bTV Репортерите: Що е то парламентаризъм?

Само преди 11 дни 45-ото Народно събрание отвори врати. Надали сте пропуснали стила на доайена му Мика Зайкова. За последните 31 години тя е единствената жена сред депутатите на достолепна възраст, натоварени със задължението да открият първото пленарно заседание.

Мика Зайкова е дългогодишен икономически експерт и синдикалист, през чиято биография може да се напише историята на българския преход.
Дали заради нейната личност, дали заради факта, че в 45-ото Народно събрание за първи път влязоха три антисистемни партии, или заради наличието на много на брой и на вид средства за масова информация, парламентът се превърна в хит. И не само.

Бързо и изненадващо интересът към политиката се покачи с интензитет, сравним с началото на промените у нас.

Преди 31 години Йосиф Петров постави началото на традицията първата сесия на парламентите да се открива от най-възрастния депутат. Земеделец по убеждения, поет по призвание, дисидент и заклет джентълмен, той откри Великото народно събрание след като от 1944 до 1990 г. цялата власт беше в ръцете на Българската комунистическа партия.

„Той беше безспорен интелектуалец, той се занимаваше с поезия, беше много четящ човек. Бай Йосиф Петров беше убеден демократ, т.е. хората го казват, хората го искат, така трябва да бъде и това също даде своя принос в разбирането в какво поле на живеене влязохме, политическо, че в крайна сметка е въпрос на волята на избирателя“, казва проф. Веселин Методиев.

Великото народно събрание написа нова Конституция, но освен да дебатират по текстовете в основния закон, 400-те депутати решават и по-висши задачи. Един от тях  - потомствен народен представител, преводач, дисидент и лидер на Демократическата партия.

„Нещата наистина се побират в представителността на парламентарната демокрация, която, както казваше Стефан Савов от трибуната много пъти, не забравяйте, че е многопартийна. В онзи режим, еднопартийният, той настояваше непрекъснато да запомнят и да не обиждат думата партия“, обясни проф. Методиев.

Само за няколко месеца Гиньо Ганев, макар и да е бил депутат по времето на комунизма, макар и само подпредседател на Великото народно събрание, спечели прозвището Човекът парламент.

„Запази своето чувство за ирония и самоирония, тогава страстите бяха много по-разгорещени, защото тогава се променяше системата. Словото като се вземаше, не беше да те прекъснат на 3-ата, 5-ата минута, да те прекъснат механично. Парламентаризъм от висша форма за българските условия“, спомня си проф. Ивайло Ганев, син на Гиньо Ганев.

Гиньо Ганев често напомняше на колегите си едно основно правило на парламентаризма - "освен ако пленарната зала не реши друго!"

„Там пленарната зала беше всичко. Търсеше се винаги  консенсус. Неговият девиз беше - разум, реализъм, разбирателство“, обясни синът на Гиньо Ганев.

Усилията да се постигне консенсус никога не са излишни, но понякога напразни, особено в посткомунистическите общества. У нас тези призиви се пренасят през годините, наред с апела за достойно поведение към народното представителство.

„Българският народ иска повече морал, повече почтеност, повече прозрачност в действията на всички власти в страната“, казва Светослав Лучников, председателстващ 38-то НС.

За първи път Светослав Лучников е в ролята на председателстващ през 1997 г., когато парламентът се събира след тежка икономическа и политическа криза, предизвикана от управлението на БСП. Вторият път той е доайен през 2001-ва - също повратна година за политическата сцена на България.

В пленарната зала един млад депутат също успява да респектира колегите си. В 37-ото събрание БСП има над 120 депутати и опозицията едва удържа на искането им  в парламента да бъде извикана за отчет Ренета Инджова, назначена за служебен премиер от президента Желю Желев.

„И аз събрах целият си кураж, все пак тогава бях на 37 години, цялата тази емоция ме е владеела. Стефан Савов ме изгледа доста с изненада, и поисках думата и отидох на трибуната и казах: Г-жи и господа, в тази зала никога
не е упражняван парламентарен контрол върху служебен премиер, само от министър-председател, който излъчен от мнозинството в тази зала. Ей, Богу, комунистите онемяха. Аз се шашнах, а пък колко ми се зарадваха от опозицията, спечелих си доверие в този първи момент и Стефан Савов после каза: Браво, беше много хубаво“, спомня си проф. Веселин Методиев, историк.

Участник в първата обща стачка, синдикалист, общински съветник  - Илиян Попов има политически и административен опит, когато поема комисията по местно самоуправление в 38-ото Народното събрание.
И за първи път се сблъсква челно с парламентарните процедури.

„На трета минута ми спряха микрофона в пленарната зала пред всички, спират ми микрофона, изтече ми времето, не ми дадоха възможност да се доизкажа“, казва Илиян Попов, бивш депутат от СДС.

Прекъснато от един от заместник-председателите на Народното събрание, изказването е по закона за защита на териториите, който предизвиква противопоставяне, както в синята парламентарна група, така и с Министерството на екологията.

