Египет, 2500 години преди Новата ера. На стотина километра южно от Кайро фараон Снофру проектира и изгражда 92-метрова пирамида.
Близо до нея е гробницата на сина му, в която през 1871 г. археолози откриват нещо изумително: най-старите запазени изображения на Branta Ruficollis – червеногуши гъски.
Учените са озадачени: защо птици, обитаващи далечен Сибир, присъстват в стенописите на древноегипетска гробница?
Оказва се, че хилядолетия наред червеногушите гъски напускат сибирската тундра, за да мигрират далече на юг.
В наши дни България носи отговорност пред целия свят за оцеляването на червеногушите гъски, които са със статут „застрашен вид”.
„Застрашена е от изчезване в света, популацията й намалява много бързо. Тоест, това е един от приоритетните видове, с които работи Българското дружество за защита на птиците”, каза Ирина Матеева – отговорник по европейските политики на БДЗП.
„Червеногушата гъска е доста пъстра птица. Основният цвят ѝ е черен, като на гърдите има, оттам идва и името й, тухлено-ръждиво оперение. Самият ѝ силует е много специфичен – със сравнително къса шия, много къса човка, даже ние се шегуваме, че е с чипо носле”, посочи д-р Петър Янков – еколог, Българско дружество за защита на птиците
Родината на „чипоносите” гъски е Западен Сибир. Те обитават полуостровите Ямал и Таймир, където по последни данни са останали само 40 хиляди от този вид.
Гнездата им са на земята, между храстите и тревите в тундрата. През 6-те месеца на сибирското лято те се размножават и отглеждат малките си. Но щом дойде зимата и студът стане непоносим, червеногушите гъски потеглят на дълъг път.
„Докъм средата на миналия век тя е зимувала в Казахстан – от Сибир, направо на юг в Казахстан, с всичките препятствия и стрелби по пътя й, но в Казахстан тя е намирала достатъчно храна в нивите с жито. 60-те години на миналия век житните ниви са заменени от памучни, засява се памук вместо жито. Памукът вече не става за храна на червеногушата гъска и тя е била принудена, за втората половина на XX век, да си намери подходящи места, където да има достатъчно храна”, посочи д-р Петър Янков – еколог, Българско дружество за защита на птиците.
„Като това е било свързано и с доста сериозен спад в числеността на вида, когато на практика той е бил обявен за световно застрашен вид”, допълни д-р Николай Петков - ръководител на проекта за опазване на червеногушата гъска по програма „LIFE” на ЕС.
Според Ирина Матеева, загубвайки местата за хранене, той променя мястото си на зимуване.
Червеногушите гъски прелитат между 6 и 8 хиляди километра от Сибир до нашето североизточно крайбрежие. Ако дойдете тук през зимните месеци и забележите птици с червеникаво-кафява окраска, може да сте сигурни, че виждате последните оцелели от този вид.
„До 1950 г. червеногушата гъска е била, така да се каже, събитие да бъде видяна. Единични птици са намирани и никой не е предполагал, че един ден, след няколко десетки години, България ще бъде основната страна, където цялата световна популация ще прекарва цялата зима”, разказа д-р Петър Янков – еколог, Българско дружество за защита на птиците.
Ангажиментът на Ирина Матеева и нейните колеги е с глобален мащаб – ако птиците не бъдат защитени на българска територия, държавата ни ще понесе моралните и материалните последствия заради изчезването им.
Българските орнитолози изследват червеногушите гъски заедно с колегите си от Великобритания. Деликатна, но важна задача е улавянето на отделни екземпляри от птиците, за да им бъдат поставени маркиращи пръстени и сателитни предаватели.
„Целта на маркирането със сателитни предаватели е да се проучат основните места на концентрация на вида по време на миграцията и същевременно да се съберат данни за заплахите по протежение на миграционния път”, каза д-р Николай Петков - ръководител на проекта за опазване на червеногушата гъска по програма „LIFE” на ЕС.
Основателят на британското Кралско дружество за защита на птиците е разработил този метод, с който орнитолозите улавят екземпляри за маркиране. През нощта те разпъват мрежи в нивите със зимна пшеница край Шабла и Дуранкулак. В краищата на мрежите се поставят заряди, които при активиране покриват птиците в радиус от няколко метра.
„Тук в последните 10 години включително сме слагали сателитни предаватели, ще се опитаме пак да сложим и тази зима, за да можем по-ясно да очертаем такива детайли от техния живот, за да можем да им помогнем”, заяви Ирина Матеева – отговорник по европейските политики на БДЗП.
Щом бъдат уловени, червеногушите гъски се изследват от българските и британските орнитолози. Често те използват предпазни маски заради риска от предаването на бактерии и вируси между хората и птиците.
