрата практика да измерваме почистеното. Това е едно средство, с което ние можем да отчетем дори и малките групи, които излизат просто за един час да почистят пред блока си”, посочи Мария Лазарова.

В естонското чистене от години има и българска следа. Докато баща им Пламен е на служебно пътуване до родния си Добрич – Миа, Теодор и майка им Кайди ще чистят на 50 км от Талин. Местността Виру Раба съчетава гора с мочурища, блата и езера, в които децата обичат да плуват в топлите дни. Гората остава непокътната във времето, благодарение на доброволците, които всяка година я почистват. 10-годишната Миа ще чисти за четвърти път. Традицията в семейството въвежда Кайди, която работи за екологични организации повече от 20 години.

„Първото чистене в Естония се случи през 2008г., в която дъщеря ми Миа се роди. Акцията беше през май, а тя се роди януари, беше само на четири месеца и не можахме да отидем. Но всички усещахме, че това е нещо голямо, че трябва да участваме. Спомням си, че гледах през прозореца и се чудех как да оставя бебето вкъщи и да изляза да чистя. На другата година тя беше по-голяма и се включихме. За мен беше много важно да видя, че това не остана само в Естония. С очите си видях как бяха почистени Балканите, работех много в Босна и Херцеговина, в Сърбия и Черна гора. Виждала съм много биклуци по пътя, а сега, когато съм в тези страни, е чисто и красиво”, заяви Кайди.

Очаква се световното чистене на 15 септември да се превърне в най-голямата доброволческа акция в историята, чието послание е "Нека го направим, свят! Нека го направим, България!"