Малцина бяха чували за авторката на изложбата „Сърцевина” в Националната художествена галерия, но всички заговориха за нея в един глас.
Тя е българската художничка Михаела Дановска, наречена Ода Жон от своя ментор и съпруг Йорг Имендорф, която понастоящем живее във Франция.
Възпитаничка на художествената академия в Дюселдорф, тя се омъжва за своя учител Имендорф – в разцвета на своята младост и в разцвета на неговата слава като един от най-ярките представители на следвоенното изкуство в Германия.
30 години по-възрастен, той е известен с паролите и въпросите, които изписва върху картините си, с луксозния бар, който притежава, и оргиите с жени и наркотици. Умира след тежко заболяване, което води до мускулна атрофия на дихателните пътища.
Ода Жон се грижи за него до края, но после напуска Германия заедно с дъщеря си и от години работи в Париж.
В България успя да стане популярна заради приема, на който сто души, подбрани лично от нея, се озоваха в Балната зала на Двореца пред две женски тела, изваяни от месо.
„Tова, което се случи, стои повече в категорията на един ексцентричен с нюанси на елитаризъм и някаква може би снобска аура ексцентричен кетъринг”, каза пред bTV сценографът доц. Венелин Шурелов.
Приемът беше покана за вечеря, наречена „Натюрморт”. Но женските фигури от месо с нищо не напомнят „Ирисите” на Ван Гог – един от известните примери за натюрморт в изобразителното изкуство.
„Пърформънсът мисля, че беше ироничен, не случайно тя самата не яде месо, повечето от нейните гости не ядат месо, което именно се предлагаше”, посочи директорът на Националната художествена галерия Яра Бубнова.
От мястото на събитието гостите на Ода Жон сами разпространиха във „Фейсбук” новината за телата, облечени с месо.
„Ако нямаше тези записи, които изтекоха, ние нямаше да коментираме, т.е. това показва, че това събитие е периферно, че неговата значимост е привнесена допълнително”, коментира Валентин Шурелов.
„Някои ще го възприемат с насмешка, други ще го разберат, трети няма да го харесат, ще бъдат погнусени, уплашени. Ние не обичаме да ни се напомня, че сме хищници”, добави Гергана Мудова-Гати.
И така метафората на авторката за човешкото тяло като обект за консумация, замислена като провокация, попадна във водовъртеж от социални, политически и лични отношения.
Според Яра Бубнова дискусията е започнала да контролира личните отношения на Ода Жон с нейния починал съпруг. На практика най-силно били скандализирани гостите на Ода Жон от чужбина, които са вегетарианци като нея самата.
„За тях може би сблъсъкът с това, което тя ни сготви, е подобен на сблъсъка на някои наши посетители на изложбата. Отвратително е. И аз мисля, че тя заложи на това. Постави в тази ситуация и много от нас са паднали в този капан. И след това изпаднахме в капана на публичността и си носим отговорността за това”, каза Бубнова.
Въпросът за отговорността беше поставен по време на парламентарния контрол пред министъра на културата, който защити Бубнова, назначена на поста си в началото на есента.
„Аз знаех, че ще има пърформънс, аз знаех, че ще има фигури на масите, аз не знаех, че ще има меса”, обясни Бубнова.
Предшественичката ѝ Слава Иванова също няколко пъти си е тръгвала и се е връщала на този пост.
„Очевидно беше, че се проведе кампания срещу директорката на институцията, абсолютно несъстоятелна по този повод. Но това даде един сигнал, че тази личност, която е фронтмен на едни много устойчиви процеси в съвременното изкуство в тази провеждана десетилетия битка за власт и авторитет, в нашето кокетно, артмилитаристично пространство, се установи като една много самотна фигура”, сподели Венелин Шурелов.
Самата Яра Бубнова се надява, че случаят „Ода Жон” и негативните реакции около него да не ѝ попречат на работата.
Тялото и храната са два полюса, между които човекът постоянно съществува и им се подчинява безропотно. В София Ода Жон припокри тези полюси, нарече го пърформънс, а той беше възприет зле.
Според Гергана Мудова-Гати станалото в художествената галерия не е твърде сурово за българската действителност, напротив: „Това е реалността. Ефектът е огромен, вече всички знаят и чуват какво е това пърформънс, че има такова животно, че то става за ядене, понякога е от салам, друг път от пържоли. Нека не забравяме, че използването на плът, на сурово месо не е нещо ново. Лейди Гага се появи с рокля от месо и предизвика същия ефект”.
