18 февруари завинаги промени живота на 7 семейства от България и на близо 300 пътници от ферибота "Юрофери Олимпия".

За секунди едно нормално плаване с ферибот се превърна в кошмар. Стотици попаднаха в огнен капан. Спасяват се повече от 270.

Други не оцеляха. А трима мъже от България остават безследно изчезнали.

Ден 1: Пожарът

Вечерта на 17 срещу 18 февруари фериботът отплава навреме. Никой не подозира, че след няколко часа пътуването може да коства живота им.

Намирам се на пристанището в Игуменица, от където е тръгнал  и фериботът „Юрофери Олимпия“, тук както можете да видите зад мен големи плавателни съдове тръгват за остров Корфу. На тях се качват автомобили и тежкотоварни камиони.

В малките на часове на нощта, някъде в Йонийско море изведнъж избухва пожар. На борда на италианския ферибот има 290 пътници и екипаж  - от семейства с малки деца до възрастни хора от няколко националности. Половината  са българи. Когато пламъците избухват корабът се намира близо до един от най-красивите гръцки острови – Корфу.

По това време „Юрофери Олимпия“ плава в открито море, където се пресичат териториалните води на 3 държави - Гърция, Италия и Албания. На борда има  127 българи. Повечето от тях са международни шофьори на камиони, които всяка седмица пътуват по маршрута Игуменица – Бриндизи.

Без да подозират и докато спят - нашите сънародници се оказват в капан.

Алекси Пенев е заклещен заедно с турски шофьор под пламналата палуба, разказва ни негов приятел, който му се обажда. 

„Обадих му се и го попитах къде си, той ми каза – тука съм, където ме остави – на камиона. Камионите бяха един до друг, той остана да нощува в камиона, не беше в каютата. Затова не можа да бъде евакуиран заедно с нас. Ако беше дошъл в каютата нямаше да ги има тия проблеми. Но то когато нещо е писано да стане, то става“, разказва Андрей Лучков.

Гръцките пожарни и морски екипи, които първи пристигат на място предпоставиха на екипа ни кадри от хеликоптер, които показват първите минути от пожара на ферибота.

На ексклузивните кадри се виждат и първите спасителни кораби, които запечатват огнените кълба.

Един от първите моряци, които се отзовават на сигнала за бедстващи хора в открито море, е капитан Йоанис Витулкас.

Капитанът разказа, че за първи път откакто e моряк, вижда такива картини на ужас и безсилие. 

В това  време на борба все още е Мартин. Докато около него всичко гори, успява да не се паникьоса и с хладен ум решава да се евакуира. Спасява се сам.

„Скочих във водата, за да се спася. Просто всичко започна да гори около мене – от едната страна огън, от другата вода. Взех един пояс, завързах се и започнах да се спускам с въже ... по едно време въжето се оплете и увиснах – чудех се как да се измъкна и се сетих, че имам ножче в чантичката и с него отрязах въжето“, спомня си Мартин Тонев.

И въпреки че не може да повярва на късмета си, Мартин е благодарен, че е жив: „Единственият начин беше да скоча във водата. Взех един спасителен пояс. Другият  вариант беше да изгоря вътре.“

В болницата в Корфу беше настанен българският шофьор Алекси Пенев, който по време на пожара прекара десет часа в трюма на ферибота. По чудо беше спасен от пожарникарите. В продължение на дни лекарите се борят за живота му.

„Той дойде тук в добро състояние, но се влоши вследствие на дима, който е вдишал. Сега е в критично състояние в интензивното отделение и е интубиран“, заяви Леонидар Рубатис - директор на болницата в Корфу.

Ден 2: Издирват се хора

В първите часове от инцидента информацията е противоречива. 11 души бяха обявени за издирване, от които 9 са българи, но гръцките власти уточняваха имената и националността на пътниците в неизвестност.

Докато в Гърция спасителните екипи вадят хора от горящия кораб, в България  правителството организира специален щаб в Министерството на външните работи, който следи ситуацията с пожара и e в 24-часова координация с гръцките власти, както и с близките на българите в неизвестност.

"Българското правителство прави всичко възможно, за да можем да върнем българите от ферибота обратно в България и се надяваме за добър резултат за тези 9 души в неизвестност. Нашите мисли са с близките на тези хора и семействата им и сме организирали щаб, който следи информацията, координира с гръцките власти. Надяваме се на по-добри новини в скоро време", каза чрез видеообръщение във "Фейсбук" Кирил Петков – министър-председател на България.

Семействата в България ни разказваха, че за трагичния инцидент първо разбират не от българските власти, а от социалните мрежи, както и от приятели и колеги на шофьорите.

С екипа на bTV се свърза Янита, която е дъщеря на един от изчезналите - Димитър Бояджиев.

„Никаква информация нямам за него, води се един от неизвестните, карал е камион с хладилник, притеснява ме дали още не е в хладилното, дали още не е в тира“, казва Янита Костадинова.

Отчаяни в опитите си да намерят любимите си хора, които се водят безследно изчезнали, близки на българите в неизвестност търсят информация от телевизията.

