„Пирогов” гори” са думите, които чуват десетки пожарникари полицаи и лекари в първите часове на 27 ноември. При пожара в една от стаите на най-старото крило в спешната болница загиват двама души, застрашени са още 80.
Безпрецедентното събитие, което беше на прага да се превърне в национална трагедия, показа професионализма и човешката съпричастност на десетки спасители.
Минута по минута
Санитарят Лидия Михайлова е нощна смяна.
Докато е в манипулационната чува силен взрив и вижда, че трета стая гори: „Опитахме се да отворим трета стая, защото видяхме дим и огън, но бързо се обадихме на полиция, охрана, пожарна. Бързо реагира пожарната и дойдоха след максимум 5-6 минути. Изведоха ни, започна евакуацията (нашите болни са неподвижни) – благодарение на пожарната и целия екип на клиниката”.
Доктор Деян Коруноски е дежурен по болница и по това време оперира в другото крило: „В този момент бях в Шокова зала, където се борехме за живота на двама пациенти. Бях информиран като шеф екип за случката и веднага се започна действие. Бяха мобилизирани всички лекари, като заедно с екипите на пожарната и полицията действахме светкавично – компактно, с адекватни реакции всички болни бяха евакуирани и настанени по другите отделения, където им беше назначена адекватна медицинска помощ”.
Сигналът за пожар в „Пирогов” е получен в Първа пожарна в 3:55, разказва оперативният дежурен по град старши инспектор Пламен Радев. За няколко минути са пред болницата. „Пожарът не беше нещо особено – гори стая, но задимяването беше много сериозно, имаше много застрашени хора, болшинството, от които бяха лежащо болни, неподвижни. Много от тях бяха на системи, на апарати и много от тях трябваше да бъдат евакуирани на ръце”.
В това време пристига началникът на клиниката по вътрешни болести доц. Петър Атанасов. „И в най страшните си сънища не съм го сънувал. Човек не мисли за такова нещо и човек не мисли за системата. Събитието е факт, умът ми не го побира как е възникнало, защо”, споделя медикът.
Заместник-директорът на „Пирогов” професор Николай Габровски също е извикан. „Звънна ми телефонът към 4 сутринта, ние по принцип не си ги изключваме събота, неделя, сутрин, нощем. Обади ми се д-р Атанасов и каза „Професор Габровски, „Пирогов гори” (…) Такова ниво на стрес просто беше ужасно. В първия миг човек даже нe може да прецени добре ли се е събудил”, разказва той.
На място заварва огромно множество полицаи, лекари, пожарникари – като сцена от филм, „но на живо е по-страшно”.
В пламъците
Ангел Йорданов е пожарникарят, който пръв влиза в горящата стая. Той и колегите му относително бързо се справят с пожара и започват да отварят съседните стаи една по една: „Видяхме много хора – лежащи, неподвижни. По мое мнение това, че не са били тръгнали сами да излизат,ги е спасило,защото щяха да се надишат с отровни газове”.
Евакуирани са всички без двамата пациенти , които са починали в пламъците след взрива. „Бих исках да изкажа съболезнования към близките на загиналите за нас всеки изгубен човек е важен независимо от обстоятелствата. За съжаление в този ситуация мисля, че това е било неизбежно”, отчита днес проф. Габровски.
За доц. Атанасов случилото се е най-страшното му преживяване до този момент в живота. „Факт е, че пироговци и екипът на вътрешната клиника доказаха, че може да се справят в бедствени ситуации. Ние сме обучавани, но това изпитание показа, че сме обучени”, подчертава той.
Началникът на клиниката разказва, че това е най-старото крило на болница „Пирогов”, открито през 1900 г., което често е последна надежда за изключително тежко болни пациенти: „Проблемът е с необходимостта от бързо възстановяване на нормалния ритъм на работа и ние вървим натам”.
Два еднакви пожара няма
„Два еднакви пожара няма. Не можеш да предвидиш какво ще се случи. Има много неизвестни опасности какво може да се случи. Очакваме всичко. Взимаме всички мерки ние да не пострадаме, да може да сме полезни на хората”, обяснява началникът на дежурна смяна в пожарната служба Павел Лицов.
Огнеборците разказват, че за тях на първо място е евакуацията на хората и да не се превърнат от спасители в спасявани в хода на операцията. Те са категорични, че не могат да определят причината за пожара, защото задачата им е да го загасят, а не да разследват възникването му.
В отделението ни показват самата кислородна инсталация. По думите на доц. Атанасов до момента не е имало аварии от този тип: „Ако така лесно ставаха нещата, трябва да избухнат всички болници в България, пък и в света. Проблемът не е в кислородната система”.
Проф. Габровски разказва, че незабавната реакция на колегите му се вижда и на записа от камерите: „Минута-две-три и се появява колегата и се вижда как той се опитва да влезе в стаята, има един пациент в коридора, който го спира (…) Да влезеш в горяща стая за мен е израз на професионализъм , то това е и форма на човещина”.
Той и до днес е убеден, че е направено всичко възможно и е била предотвратена много по-голяма трагедия.