На краката се поставят маркиращи пръстени с уникален идентификационен код. Той се вписва в световната база данни за птиците заедно с информация за екземпляра – кога и къде е маркиран. Така при следващо улавяне може да бъде разпознат, а събраните данни дават важна информация за миграцията му.
„Анализът на колегите от Великобритания по време на предишния проект на база на маркираните червеногуши гъски, било то с предаватели или с цветни пръстени показа, че потенциално има много висока смъртност по време на ловния сезон в Казахстан и Русия. До почти 40% от популацията ежегодно, което е изключително висок процент, ако вземем предвид факта, че видът е защитен във всички страни от ареала”, каза д-р Николай Петков - ръководител на проекта за опазване на червеногушата гъска по програма „LIFE” на ЕС.
Сателитните предаватели също помагат за проследяването на птиците от Сибир до местата им за зимуване в североизточна България и Румъния. Малки черни кутии, захранващи се от слънчеви батерии, могат с години да предават данни за екземпляра, на когото са поставени.
„Самите предаватели се поставят на птицата със сбруя, която е с тефлонови нишки, Дизайнът на тази сбруя е разработен от колегите от Великобритания в резултат на доста изследване, адаптиране на различни варианти. Самата тефлонова нишка, с която се привързват предавателите старее и постепенно, след 3-5 години, се къса на място. Дизайнът на сбруята е направен така, че предавателят да може да падне свободно, когато се скъса на едно място, а не да увисне върху тялото на птицата”, разказа д-р Николай Петков - ръководител на проекта за опазване на червеногушата гъска по програма „LIFE” на ЕС.
На всеки няколко часа предавателят изпраща данни към сателит за местоположението на маркираната птица. Той действа на същия принцип, както GPS-ът на вашия автомобил или смартфон.
Наскоро чрез тези устройства в Румъния беше открито непознато досега място за нощуване и хранене на червеногушите гъски – остров на река Дунав, който вече е предложен за включване в проекта „Натура 2000”.
Един от специалистите, изследващи застрашения вид при зимуването му в Румъния, е българинът Емил Тодоров. Той съчетава работата си в румънското орнитологично дружество със своето хоби – да снима червеногушите птици сред дивата природа.
„В момента се намираме край селото Салчоара – то е на границата долу-горе между Тулча и Констанца. Това са двете области, които формират румънската Добруджа, крайморската Добруджа в Румъния, и сме на едно от най, така, класическите места, където може да бъде наблюдавана световно застрашената червеногуша гъска”, коментира Емил Тодоров – специалист в Румънското орнитологично дружество.
Както у нас, така и в Румъния земеделските стопани, чиито земи попадат в зимовищата на застрашения вид, получават специални субсидии. Целта е да отглеждат приоритетно култури, с които се хранят червеногушите гъски.
„А и по на юг от България и Румъния вече няма такива подходящи езера, огромни езера, комплекси, влажни зони и хранителни полета, които да предоставят условия за гъските за презимуване”, заяви Емил Тодоров – специалист в Румънското орнитологично дружество.
„Тоест, важното е да има достатъчно такива посеви, за да може гъските да се хранят. Всички такива дейности като превръщането на земеделските земи в нещо друго – примерно за отглеждане на лавандула, овощни градини или лозя, променя земеползването”, допълни Ирина Матеева – отговорник по европейските политики на БДЗП.
Важно за оцеляването на застрашените червеногуши гъски е натрупването на достатъчно хранителни и енергийни запаси през зимата. Това гарантира оцеляването и размножаването им, когато се върнат в Западен Сибир.
„Принципно, лебедите, гъските, патиците, които пасат в посевите, те не изтръгват самите семена, а само върховете на растенията, с върховете на растенията се хранят. Помагат на растението да брати и по този начин те даже подпомагат така за получаването на по-добра листна маса. Правили сме изследвания, доказали сме, че на практика щети няма”, заяви Ирина Матеева – отговорник по европейските политики на БДЗП.
„Работим съвместно и с колегите в България, и в Украйна. През периода ноември-март на всеки 2 седмици правим теренни проучвания, оценяваме каква е на момента в броенето популацията на вида, което ни позволява и да оценим световната популация на вида – дали намаля, дали се увеличава, което е в основата на анализа на това какви мерки да се предприемат за опазването на вида”, каза още Емил Тодоров – специалист в Румънското орнитологично дружество.
Но съвсем не са редки случаите, в които орнитолозите намират убити маркирани червеногуши птици. Въпреки че са със статут „застрашен вид” в света, според Международния съюз за защита на природата.
„Много сериозен проблем при червеногушата гъска е ловът. Тъй като тя се държи заедно с един ловен вид, който е Голямата белочела гъска, ятата са смесени. Дори ловците да имат желание да не я отстрелват е много трудно това да се случи. Затова, за съжаление, много червеногуши гъски биват убити от ловци”, коментира д-р Петър Янков – еколог, Българско дружество за защита на птиците.
