Пред 5 години Румъния беше знаменосецът на борбата с корупцията в целия ЕС.
Водени от Лаура Кьовеши, спецпрокурорите от Агенция „Антикорупция” вкараха зад решетките редица политици – премиер, вицепремиер, министри, кметове. В затвора влязоха влиятелни бизнесмени и медийни магнати. Под ударите на закона попаднаха и магистрати.
„Корупцията в правосъдната система бе и е един от нашите приоритети. През миналата година изправихме пред съда 35 магистрати. 20 от тях получиха окончателна присъда”, каза през 2015 г. Лаура Кьовеши, ръководител „Национална дирекция борба с корупцията”
Днес Кьовеши вече не ръководи борбата с корупцията в страната си. А прочутата съдебна реформа на съседите ни буксува, убедени са редица наблюдатели.
Сега Лаура Коьвеши е сред двамата фаворити за главен прокурор на ЕС. Изцяло новата структура ще преследва източването на пари от европейските фондове и данъчните измами. Номинацията на Кьовеши обаче срещна сериозен отпор от управляващите в родината ѝ социалдемократи, които седят в основата на уволнението ѝ от румънската антикорупционна дирекция. Министърът на правосъдието обяви, че ще направи всичко възможно, за да блокира бъдещото ѝ назначаване. В момента ситуацията е патова. Съветът на ЕС и Европейският парламент издигнаха различни фаворити за ключовия пост. Изборът обаче става с консенсус. Битката между французина Жан-Франсоа Бонер и румънката Лаура Кьовеши ще се реши след евроизборите.
В Румъния промяната в съдебната система започва през 2005 г., още преди страната да влезе в ЕС. Министърът на правосъдието тогава – Моника Маковей, събира екип от експерти за революционната реформа. Нейна дясна ръка е Лаура Стефан. Тя се превръща в основния двигател, който задвижва създаването на ново антикорупционно законодателство.
„Най-голямото препятствие в онези години беше политическата класа и фактът, че тя просто се обедини срещу антикорупционната кампания. Повярвайте ми, системата използва всичките си инструменти срещу тази промяна. Тук говорим за много пари, парламентарни и правителствени похвати и не на последно място, огромният натиск, който идваше от медиите.
Преструктурирането и създаването на условия за независима работа на Специализираната прокуратура по антикорупция е един от най-големите ни успехи”, обяви преди 4 години Стефан.
Днес е далеч по-предпазлива в оценката си.
„Ако сравня Румъния днес, с Румъния от тогава, голямата разлика е в това, че вече сме свидетели на много по-активно гражданско общество. Виждаме хора по улиците, виждаме хора, които защитават онова, което смятат, че им се полага. Виждаме огромни протести срещу лошо законодателство. За съжаление обаче Румъния все още е изправена пред същите предизвикателства, с които се бореше преди няколко години”, казва днес Лаура Стефан.
Януари 2017 г. се провежда поредният многохиляден протест в Букурещ. Отново ескалира общественото недоволство, провокирано от планираните законови промени, които предвиждат по-малки наказания за различни престъпления, включително и корупционни сделки. Протестиращите обвиняват управляващата партия на социалдемократите и коалиционните ѝ партньори, в опити да спрат битката с корупцията.
„Когато в края на 2016 г. тази коалиция дойде на власт, първият й приоритет беше да прокара закон, който да позволи широка амнистия за хора, които имат проблеми с правосъдието”, коментира Стефан.
Недоволството на обществото накара управляващите да отстъпят от новия закон. Но не и да правят други опити.
„Оттогава имахме трима премиери, защото Ливиу Драгня, лидерът на социалдемократическата партия, настоява правителството да приема извънредни постановления, които ще разрешат неговите криминални проблеми”, твърди още Лаура Стефан.
А досието на Ливиу Драгня не е тънко. Той е с две годишна условна присъда за измама с гласове от референдума през 2012 г.. Втората му присъда е три години, за злоупотреба с власт, тъй като фиктивно е назначавал партийни функционери в държавни институции. По този случай предстои финално решение на Върховния съд – вероятно след изборите. Драгня официално е обвинен и за злоупотреба с евросредства в размер на 20 милиона евро.
„Всичко може да приключи просто така (щрака с пръсти), за една минута, ако политиците кажат нека спрем тази лудост. Нека се върнем към онзи старомоден начин за управление на държава. Те могат да счупят всичко за миг”. Такива бяха опасенията на журналиста Дан Тапалага преди 4 години. Той е работил в редакцията на Би Би Си и е бивш говорител на Моника Майковей.
„Политиците не искат да загубят парите, които са откраднали от държавата. Не искат да загубят свободата си, искат да се върнат в същата позиция, където бяха преди 10-15 години, когато контролираха прокурорите, съда. Тогава нямаше рискове за тях, чувстваха се в безопасност. Искат да създадат само илюзия за демокрация, където прокурорите разследват незначителни случаи. А съдиите да се произнасят с позволението на правителството.