В началото на XX век Салвадор Дали, смятан за луд от съвременниците си, постави сурови стекове върху раменете на своята муза Гала и когато американски журналист го попита защо, той отговори напълно сериозно – защото Гала е сурова.
Марина Абрамович излага голото си тяло в изложбените зали по цял свят от 70-те години на миналия век до днес. И често позволява на публиката да прави каквото си иска с нея. Нейният бивш партньор в живота и на сцената Улай дойде в София миналата година, за да остави отпечатък от кръвта си върху фотограма на собственото си тяло.
Пърформънсът се използва и за политически цели. Преди пет години по време на протеста ДАНСwithme артистичните прояви включваха и полуголо женско тяло.
През 1990 г. гражданите, подпалили Партийния дом, украсиха с месни деликатеси вратовете си. В знак на протест срещу управлението на БКП те разграбиха недостъпните луксозни меса и просто ги изядоха. Но никой не ги осъди.
„Те излизаха и се гордееха като с трофей, просто излизаха, както рибарите се снимат с две ръце, размахваха и подкови, и едни дълги луканки. Малко смешно – да лишиш властта от авторитета ѝ като ѝ вземеш саламите”, анализира социалният антрополог доц. Валери Личев.
По силата на историческата ирония през 2018 г. яденето на деликатесни меса на същия площад, но в друга сграда, се превърна почти в прокурорски въпрос. Дори самото излагане на месо в Националната художествена галерия беше възприето като поругаване на институцията-съкровищница на старите български майстори.
„Едно псевдопатриотично, пуританско, консервативно мислене, което е доминирано от политическата класа в България, което много лесно се подема и тиражира от жълтите медии, те съществуват в една обща реторика, което е симптом за едни много тревожни процеси”, коментира доц. Валентин Щурелов.
Не за първи път в залите на Двореца са били излагани и произведения на съвременното българско изкуство. Което обаче със сигурност говори на различен език от езика на романтизма, например. Преди 22 години Недко Солаков използва огледалата в Балната зала, за да раздели и да свърже световно признати имена и институции с платната на българските класици.
„Аз написах няколкостотин имена на известни художници и музеи, ето тук беше написано или малко леко Демиън Хърст, ти не ги виждаш, но после се отразяват и се получават две неща, които са несъвместими”, разказа Солаков.
Художникът, който работи от години в чужбина, не намира причина за скандал около случая „Ода Жон”. По стечение на обстоятелствата той не успява да присъства на отриването на изложбата, независимо, че е поканен и на приема с двете женски фигури, облечени в месо.
„Най-скандалното бяха реакциите, които все още текат. Те достигат едно кресчендо, която мога да я сравня с работата на Давид Черни, който ни беше изобразил като клекало на тоалетна, където народа побесня от това”, спомни си Солаков.
Припомни си и как след острите реакции Черни е взел решение да покрие клекалото с черен плат, но така само засилил ефекта на внушението за България като изостанала в цивилизационното си развитие страна: „С което ти още повече наблягаш на това, с което показваш, че нямаш абсолютно никакво чувство на хумор на държавно ниво. Да, много смешно беше”.
Доц. Венелин Шурелов се занимава с пърформънс още от студентските си години. И като творец и като преподавател в Художествената академия той не е озадачен от негативните реакции по повод Ода Жон.
„Все още не е настъпило времето, в което ще узреем да коментираме едно явление в неговите качества, а не в неговото отрицание. Всяко едно проявление в света на изкуството е невинно, то не заслужава проявената към него жестокост и ожесточение, то е лакмус, по който ние можем да се самоосъзнаем”, твърди Шурелов.
Според него темата на художничката – женското тяло и неговата консумация, не е скандална и дори не е поднесена като нещо ново, уникално и непознато: „Да, женското тяло е обект, вещ, ние сме обезпокоени всички колективно от обективизацията, комудификацията, бютификацията на женското тяло, което непрекъснато се ъпгрейдва - технологично, биологично, генетично, за да постига своите манифести, стратегии и прочие, но една доста крехка и до някаква степен банална концепция”.
Специалистите обичат да напомнят, че всичко в съвременното изкуство е изкуството. Но в случая Ода Жон като че ли се почувства нужда от решение.
„Според мен нормалната, честната, адекватната позиция в тази ситуация беше авторът да излезе и не в обяснителен режим, напротив, да влезе в един разговор, нищо повече”, смята Шурелов.
Разговорът не се състоя, защото след негативните реакции, за които е била информирана, Ода Жон отказа да се срещне със своята публика в София, която със сигурност се е увеличила многократно, тъкмо поради негативните реакции. В балната зала на Двореца нейното отсъствие беше забележимо от всички страни на суровата културна действителност.