„Г-н Костов ни извика - мен като представител в групата народни представители от Пиринска Македония и г-жа Манева от министерството и казва: Сядайте тука, искам да намерите консенсус, ние все пак сме отговорни за този закон“, спомня си Попов.

И до днес той е на мнение, че онези законодателни текстове е трябвало да преследват по-добър баланс между желанието на човека да усвоява природата и необходимостта да я опазва и уважава.

По време на ударите на НАТО в Косово обаче правителството на Иван Костов получава пълна подкрепа от своите -  да не бъдат допуснати бежанци на наша територия и да бъдат подпомогнати македонските ни съседи, застрашени от хуманитарна криза.

„Подкрепяме мнението на правителството, мнението на правителството подкрепено и от широко съгласие в НС, действия свързани със същината на парламентаризма“, казва Илиян Попов,  бивш депутат от СДС.

По това време връзките на СДС на парламентарно и правителствено ниво с премиера с български паспорт Любчо Георгиевски и министрите му българофили бяха в период на възход.

В съвременната българска политика има само една звезда на българското кино и театър. Стефан Данаилов, наричан Ламбо, Серго и Мастъра удари звънеца в две народни събрания.

„Аз винаги съм казвал, Стефан Данаилов имаше едно изключително качество и то беше, че той можеше да делегира права. За мен българският политик къде от тщеславие, къде от криворазбрано чувство за интелект, е решил, че владее  всичко и може всичко. Стефан Данаилов знаеше какво той самият може и по-важното кой какво може“, казва доц. Сава Драгунчев, асистент на Стефан Данаилов.

Ламбо никога не се е крил докато се подготвя, за да влезе в ролята си на депутат.

„Изкуството е помагало, защото машината на театъра изисква всеки да си знае работата, всеки да си върши това, което може. Всичките му изяви свързани с политическото по един встрастен маниер повтарят алгоритъма на правенето на театър, той се подготвя, как ще бъде поднесено, как самият той ще изглежда, какво има зад него, в този смисъл беше перфекционист“, обясни д-р Драгунчев.

А ако се налага, Мастъра учи наизуст.

„Стефан Данаилов държеше да си свърши работата, знаейки че той така или иначе я харесва. В този смисъл той има отговорност към таланта си по някакъв начин - да няма вариант, в който е неподготвен, съвсем на прима виста нещо да направи“, обясни неговият асистент.
 
Съветник по стайлинг и политически наставник на лидерите на БСП. Не веднъж Корнелия Нинова и Сергей Станишев са изпитвали силата на волята му и са променяли вече взети решения.

„Успяваше да подаде съвети, къде търсени, къде нетърсени, но заради харизмата му, те винаги минаваха. Това, което ми прави впечатление, че откакто него го няма, може би си внушавам, политиката започна да клони към някаква еклектика“, коментира д-р Драгунчев.

При последното му участие в Народното събрание като доайен Данаилов вкарва в своеобразната си репетиция й колеги от НАТФИЗ.

„Всички бяхме ангажирани  с това да проверяваме, той от време на време казва нещо, сверява дали то работи, хора театрали сме около него, малко далече сме от тая тема, но той със силно театрален маниер репетираше. Това очарование, което предложи последното откриване, очарование, не случайно използвам тази дума, също се харесва, просто различен маниер“, казва д-р Сава Драгунчев, преподавател в НАТФИЗ и СУ.

И трудът му на „ползу роду“ се отплаща. Представители на всички политически партии дойдоха да го почетат в Народния театър - приживе и пост мортем.

„След толкова много години политическа дейност той не загуби по никакъв начин уважението на колегите си, което е постижение, дължащо се на фигурата, на личността“, спомня си Драгунчев.

От 31 години доайени или само председатели на парламента, депутати или само министри - без значение на позицията, всички, които се занимават с публична дейност, са призвани да изграждат политическа и гражданска култура.

„Председателят на парламента, а не парламентът прави председателя, но в условията на посткомунизма трудно се разбира. Парламентаризъм без личности, които го правят, не е невъзможен“, казва проф. Веселин Методиев.

Общоизвестна препоръка е, че гражданите не трябва да снижават изискванията си, независимо дали ще са управляващи или  управлявани.

„Аз искам човек, който е културен, който е готов да отстъпи от своя частен интерес в името на общия интерес и който ще защитава нашия общ интерес. Точка. Нещата са идеални“, обясни историкът.

Преди 400 години във Великобритания първи са узнали как функционира парламентарната демокрация. А в разгара на най-кървавия в човешката история 20-ти век, легендарният Уинстън Чърчил е достигнал до едно леко иронично, но много обичано определение.

„Може би не е най-доброто, но най-доброто измислено до момента е парламентарната демокрация. Тя се утвърждава всеки ден, усилията по нейното утвърждаване са всеки ден. Парламентаризъм е равно на свобода“, казва Методиев.