В службата за пожарна и аварийна безопасност са подготвени за всякакви сценарии. Този е сред най-лошите, признава ст.инспектор Радев: „В случая бяхме облагодетелствани, защото ако нямаше достатъчно хора, които да ги (пациентите) изнасят на ръце, страшният сценарий е да имаш толкова пострадали, че да стане голяма трагедия, да загинат много хора”.
Всеки пожарникар е малко луд
Пожарникарите имат ли страхове? „О, със сигурност. Може да имаме колеги, които да нямат – един-двама са. По принцип, да си пожарникар, трябва да си малко луд, имаме един-двама съвсем луди, но се съмнявам, според мен и те имат страхове. Да кажем, от огъня са респектирани, но не се страхуват”, коментира инспекторът.
Ангел Йорданов е пожарникар още от казармата, като след това минава на щат. Искал ли е да стане огнеборец от малък? „Като дете на село запалих гората и от тогава имам прякор „Пожарникаря”, отговаря той.
Ангел вече 22 години е част от службата. Кое е най-сериозното предизвикателство? „Всичко. Понякога един малък инцидент може да се окаже сложен за отработване, а един голям пожар – по-лесно се справяме с него. Ходим на отводняване, на паднали дървета…”.
Нещо, което работи
Според лекарите ситуацията при възникването на пожара, погасяването му и евакуацията на пациентите в други отделения е овладяна в рамките на час с усилията на пожарната, МВР и Столична община.
„Свикнали сме на стрес, имаме почти военно-полева организация, но това, което видях сутринта като мобилизация от различните институции, беше дълбоко вълнуваща и впечатляващо, защото еднозначно показваше, че нещо в тази държава работи”, смята проф. Габровски.
Всеки, който работи в „Пирогов” е подготвен психически да очаква неочакваното , така че това е континуитет на нашата работа – най-тежката разнообразна патология, разказва д-р Коруноски: „Слава на Бога, успяваме чрез всичките си усилия да спасим пациентите, наистина чувството е неописуемо. Това е наш свещен дълг да помагаме на нуждаещите си. Освен медицинската част, всеки пациент се нуждае от психологична подкрепа как да преодолее заболяването; как да преодолее стреса от заболяването; как да се ресоциализира в обществената среда”.
Цената е висока
Професор Габровски разказва, че, въпреки психологическата си нагласа и големия професионален опит, медиците от „Пирогов” не могат лесно да преодолеят случилото се: „Хората, пряко свързани с инцидента, ние, като лекари, винаги си задаваме въпроса можехме ли да направим нещо повече, направихме ли достатъчно, може ли нещата да се развият по друг начин и дори отговорът да е „Да”, човек продължава да си го върти това нещо в главата (…) мисля, че колегите със сигурност първата седмица не бяха на себе си, колкото й да убеждават, че няма проблем. Поеха си дежурство имахме и един колега колабира малко по-късно – очевидно обгазен и пак казвам близо седмица тези хора за всички, които ги познават не бяха съвсем на себе си и те си поеха ангажиментите”.
Огнеборците също имат тежки моменти. Павел Лицов от малък е искал да е пожарникар, днес жена му и децата му всяка вечер го чакат да се прибере жив и здрав. Ангел Йорданов признава, че няма как да не преживяваш среща с деца и млади хора в агония. Не може да се свикне със смъртта и някои спомени са за цял живот.
Според старши инспектор Радев огнеборците се поддържат в кондиция от чувството , че помагат на хората: „Може би сме привикнали и този адреналин, който получаваме в професията, ни държи – крепи ни. Самата професия пожарникарска. Крепим се един-друг и свикваме на стреса. Получават се пробиви но в общи линии свикваме. Може би не обръщаме внимание и просто самият дух на професията не позволява да бъдем слаби, но всеки има слабости”.
Той обяснява, че в началото до младия огнеборец трябва да има по-опитен, който да му покаже, че наглед невъзможното оцеляване сред висока температура, задимяване и опасности е не просто възможно, а задължително – за да можеш да спасяваш животи.
Мотивацията за лекарите в „Пирогов”, въпреки изключителните нива на стрес, е професионалният шанс да се учат в предизвикателството да поемат много тежки и редки случаи, за да им помогнат в дефицит на време. За това се изисква самообладание и устойчивост на високи нива на стрес.
„Съхраниш ли се в определен период, това ти остава школа за цял живот”, отбелязва проф. Габровски.
Чудеса се случват всеки ден
„Чудеса винаги се случват, те са ежедневни и те са плод на всеотдайността – когато човек дава всичко от себе си и даже парче от душата си наистина нещата се получават и Бог ни подкрепя в нашата дейност”, казва д-р Деян Коруноски.
В дните, когато не е дежурен, той е в църквата, където също се е посветил да помага: „За нас празниците винаги са съчетани в работа, екипите са на работа по всяко време на денонощието. Ще пожелая на всеки да проникне дълбоко в себе си и всеки един от нас да направи по едно добро, както казва светителят хирург свети архиепископ Лука Симферополски, ако не можеш да направиш голямо добро, тогава направи поне едно малко добро. Светът ще бъде по различен”.