„Също така наблюдавали сме и бракониерски лов, както в езерата, така и там, където се хранят. Едно от нещата, които правим успешно, така, като практика, приложихме, такива съвместни патрули заедно с горските служители, за контрол върху лова”, посочи Ирина Матеева – отговорник по европейските политики на БДЗП.
През февруари 2019-а бракониери посегнаха не само на застрашения вид. Случи се инцидент с автомобил на орнитолозите, работещи в Дуранкулак.
„Колата беше простреляна късно вечерта, когато аз заедно с други колеги бяхме в полевата станция на БДЗП в Дуранкулак, а колата беше паркирана пред полевата станция. Вероятно е стреляно непосредствено от оградата по колата, като сега вече се знае, че е използвано не въздушно, а огнестрелно оръжие. Дори когато отношенията с ловци, бракониери са били най-изострени през 90-те години, не се е случвало и никой не си е позволявал такова нещо”, каза д-р Николай Петков - ръководител на проекта за опазване на червеногушата гъска по програма „LIFE” на ЕС.
Според Българското дружество за защита на птиците има още един сериозен проблем свързан със зимовищата на червеногушата гъска у нас. Един голям проект за „зелена енергия”се превръща в заплаха за дивата природа.
„От една страна птиците могат да се сблъскат с ветрогенераторите край нос „Калиакра”, особено в такива условия като днешния ден на лоша видимост, силен вятър. Птиците много трудно избягват ветрогенераторите, дори да искат, защото вятърът ги води в посока, в която те не искат да летят.Но също така друг проблем е свързан с така наречения бариерен ефект. Опитвайки се птиците, например като гъските, да заобикалят ветрогенераторите, те се опитват да летят по-високо, да летят отстрани и по този начин губят повече енергия. А като загубят повече енергия, шансовете им да оцелеят са по-малки”, сподели Ирина Матеева – отговорник по европейските политики на БДЗП.
През 2017 г. Европейският съд заведе дело срещу България заради ветропарковете в защитената зона „Калиакра”. То завърши със забрана за всякакво ново строителство на тази територия. Орнитолозите обаче настояват ветрогенераторите да бъдат преместени на друго място.
„В момента етапът на процедурата е, че правителството трябва да предостави на Европейската комисия адекватни мерки за изправяне на закононарушението. Тоест, държавата е задължена да предприеме такива мерки. Досега Европейската комисия вече 3 години не е одобрила нищо от това, което държавата е предложила като достатъчно. Тоест, държавата не е предложила да бъдат премахнати ветрогенераторите. И ако държавата не успее да приложи адекватни мерки, отиваме втори път на съд, където вече ни се налагат глоби, и държавата трябва да плаща, докато не се предприемат мерките”, допълни Ирина Матеева – отговорник по европейските политики на БДЗП.
На наше запитване от Министерството на околната среда и водите отговориха, че от 1 март 2018 г. е започнала да функционира Интегрирана система за ранно предупреждение за защита на птиците в района на Калиакра. Тя обхваща 13-те фирми, собственици на ветрогенераторите.
„Системата за ранно предупреждение намалява риска от сблъсък на птици с перките на турбините чрез спиране на единични турбини, групи турбини или целия вятърен парк, ако е необходимо. Тя използва информация от високотехнологични радарни системи и метеорологични данни, а полеви специалисти-орнитолози провеждат също редовен физически мониторинг на място. Тази мярка е обсъдена с Европейската комисия и е отчетен нейният принос за ограничаване риска от сблъсък с мигриращите видове птици”, съобщават от ведомството.
В момента червеногушите гъски продължават да бъдат със статут „застрашен вид” в целия свят. Дали той ще се промени през следващите години зависи от това, което ние хората причиняваме на природата.
„Много хора ще кажат: „Голяма работа бе, една червеногуша гъска, която не съм и виждал”. И те са прави. Наистина, като не си видял нещо, няма как да знаеш, че то е важно. А въздухът и водата, и нашите хранителни вещества зависят на 99 процента от дивата природа. А тази дива природа е съставена от червеногуши гъски, големи белочели гъски, пчели, които опрашват всички растения и хляба ни. Така че не можем без тях”, посочи д-р Петър Янков – еколог, Българско дружество за защита на птиците.
„Много е важно да се продължи по този път, защото не можем да кажем, че видът е излязъл от застрашения си статус. Тоест, нашият принос трябва да продължи, и тук, както хората в района на Шабла, Дуранкулак, си го припознават вече като техния вид, като тяхната птица, която е като емблема на района, много ми се иска така да продължи и нататък”, допълни Ирина Матеева – отговорник по европейските политики на БДЗП.
Филмът е част от кампанията на Европейската комисия „Европейски съюз - по-защитени заедно“.