Димитър Грънчаров е пътувал от Гърция за Италия. След като качва автовоза на ферибота, изпраща съобщение на близките си, разказа сестра му Катерина.

„Беше в 12 ч. на жена му беше писал на „Вайбър“, че се е качил на кораба и повече нямаме никаква информация“, споделя Катерина Милушева - сестра на Димитър.

Съпругата на Васил Марков все още се надява на телефонно обаждане. И не губи надежда.

„Просто се молим да са живи, да са здрави и да бъдат спасени и да се приберат вкъщи. Това е човешки живот, всички си имат семейства, деца, съпруги, всички ги чакат“, споделя Корнелия Маркова.

На втория ден от операцията гръцките власти все още не са уточняват националността на двама от издирваните. А спасените българи се прибраха в родината си.

В дома си в Разлог невредим пристига Андрей Лучков, където го очаква най-близкият му човек -  съпругата му Мария.  

За разлика от Мария, Корнелия все още чака съпруга си да се прибере от работа. Надеждата е това, което я крепи.

Дни наред няма информация къде е мъжът й Васил. Заедно със сина си заминават от София към остров Корфу, за да го търсят.

Ден 3: Оцелелият

На третия ден фериботът продължава да гори в Йонийско море.
Но се случва нещо, което никой не очаква. Животът побеждава смъртта.

С камерата на мобилния си телефон капитан Йоанис успява да запечата единственият щастлив момент, който дава надежда на спасителите –  моментът, в който момче на 21 години от Беларус излиза невремедим, без нито една драскотина, по шорти и джапанки от опушения кораб.

"Кажете ми, че съм жив". Това са първите думи на 21-годишния Кирил от Беларус към спасителите, които успяха да го извадят от още димящия ферибот.

Всички бяха в шок и не можеха да повярват на очите си, споделя капитан Йоанис. Кирил Кириленко се крие 3 дни в шахта между палубите на кораба. Чака да бъде спасен и пожарникарите да го открият.

"Пациентът е в добро състояние, може би ще бъде изписан скоро. В разговор с лекарите е споделил, че на ферибота е чул гласовете на още няколко души", каза Леонидас Рубатис, директор на болницата в Корфу.

Тези последни думи, изречени от единственият оцелял и спасен дни по-късно дадоха надежда на спасителните екипи, чиято работа беше затруднена заради високата температура вътре вследствие на пожара. Вдъхнаха огромна надежда на близките на издирваните. Някои от семействата чакаха новини на брега.

Ден 4: Спасилите се

Евакуираните наши сънародници прибраха в България, след като бяха спасени от горящия кораб.

Невредими от огнената стихия се измъкват Димо и Мартин. Дори и на родна земя, споменът от кошмарното пътуване, което се превръща в битка за оцеляване не избледнява.

„За щастие огънят гореше над мене, навсякъде валеше дъжд от вода, започна да пада огън, запалваха се, и започнаха да експлодират“, спомня си Мартин Тонев.

Един от последните евакуирани е и Димо, който успява в последния момент да се качи на спасителна лодка.

„Ако бяха се забавили още 10-15 минути, щеше да има много жертви. Имаше 2-3 жени, които плачеха, имаше голи, боси, мокри“, казва Димо Вълчев.

Ден 5: Пожарът не стихва

Властите в Гърция обясниха, че заради пожара температурата във ферибота е достигнала над 600 градуса

Кадри на bTV от птичи поглед показват как огнената стихия е изпепелила всичко по пътя си. „Олимпия“ отвътре прилича на гробище.

От лодки в морето пожарникарите гасят, но без резултат. Опасно е за спасителите да се качат на „Олимпия“ и да търсят изчезналите.

Седем български граждани все още липсват. Един от тях е Димитър Гранчаров. Близките му от Хаджидимово очакват новини за него. Сестра на Иван – Катрина не спира да вярва, че чудото ще се случи.

„Той е в списъка на хората, които се издирват.  Вярвам, че той е между живите и ще оцелее“, казва Катрина Милушева.

Тя отива и на църква, за да се помоли за брат си.

А в Корфу съпруга на един от изчезнали гръцки шофьори е дошла на пристанището, за да научи нещо. Гневна е, защото не получава новини от властите.

„Искам да ме заведат с лодка до кораба и да разбера какво правят, дали правят нещо изобщо. Искам да разбера дали се опитват да спасят съпруга ми“, заяви Вана Бекяри.

Ден 6: Мъчително чакане

На 6-тия ден след инцидента се срещам с Кристиан Бояджиев, който търси баща си Димитър Бояджиев.

Разговаряме на пристанището в Игуменица, след като с  ферибот от Корфу стига до мястото на срещата, а след нея ще пътува с автомобила си, за да стигне до Астакос, където местят опожарения кораб.

„Дефакто 18 часа ще бутат кораба и няма да има спасителна операция“, заяви Бояджиев.

Споделя ми, че е отчаян. От дни е в Гърция, а въпросите му са повече от отговорите.

„Аз не съм физик, но да излезеш по джапанки, но при 600 градуса мисля, че корабът щеше да се разтопи, тази ламарина не е измислена според мен за такива пожари“, казва Кристиан.