Добрата новина е, че обществото не желае да се върне в онези времена”, коментира днес Тапалага.
Управляващите описват коренно противоположна картина. В сградата на парламента се срещаме със сенатора от социалдемократическата партия – Титус Корлатян, екс министър на правосъдието и външните работи.
„Паралелната държава съществуваше и все още съществува, защото като говорим за съдебната система, важно е тя да е независима. Работим за това, за борбата с корупцията. Важното е тези служителите в съдебната система да спазват закона и да уважават правилата.
Знам какви са техните аргументи, но те прикриват злоупотребите, които са извършвали. Доказателството за това са секретните протоколи, които ние открихме миналата година. Документите са подписани от антикорупционната агенция, главния прокурор и службите за сигурност. Този механизъм беше скрит от обществото и от нас. С негова помощ се е създала паралелна система за секретното сътрудничество на разузнавателните служби и прокурорите. Резултатът е – огромни злоупотреби, които вече са публични. Вече имаме решения на Конституционния съд, който се произнесе, че тези секретни протоколи са противоконституционни. Решения на Върховния съд по знакови дела, свързани с корупция бяха отменени заради тези секретни досиета, тъй като се установи манипулиране на свидетелски показания, доказателства. И най-вече - оказване на натиск върху съдиите. Тези неща не се споменават от онези, които ни критикуват”, твърди Корлатян.
Корлатян обяснява и защо партията му е атакувала Лаура Кьовеши: „Решението на Конституционния съд беше много ясно. Антикорупционната дирекция и Лаура Кьовеши като неин лидер са погазили разделението на властите, а това е много сериозно. И накрая, но не последно място, госпожа Кьовеши е била много активен участник в тази паралелна на държавата система”.
Президентът Краус Йоханис е принуден да подпише указ за освобождаването от длъжност на Кьовеши именно заради решението на Конституционния съд. Слабо известен у нас обаче е фактът, че председател на Конституционния съд е Валер Дурнеану, бивш шеф на долната камара в румънския парламент, е издигнат от управляващата днес социалдемократическа партия.
„Понякога общественият натиск прави нещо такова… Твърде много власт има в едната ръка и когато говорим за правосъдие и това не е добре. Ок, всеки аплодира Прокуратурата за действията ѝ. Обаче нека изчакваме крайното решение на съда, защото тогава става ясно дали работата им добре свършена или не. Но наистина, сега Румъния е републиката на прокурорите”. С тези думи преди 4 години ни посрещна Йон Казаку, който е сред най известните адвокати в страната. Тогава реформите в съдебната система му изглеждаха далеч от демократични. Днес е по-удовлетворен от ситуацията. Казаку е защитник на екс премиера Адриан Настасе по време на един от най-значимите съдебни процеси в пост-комунистическа Румъния. Настасе получава 6 години затвор по две обвинения.
„Най-важното е, че всички промени минават през Конституционния съд. Решенията му са много, много важни за справедливостта. Опитват се да вкарат в правилния път някои важни институции. Беше необходимо Конституционният съд да се включи в тази битка и да приложи Виенската конвенция и Конституцията”, смята Казаку.
Адвокатът също говори за секретните документи, доказвали тайната и съвместна работа на антикорупционната дирекция със службите за сигурност.
„Четях тези документи и бях удивен какво е ставало. Как са манипулирали доказателства, как са избирали своите мишени, особено политици или влиятелни бизнесмени. Всички тези процеси са били манипулирани и поставиха в много деликатна ситуация съдиите по въпросните дела”, коментира Казаку.
През есента на 2015 г. Румъния е почернена от ужасяваща трагедия. Заради пожара в дискотека „Колектив” живота си губят над 40 души – младежи и деца. Министър-председателят Виктор Понта подава оставка. Президентът издига за премиер Дачиан Чолош. Парламентът гласува негов мандат до редовните избори в края на 2016 г. Днес той е кандидат за евродепутат, създал е собствена партия.
„Когато аз поех поста с независимо правителство, политическата сделка между президента и парламентарно представените партии беше: "Нека си починем с независимо правителство, за да могат политическите партии да заслужат отново доверието на хората. За съжаление това не се случи”, разказва Чолош.
Изборите на 26 май няма да са само за политика или справедливост. Те ще бъдат много повече. Вотът ще е за това дали Румъния да е част от ЕС или не.
Освен за евровота румънците ще отидат до урните и заради референдум, в който ще гласуват „за” или „против” амнистията на осъдени за корупция, както и да се забранят ли извънредните постановления на правителството в областта на правосъдието.
Промяната Европа“ е поредица от журналистически материали, посветени на мястото на България в Европа и предстоящия евровот. Проектът е израз на стремежа на редакцията с най-високо доверие в България да даде на зрителите на bTV пълна и обективна картина за процесите, които определят посоката и качеството на живота на хората и ще се реализира в ефира на новините и актуалните предавания на bTV и bTV Radio, както и в специална секция на btvnovinite.bg: "Промяната Европа".