В същия ден, на 300 км от Астакос правителствена делегация от 4-ма министри от България  пристига в Атина на работна среща с гръцкия премиер Мицотакис, за да разговарят за енергетика. Новината изненада семействата на изчезналите българи, които питаха медиите защо само консул от Атина е до тях в този тежък момент.

Какво знаем за пламналия ферибот със близо 130 българи?

Запалилият се близо до остров Корфу сутринта ферибот "Юрофери Олимпия" е собственост на компанията "Грималди груп".

Това е семейна компания, която се занимава с морски транспорт от над 75 години. Фериботът е построен през 1995 година.

Корабът е пътнически и автомобилен ферибот, сертифициран да превозва както пътници, така и товари

Капацитетът на "Юрофери Олимпия" е 560 пътници, а скоростта - 18 възела.

След повече от 24 часа пожарна, полиция и морският флот преместиха  ферибота от Корфу във  военното пристанище Астакос.

Докато пожарникарите търсеха оцелели, гръцката асоциация на международните шофьори на камиони остро нападна превозвача „Грималди“, като ги посочи с пръст за лошите условия на ферибота.

„Абсолютна мизерия е в каютите, те са препълнени. Хората са принудени да спят в тировете, дори не могат да ползват тоалетната. Стъпкани един до друг дори в пандемията“, казва Тасос Меркуриус.

Гръцките и българските шофьори се оплакаха от условията за пътуване, като си нарекоха "мизерни и отвратителни".

От италианската фирма „Грималди“, под чиито флаг плават десетки фериботи, отхвърлиха обвиненията:
 
"Euroferry Olympia е редовно почистван и дезинфекциран, както каюти, така и общите помещения. Добрите условия на кораба бяха потвърдени на 16 февруари 2022 г. в Игуменица, когато фериботът беше проверен от гръцките пристанищни власти. Проверка имаше и на алармените системи в случай на пожар. Резултатите бяха задоволителни".

Появи се информация и документи в гръцките медии, че противопожарната система и аларма на кораба не са били задействани веднага след плаването на огъня, както и че пожарогасителите са били празни.

Ако шофьор на камион сам реши да пренощува в камиона си, това поведение е грубо нарушение на международните морски правила, с което сам застрашава своята безопасност, а и тази на останалите пътници на кораба, твърдят италианците от „Грималди“.

Международните правила за плаване строго забраняват пътниците да нощуват в гаражите, докато корабът е на платно. Преди заминаване паркингът с товари се проверява от екипажа, обясниха за bTV от компанията.

Ден 7: Аналогията с Norman Atlantic

За съжаление трагедията с „Юрофери Олимпия“ напомня за друг, дори по-зловещ инцидент в морето.

Годината е 2014. Дни след Коледа в средиземно море избухва огромен пожар на ферибота Norman Atlantic.

Фериботът тръгва от пристанището в Патра, след това минава през Игуменица, а крайната му дестинация е италианският порт Анкона.

На борда има и наши сънародници. Малко след гръцкия остров Корфу в международни териториални корабът гори в окото на изключително тежка  морска буря.

На сигнала за за 500 бедстващи  морето се отзовават спасителни кораби от 3 държави – Италия, Албания и Гърция.

Преди 8 години лошият си късмет застига Нондас. Но се спасява. Оцелява и сега, когато напуска навреме ферибота „Олимпия“.

„За втори път ми се случва. И губя в пожар втори камион. Ще отида на църква и ще запаля свещ. В петък морето не беше бурно и навреме се спасихме. Мисля, че извадихме късмет“, споделя мъжът.

И за втори път в живота си, сякаш роден под щастлива звезда се спасява и побеждава смъртта.

Ден 9: Смъртта пред очите им

Извън човешкото нещастие, загубите за транспортните фирми от България са в милиони евро.

Въпреки крана разбиването на входната рампа продължава да бъде мисия невъзможна за пожарникарите, защото тя тежи над 100 тона. С всеки изминал час обаче намаляват шансовете да бъдат открити вътре оцелели.

Сякаш времето е спряло - така семействата на изчезналите българи продължават да следят спасителната акция. Часове и дни в мъчително очакване на новини.

Жертвите на инцидента са 8, като за трима от тях е установено по категоричен начин чрез разпознаване от близките, че са гръцки шофьори. Според резултатите от аутопсиите 4 от загиналите са починали вследствие на задушаване и изгаряния. За останалите се очакват експертизите от ДНК анализа и пробите, взети от семействата на хората в неизвестност.

Ден пореден: Надеждата, която не умира

С нова сила пожарът се разгоря на 11-тия ден, а отвътре изпълзяха гъсти облаци дим и токсични газове.

От ферибота се спасиха стотици, 127 българи. 7 обаче нямаха късмет. 3-ма наши сънародници остават безследно изчезнали. Опечалените семейства от България ще лекуват раните в душата си дълго. Не се отказват да търсят истината и се надяват, че следствието ще проведе независимо разследване, което да предотврати такива трагедии в бъдеще.